В престижния квартал Дейвице в Прага се намира българският посолски комплекс, построен през 80-те години на миналия век от БОДК на терен, предоставен от чешката държава за нуждите на българските дипломатически служители в Прага. Земята е чешка собственост, сградите – българска. През 80-години, след построяването на комплекса, в който, освен резиденцията на посланика, има пет жилищни блока и още една сграда, са живели към 200 души. Сред тях, освен служителите в посолството, са били и български представители в Международния студентски съюз, в бюро на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/ и др. Сега в комплекса целият дипломатически, консулски и технически състав е може би към 20 души, като може и толкова да не са, заедно със семействата им. Комплексът е ограден с ограда и има разбира се дипломатически статут.
Дипломатическият комплекс, според наши сънародници в Прага, се простира на площ от 7-8 декара, освен сградите, в него има и много зеленина. Общо в този комплекс има повече от 100 апартамента, като не броим резиденцията на посланика. Освен петте жилищни блока и резиденцията, има и още една сграда, в която се помещава Българското училище в Прага.
Сградата с разчупения син покрив в горния край на снимката, с форма на сложен многоъгълник, е резиденцията на посланика. По-надолу вляво са три 4-етажни жилищни блока – два с бели и една със син покрив. Вдясно е бившата търговска сграда, с бял покрив, където днес е училището, както и другите два жилищни блока, които също са с бели покриви. Комплексът е ограден от улиците „Милнеровка“, „На Мичанце“, „На Фичерце“ и „Рихтарска“.
Понастоящем, според наши сънародници в Прага и според други източници, едно 90 процента от апартаментите в Българския посолски комплекс не се заемат от служители на Българското посолство в Прага (което разбира се си има отделна сграда, комплексът в квартал Дейвице е само за жилищни нужни). Защото служителите в посолството са малко и дори, заедно със семействата им, могат да заемат малка част от тези апартаменти. Посланикът пък си има резиденция в комплекса и на него апартаменти в жилищните блокове не му трябват.
Какво се случва с тези апартаменти, в които не живеят служители на българското посолство в Прага? Тези апартаменти в комплекс с дипломатически статут просто се дават под наем. И това е започнало още от началото на 90-те години насам, като постепенно, с намаляването на дипломатическия състав на посолството, са се увеличавали и свободните за даване под наем апартаменти. Въпреки че разбира се това се е случвало и се случва в явно нарушение с Виенската конвенция за дипломатическите отношения*, не позволяваща сгради и жилища с дипломатически статут да служат за търговски цели. Освен това, именно поради дипломатическия статут на комплекса, българската държава в лицето на Външно министерство не плаща никакви данъци на чешката за тази си търговска дейност.
Комплексът си има и управител, счетоводителка, каса, в която наемателите да плащат наемите за наетите апартаменти. Договорите се сключват в последните години по Образец № 4 – Приложение към Инструкция за ползването на имотите извън страната, одобрена със Заповед № 95-00-112/20.03.2015 г. на министъра на външните работи (ако съдим по датата на заповедта, подписал я е Даниел Митов). Според този образец наемателите плащат, освен определения наем, и разходите за ток, вода и пр., както и ако направят някакви ремонти по жилищата, които обитават, за своя сметка. Кварталът е престижен и наемите за апартаментите в комплекса не са евтини.
На снимката по-долу може да се види част от съдържанието на един от тези договори. Живеещи под наем в комплекса са изглежда най-вече български граждани, които работят в Прага или имат някакъв бизнес там. Приходите от тези наеми на апартаменти, които се дават от началото на 90-те години до днес и вече са в доста значителни размери, отиват в държавния бюджет на Р. България. А чешката държава знаела за това нарушение на Виенската конвенция, но само напомняла дипломатично от време на време, че това не бива да се случва.
На фона на тази дългогодишна търговска дейност и печалби от отдаване под наем на жилища от посолския комплекс, в нарушение на международна дипломатическа конвенция, българското Външно министерство реши да изгони от сградата на Българския дом в Прага на ул. „Америцка“ № 28 няколко български организации, които обитават този дом. Това се случи по времето на мандата на сегашния ни посланик в Прага, г-н Лъчезар Петков, по чиято инициатива, според запознати със случая, е започнала тази твърда линия за изгонване и съдебен процес срещу българските организации в Дома на „Америцка“. И, бидейки поредният български посланик в чешката столица, осъществяващ търговска дейност с апартаменти от дипломатическия комплекс, г-н Петков и различни управляващи екипи на Министерството на външните работи, защитиха, ако може така се каже, своята твърда позиция за изгонване на българските организации от Дома на ул. „Америцка“ включително и с това, че те били печалбари и извършали нередна търговска дейност в сградата на Българския дом. Другото, което изглежда помогна за тази твърда линия, са някои нередни неща, случвали се в миналото в Дома, които бяха преекспонирани и дори превърнати в клише за оправдание. Както и съществуващите от години противоречия между различни български организации в Прага и Чехия.
Междувременно след като МВнР реши твърдо, че ще гони обитателите на Българския дом, механата, която се намира на „Америцка“, и в която членовете на тези организации са се събирали да празнуват по различни поводи, не и без давление от страна на българското посолство, бе затворена. Освен това Посолството започна да дублира или саботира събития на българските организации, с които МВнР се съди. Нещо повече: и представителите на различни български институции, от различни партии, въпреки своите различия, застанаха едва ли не като един зад тази политика на изземване и дублиране на събития, която посолството направи. Така го разпознаха държавния интерес не само от Външно министерство, но и от ДАБЧ, от Президентството, от разни министерства – всички на събитието в Микулчице, организирано от посолството, за дублира и изземе събора, организиран от най-старата българска организация в Чехия.
Така го разпозна и Председателският съвет при Народното събрание, който не разреши командировка за Прага и Чехия на членовете на една подкомисия, създадена към Комисията по политиките за българите в чужбина, която трябваше да отиде тази пролет на място и да разговаря с всички местни български организации. Защото можело, видите ли, някой депутат от подкомисията да отиде и на събора, организиран от своя традиционен организатор, а не на дублирания събор, организиран от българското посолството.
И това се оказа „държавният интерес“, около който председателите на различни парламентарно представени партии се обединиха. В държавния интерес въобще не влезе това, което се случва с българската общност в Чехия, че тя допълнително се разделя; нито това, че някои наши сънародници там са се чудили на кой точно събор да отидат; нито това, че разбира се два български събора в Микулчице си е чиста излагация пред чешките власти и общественост.
А по-късно делото между Външно министерство като собственик на сградата на ул. „Америцка“ и българските организации, които я обитават, мина на първа инстанция и чешкият съд реши, че те трябва да напуснат сградата. Предстои гледане на това дело и на по-висша инстанция, която може да реши същото като първата, защото няма уредени юридически отношения между собственика на сградата – Външно министерство, и българските организации, обитаващи Дома.
Може би е добре да се знае, че сградата на ул. „Америцка“ 28 е била собственост на Никола Георгиев Ангелов и Юлия Георгиева Николова, родолюбиви българи в Прага. След тяхната смърт, наследниците им Величка Димитрова Георгиева и Юлия Николова Славова, също вече покойници, изпълнили желанието им да дарят сградата на „Америцка“ на българската общност в Чехия. Начинът тази сграда да бъде за българите в Прага по времето, когато е била дарена, е била тя да стане собственост на НР България тогава. НР България е дала на дарителите Величка Георгиева и Юлия Славова скромна сума, като награда за направено дарение, с което сградата е станала собственост на българската държава. Дарената сграда не е била в настоящия си обновен и ремонтиран вид. В нейното ремонтиране и обновяване са участвали с доброволен труд наши сънародници, студенти по това време в Чехословакия, някои от които живеят в Прага и Чехия и днес.
Десетилетия по-късно, българската държава, в лицето на Външно министерство, най-накрая ще успее вероятно да изгони от Българския дом в Прага няколко български организации: Асоциацията на българските сдружения в ЧР (както се нарича сега най-старата българска организация в Прага и в Чехия, имаща свои клонове в различни чешки градове); Българския културно-просветен клуб, Българската православна общност в Чехия (отправила неотдавна апел към българските институции, останал без ответ); българското списание „Роден глас“, чиято редакция е там; смесения хор „Гласове от България”, имащ репетиционни зали на „Америцка“, библиотеката, ателието за изписване на икони и пр. Защото така го видяха, за съжаление, нашите дипломати българския държавен интерес – да се провеждат съдебни процеси и да се гонят български организации от една емблематична за историята на българската общност в Чехия сграда. А така го видяха не само те – зад тази политика, дали с мълчание и незаинтересованост, дали с подкрепа, застанаха и представители на други български институции.
Съществуващите от години противоречия между различни български организации в Прага и Чехия, включително и негативни междуличностни отношения, помогнаха също за тази очаквана некрасива развръзка. Защото има и такива организации или поне личности сред нашите сънародници в Чехия, които одобряват това, че МВнР се съди с други български организации, заради сградата на „Америцка“. Но българската държава, в лицето най-вече Външно министерство и посланика, вместо да работят за туширане на тези противоречия и за сплотяване на нашите сънародници в Чехия, които са емигранти от различни поколения и са с различни политически възгледи, се опря едва ли не на тези противоречия, за да защити и проведе твърдата си линия към онези български организации, с които се съди.
Българският дом на ул. „Америцка“, впрочем, няма дипломатически статут. И, ако Външно министерство даваше под наем помещения от сградата на Българския дом, която е публична държавна собственост на Р. България, то за тази търговска дейност то трябваше да плаща данъци на чешката държава, защото сградата няма такъв статут. Но то не дава под наем помещения от Българския дом, нито разговаря с българските организации, обитаващи този дом. То „води разговори“ с тези организации в последните години чрез чешки адвокати и съдилища, като се обосновава с това, че е собственик на имота, и че неговите обитатели са едни меркантили, които нямали почти никаква култура дейност (като се стигна, както вече споменах, дотам посолството ни в Прага да дублира и да саботира техни събития), че нямат въобще право да са там. Затова пък от много години насам българската държава, в лицето пак Външно министерство, се оказва, че дава под наем апартаменти в посолския комплекс в кв. Дейвице, в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, и без да плаща никакви данъци на чешката държава за тази своя печеливша търговска дейност.
Посланик Лъчезар Петков вече е към края на своя мандат, прекаран в красивата резиденция в кв. Дейвице, която според запознати е една от най-хубавите български дипломатически резиденции в Европа. Той вече е пред пенсия и неговият мандат в Прага ще е вероятно последната му месторабота. „Венец“ така да се каже, в неговата кариера. Може би, обаче, все някой ден този случай, с Българския дом на ул. „Америцка“ в Прага, заради който Външно министерство се съди с български организации в Чехия, с активното съдействие на своя извънреден и пълномощен посланик, като в същото време се саботират културни събития на тези организации, ще влезе в учебниците на бъдещите български дипломати като пример да това как НЕ СЕ прави дипломация. И може би все някой в нашето Външно министерство ще си даде сметка, че при наличието на такава разработена търговска дейност с апартаментите в българския посолски комплекс в Прага, тази политика на годене и съдебни дела срещу обитателите на Българския дом на ул. „Америцка“, понеже те били нали търгаши, звучи още по-неубедително.
Какъв бе този „държавен интерес“, който защитиха посланик Петков и различни управляващи екипи на МВнР? Интерес за една сграда, която трябва да е разбира се за нуждите на нашите сънародници в Прага, не за това българската държава да има задължително някакви финансови приходи от нея, понеже е собственик на имота. И не за това да се гонят едни, пък после примерно да се настаняват други. Собственикът можеше да ги събере всички или поне да се опита да ги събере. И да им каже даже ако трябва кой кое помещение да заеме. Да им покаже, че българската държава не ги дели по някакви политически или други признаци. И, че не се радва на тези разделения. Че не сградата е важна, като финансова стойност, въпреки че това е един скъп имот, важни са хората, сънародниците, които трябва да пълнят този Български дом, не да го напускат, нито да се мразят заради него. Че Майка България иска да ги събира, не да ги разделя. Че мисли първо за тях, после за имоти, приходи, наеми и пр. И, че те също трябва да помислят за общите си интереси, не за това кой с кого се мразел, още докато били състуденти в бившата Чехословакия. Но българската държава нищо подобно не показа.
Сградите, които Р. България притежава зад граница, не могат и не бива все пак да имат за основна цел носенето на финансови приходи, били те от продажби или от отдавания под наем. Те би трябвало да служат най-вече за други приноси, политически и национални, които се изчисляват по-трудно и не винаги се виждат, но са много важни. С това мислене и нагласи, с които се гледа на българските имоти зад граница, и в което мислене не влязоха за съжаление, в случая с Българския дом в Прага, нито чувствата на наши сънародници там, нито културната роля на тия местни български организации, с които българската държава се съди, нито задълбочаването на разделенията сред българската общност в Чехия, едва ли можем да сме оптимисти за бъдещето. Защото се оказва, че българската държава може да е добър търговец, включително и с дипломатически имоти, но добра дипломация не се прави от търговци. Нито от дипломати, които оставят адвокати на друга държава да решават вътрешнобългарски спорове.
Следващият български посланик, който дойде в красивата резиденция в кв. Дейвице, може да продължи политиката да сключва договори за наем на апартаменти в посолския комплекс, ако чешката държава продължи да толерира това нарушение на Виенската конвенция. Може да продължи ако иска и политиката на сегашния да общува с едни местни български организации, а с други – не. Но ако това ще е и занапред политиката на българската държава в Прага и в Чехия, то жалко, първо, за българската общност в тази страна, която не е голяма, но е достатъчно разделена. И жалко, второ, за всички онези достойни български дипломати, каквито имаме в други държави, които се опитват да работят за престижа за България и за добруването на българските общности в държавите, в които са изпратени. Защото не стигат само те, въобще не стигат само те, за да се работи за авторитета на българската държава зад граница. И защото всяка българска общност зад граница има нужда от дипломати, били те на място или в министерството в София, които да се интересуват живо от това, което се случва в съответните български общности; какво е добро за тях, за всички, не само за тези или за онези, каквито и противоречия да имат; да се знае на какво се дължат тези противоречия, да се мисли как да се стимулира обединяване, а не задълбочаване на разделенията; какви събития правят местните български организации в съответната страна, как да ги подкрепят тези събития и дейности, вместо да ги изземват, дублират или неглижират.
Красива дипломация не се прави само с красиви резиденции, построени по времето на соца, не се прави и от „антикомунисти“, които са били най-вероятно по времето на същия този соц „комунисти“, а после е трябвало да доказват какви големи „демократи“ са. Красива дипломация не се прави и от министри, зам.-министри или главни секретари, които предпочитат да „разговарят“ със свои сънародници зад граница чрез чужди адвокати и съдилища. Не се прави и от добри търговци на държавна служба, в което и ведомство да се намират те. Не се прави и от парламентаристи, които не са в състояние да направят нищо различно от това, което прави изпълнителната власт. Но не само красива, а и никаква дипломация нямаше в последните години по отношение на Българския дом в Прага, който, впрочем, също е една красива сграда. Дипломатите абдикираха от дипломацията.
Мариана Христова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Виенска конвенция за дипломатическите отношения е приета през 1961 г. Влиза в сила на 24.04.1964 г. Ратифицирана е в България с Указ на Президиума на Народното събрание № 766/ 19.10.1967 г.., влиза в сила от 15.02.1968 г. Обнародвана е в ДВ, бр. 28/9.04. 1968 г.
