От 16 до 19 септември т.г., от Народното събрание до сградата на Министерски съвет в София, ще има шествия и протести, с искания за оставка на кабинета на премиера Бойко Борисов, както и предложение до 44-ия парламент за произвеждане на национален референдум, съдържащ посочени от организаторите 18 важни въпроса. Протестите се организират от Емил Русанов, Светослав Козложов и Росен Миленов, които са уведомили вече за тях Столична община. В уведомителното писмо на организаторите до кмета на София Йорданка Фандъкова се казва:
„Необходимостта от този протест, което право на гражданите е закрепено в Конституцията на Р. България, се налага поради наличието на следните негативни обстоятелства, които деформират обществените отношения в страната и представляват заплаха за националната сигурност:
1. „Пладнешки“ грабеж на държавата – публично достояние на национално и европейско ниво (докладите на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка) е повсеместната корупция, особено по високите етажи на властта в страната, посредством която се осъществяват престъпни схеми, ощетяващи годишно бюджета с 7-8 % от БВП или за 2017 г. – над 7 млрд. лв. Такива престъпни схеми са налични при обществените поръчки, концесиите, избягване плащането на дължимите публични налози – ДДС, акциз и корпоративен данък, евросредствата, средствата за здравеопазване и т.н. Тази корупция способства и за налагането на монополи от отделни участници на пазара, което ощетява потребителя. Съгласно законодателството в страната, на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна са вменени различни правомощия и функции, с които да се противопоставят на този грабеж, но цялото общество сме свидетели, че те са импотентни по отношение на тези престъпления вече 30 години. Нагледни и ярки примери в тази насока са – невнесен ДДС в размер на 16 млрд. лв. по данни на НАП, докладите на „Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност“ (БОРКОР) и Сметната палата, за големите проблеми при управлението на концесиите и ощетяването на държавата с 1 млрд лв., комисионните при възлагането на обществените поръчки, приватизацията на големи държавни предприятия като „Булгартабак“, „БТК“ и т.н.“
Следва цялото съдържание на уведомителното писмо.
До
Кмета на Столична община
Г-жа Йорданка Фандъкова
УВЕДОМЛЕНИЕ
от Росен Пламенов Миленов, ЕГН ….
с постоянен адрес: гр. София, ул. …
За контакт: тел. …, ел. поща: ….
Относно: Провеждане на граждански протест и шествие
Уважаема г-жо Кмет,
На основание чл. 8, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) и НАРЕДБА № 1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична голяма община, Ви уведомявам за следното планирано от мен мероприятие:
Начин на провеждане:
1. Протест на открито
за времето: от 12,00 часа на 16.09.2018 г. до 21,30 ч. на 19.09.2018 г.
Място: гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2 (Пленарна зала) до Паметника „Цар Освободител“
2. Шествие по маршрут: от пл. „Народно събрание“ № 2 (Пленарна зала) до пл. „Независимост“ пред Министерски съвет
за времето: от 17,30 часа до 21,30 часа на 17.09.2018 г.
Използвани средства: слово, озвучаване с 5 броя автономни тонколони и 300 броя транспаранти и знамена
Очакван брой участници: около 1 000 човека.
Организатори: Емил Юлиев Русанов, Светослав Атанасов Козложов и Росен Пламенов Миленов
Характер на мероприятието:
Граждански протест с искане за:
1. Оставка на правителството с министър-председател Бойко Борисов.
Необходимостта от този протест, което право на гражданите е закрепено в Конституцията на Р. България, се налага поради наличието на следните негативни обстоятелства, които деформират обществените отношения в страната и представляват заплаха за националната сигурност:
1. „Пладнешки“ грабеж на държавата – публично достояние на национално и европейско ниво (докладите на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка) е повсеместната корупция, особено по високите етажи на властта в страната, посредством която се осъществяват престъпни схеми, ощетяващи годишно бюджета с 7-8 % от БВП или за 2017 г. – над 7 млрд. лв. Такива престъпни схеми са налични при обществените поръчки, концесиите, избягване плащането на дължимите публични налози – ДДС, акциз и корпоративен данък, евросредствата, средствата за здравеопазване и т.н. Тази корупция способства и за налагането на монополи от отделни участници на пазара, което ощетява потребителя. Съгласно законодателството в страната, на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна са вменени различни правомощия и функции, с които да се противопоставят на този грабеж, но цялото общество сме свидетели, че те са импотентни по отношение на тези престъпления вече 30 години. Нагледни и ярки примери в тази насока са – невнесен ДДС в размер на 16 млрд. лв. по данни на НАП, докладите на „Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност“ (БОРКОР) и Сметната палата за големите проблеми при управлението на концесиите и ощетяването на държавата с 1 млрд лв., комисионните при възлагането на обществените поръчки, приватизацията на големи държавни предприятия като „Булгартабак“, „БТК“ и т.н.
2. Институционална разруха – държавните органи са изпразнени от съдържание, което означава, че те не изпълняват възложените им със съответния закон функции и цели, а работят само за интереса на крадливите политици и алчните олигарси. Примери в тази насока са фалита на КТБ със заграбени близо 4,5 млрд. лв., фалита на застрахователно дружество „Олимпик“ – все дейности, за които се издава лиценз и подлежат на специален надзор от нарочно създадени за това регулаторни органи, за да бъде защитен интереса на потребителя и акционера, но въпреки това имаме налице истински пирамиди. А сривът на търговския регистър вече е доказателство, че липсва държава и е налице реална заплаха за националната сигурност. Доверието на обществото в държавата и нейните органи е на санитарния минимум, което ги прави нелегитимни. Затова и наличието на заболяването чума при дребния добитък не можа да се приеме за истина от обществото и ако това се окаже поредната манипулация на управляващите, за да прикрият някакви злоупотреби, тогава нещата стават изключително сериозни, защото последиците са с висока обществена опасност, съгласно Наказателния кодекс.
3. Духовна нищета – според данните на КНСБ, за първото тримесечие на 2018 година над 70% от българските домакинства живеят с по-малко средства от необходимите за издръжка на живот, а близо два милиона българи живеят под линията на бедност, която за 2018 година е 321 лева. Вследствие на материалните лишения е налице липса на достъп до културни дейности и на условия за културни прояви по места. Всичко това е пряк риск за опазване на автентичността и традициите на българската нация.
4. Ужасяваща демографска катастрофа за България – ние сме държавата, която показва най-крайния случай на обезлюдяване. От картата изчезват села, малките общини остават само с възрастно население, а областите са подложени на агресивна емиграция към чужбина и столицата. По данни на ООН, населението на страната до 2050 г. ще намалее до 5,2 млн. души. Това е равносилно на геноцид, следствие на управленските политики на лицата, участвали в управлението на страната през последните 30 години. Без хора – няма държава!
2. Предложение до 44-то Народното събрание за произвеждане на национален референдум, направено от оправомощените по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление:
1. народните представители;
2. Президента на Републиката;
3. Министерския съвет или
4. общинските съвети в страната
по следните въпроси с национално значение:
1. Искате ли Народното събрание да направи законодателни промени, след като разгледа и реши по същество въпроса за провеждането на публичен наказателен съд (процес) за всички извършили престъпление политически лица (президенти, министър-председатели, министри, заместник-министри, народни представители, областни управители и кметове), участвали в управлението на страната за периода 1990 – 2018 г. и конфискация на цялото им имущество, придобито по престъпен начин?
2. Искате ли в Наказателния кодекс да се включи престъплението „незаконно обогатяване“ от Конвенцията за корупцията на ООН, която България е ратифицирала?
3. Искате ли Народното събрание да направи законодателни промени, след като разгледа и реши по същество въпроса за разпределяне на конфискуваните средства при провеждането на публичния наказателен процес срещу политиците за здравеопазване, образование и пенсии?
4. Искате ли Народното събрание да инициира свикването на Велико народно събрание за:
• Упражняване на законодателната власт от народа (всички граждани с избирателни права) чрез референдуми, посредством електронно гласуване;
• Въвеждане на пряк избор от народа на председателя на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Главния прокурор, както и членовете на Висшия съдебен съвет;
• Промени в статута на председателя на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Главния прокурор, по отношение на намаляване на мандата им от седем на пет години, както и уреждане на ясно разписани основания и ред за търсене на отговорност от тях;
• Правото на суверена (народа) да отзовава всеки от своите избраници – народни представители, кметове, отделни министри или целия кабинет, ръководителите на съдебните органи и т.н.;
• Създаване на Антикорупционна прокуратура извън структурата на съдебната система, която да осъществява държавно обвинение по определен кръг престъпления, успоредно с Прокуратурата на Република България;
• Отпадане на давността за престъпления, свързани с приватизационни и концесионни сделки, замяна на имоти държавна и общинска собственост и възлагане на обществени поръчки.
5. Искате ли да се гласува и дистанционно по електронен път чрез блокчейн система на изборите и референдумите?
6. Искате ли задължително да се произвежда национален референдум по всички въпроси от компетентността на Народното събрание, поискан от инициативен комитет с подписка от 100 хил. подписа, събирани в продължение на не повече от 1 година или по електронен път, и приемане на предложението/ята при участвали в гласуването 2 млн. избиратели, от които повече от половината гласували с „да“?
7. Искате ли народните представители и министър-председателя да подписват юридически акт с избирателите, чрез който да им се търси отговорност за неизпълнение на предложената от тях предизборна политическа програма?
8. Искате ли Народното събрание да направи законодателни промени, след като разгледа и реши по същество въпроса за обвързване размера на работната заплата на народните представители с три минимални брутни работни заплати, и премахване на всички полагащи им се допълнителни суми и привилегии по сегашното законодателство?
9. Искате ли ръководните длъжности в държавната администрация (председатели на изпълнителни агенции и комисии, директори на главни дирекции, дирекции, началници на отдели и сектори) и тези на търговските дружества с над 50 % държавно или общинско участие, да се избират от служителите на съответното структурно звено, чрез пряко и тайно гласуване?
10. Искате ли Народното събрание да направи законодателни промени за създаване на обществени съвети към възложителите на обществени поръчки, концесии и управляващите органи на оперативните програми за финансиране с евросредства, а инвестиционни проекти със стойност над 100 млн. лв., включително концесиите, да се решават с референдум?
11. Искате ли електроразпределителните дружества, ВиК операторите, общественият доставчик на природен газ и един мобилен оператор да станат собственост на българските граждани?
12. Искате ли държавата да организира хазартните игри и приходите от тях да се разпределят целево в здравеопазване, образование и спорт?
13. Искате ли държавата да управлява 28 данъчни склада за течни горива и да създаде дружество за внос на такива от страни – производителки на петрол, предимно на бартерна основа, петрол срещу местна продукция?
14. Искате ли Народното събрание да направи законодателни промени за ревизия и разваляне при установени нарушения на концесионните договори и приватизационните сделки, сключени в периода 1990-2017 г.?
15. Искате ли Народното събрание да направи законодателни промени, след като разгледа и реши по същество въпроса за тройно увеличение на таксите по концесионните договори за добив на злато, сребро, мед и други ценни и редки метали, задължително минимално участие над 20 % на държавата в дружествата за добив, включване методиката на изчисляването им в закона за концесиите и възлагане на всички видове концесии по този закон?
16. Искате ли финансовите средства по Общата селскостопанска политика за периода 2020-2027 да се разпределят при въвеждане на:
• тавани по Първи стълб (директни плащания) и Втори стълб (програмата за развитие на селските региони)
и
• задължителни квоти само за млади фермери, производители на традиционни български продукти (чушки, домати, ябълки, и др.), продукти с висока добавена стойност (тоест такива за крайния потребител) и къси търговски вериги (доставки без посредници между производителя и потребителя).
17. Искате ли държавата да подсигури информационно, правно, научно-развойно и приложно, логистично, транспортно и рекламно обслужване на всички експортно ориентирани производства с висока добавена стойност?
18. Искате ли Народното събрание да направи законодателни промени, след като разгледа и реши по същество въпроса за осигуряване на пари от бюджета за всички доплащания, които правят осигурените български граждани в доболничната и болничната помощи и напълно безплатно зъболечение за деца до навършване на 16-годишна възраст и за лица над 60-годишна възраст?
24.08.2018 г.
