Някога, някога, толкова някога, колкото деветнадесет лета, като гледах как в дружен съюз представители на иначе воюващи партии, действаха съвсем демократично и несъмнено социално в Перник на великия принцип на българската криминална приватизация:
Кой що докàчи!
(надявам се, че не се налага превод от пернишки),
аз в едно интервю ли, в статия ли, предрекох нещо, което от отчаяна прогноза стана постепенно самосбъдващо се пророчество:
Ще дойде време, когато реалната цена и получената комисионна ще си разменят местата, т.е. комисионната ще бъде колкото цената, а цената ще стане колкото комисионната.
(Повод да бия камбаната тогава бе безобразие, видяно с очите ми – как се продава едно уникално оборудване: ако реалната му цена бе, да кажем, 1 милион, то бе продадено за 100 000 и това влезе в бюджета на държавата; а комисионната бе 900 000 лева и тя влезе в джоба на политика-бизнесмен.)
Ето така вече става в Отечеството ни любезно!
Трябва да се направи нещо – инфраструктура, европроект, селско стопанство, ремонт, екология, стадион, водопровод и т.н., и т.н.
Получават се едни пари, от които по принцип, както е „нормално“, „могат“ да се вземат едни 10%. Но не, взимат се 90%, а с 10% се прави каквото има да се прави, колкото за Бог да прòсти. А понякога после ние казваме Бог да простù онези, които са станали жертва на този начин на правене на нещата.
Българското общество толерира корупцията. Да, ако попиташ директно един човек дали е против корупцията, той ще каже: Да! Но ако получи възможност да я упражнява, той като правило ще го направи. Корупцията се превърна в национален консенсус – че „там“, „горе“ така се прави. това е норма, само наивниците и глупаците не го правят.
Но е крайно време да разберем, че корупцията е четворен убиец:
Тя убива демокрацията.
Тя убива европейскоста ни.
Тя убива нашата ценностна система.
Тя убива нас. Всъщност, тези от нас, на които се е спряло в този момент топчето на нейната рулетка.
Казах рулетка – да, пълното безразличие на българина към корупцията е игра на руска рулетка с нея. Не ни остават много опити, за да се убедим в това веднъж и завинаги.
Проф. Николай Слатински
