„Дванадесетте дни на Коледа“. Колко от Вас са чували тази песен? Бас държа, че тези, които са я чували, имат ЗИП код. Това е древна песен. Датира още от времето на разделянето на западните и източните християни. Време разделно. Боже, колко ги е имало тези времена и колко още ще ги има!
Според Нилолай Колев – Босия, разделянето на християните е предопределило по-нататъшната им съдба.
Източноправославните заживели в свят, в който Бог е бил „подчинен“ на държавата и най-важният празник е Воскресението или чудото.
Западните християни се оказали в свят, в който Бог е отделен от държавата и най-важният празник е Рождество, или единението между Бог и Човек.
Затова ние, източноте хора, чакаме чудо да дойде и да ни отърве, а западните правят чудото сами, по примера на Бог.
Чакайки чудо, знаем ли как изглежда то? Можем ли да го познаем?
Живеейки между западни християни, подразбрах нещо за чудото. Разбирате ли, за тях чудото не е смисълът и затова те успяват да го видят.
Нали знаете, как понякога от пренапрягането на зрението изпускате това, което търсите. Това, което е необходимо, е просто да си отклоните вниманието, да се разконцентрирате и тогава ще го видите. Ние чакаме Чудото, което ще спаси света, и затова изпускаме малките чудеса, които стават всеки ден.
Нека да Ви разкажа за едно такова чудо.
Алчността е смъртен грях. Преди осемдесет и един ден един човек прибягна до крайна мярка в борбата срещу този грях. Той престана да се храни. Николай Колев – Босия започна гладна стачка след години неуспешни опити да се пребори с греха на алчността. Липсата на успех на неговата борба се дължи не само на грешниците в администрацията. Грехът на алчността е отровил душите на много от нас. Ние вече не го виждаме като смъртен грях. Виждаме го като човещина. Той не е човещина. Алчността е смъртен грях.
Босия започна да гладува. Подкрепиха го десетина човека. Може би двайсет. За другите алчността не беше смъртен грях. Просто човещина. Двайсетина човека бяха с Босия по площадите.
Другите не бяхме.
Наш личен избор. Чакахме Босия да умре. Знаехме, че протестът му е обречен. Че кой се впечатлява вече от някакви си купени книжки и от някакви си откраднати двайсет милиона? Това вече не е грах, а така просто – човещинка.
После полетя автобус в пропаста. Осемнайсет невинни жертви платиха с живота си. Проля се невинна кръв.
Отставката на непоклатимия Министър стана факт. Това се случи осемдесет дена след като Босия престана да се храни.
Сега помислете, какъв е шансът един почти седемдесет годишен човек да изкара без храна осемдесет дена? Какъв е шансът автобусът край Своге да политне в пропастта точно сега? Какъв е шансът това да е именно този автобус, пълен с баби, връщащи се от манастир, и с това невинно дете, тръгнало с баба си? Този шофьор, този човечец, с готовност поел цялата вина върху себе си, съсипан от мъка, хвърлил се да вади телата от рейса, вместо да избяга от целия ужас, както правят машинистите на влакове. Знаете ли, че понякога ги намират на педесет-шейсет километра от катастрофата?
От няколко дни мисля за всичко това. Такъв човек съм. Свикнал съм да търся и намирам причината за нещата.
За всичко това имам само едно единствено обяснение.
Чудо!
Грехът на алчността е смъртен грях, който не бива да бъде приеман в никаква степен. Няма оправдание за него и няма прошка.
Пазете се от него, пазете децата си, защото той се изкупва с невинна кръв – тази на деца и старци.
Чудеса стават всеки ден, просто трябва да си отворим очите и сърцата.
Не прави грях, защото невинна душа ще плати за него. Не прави!
Д-р Виктор Хинов
Индианаполис, САЩ
