България отваря почетно консулство в Ерусалим и разширява правомощията на консула ни в Израел, обявиха премиерите на двете страни Бойко Борисов и Бенямин Нетаняху, след среща между тях, състояла се на 5 септември. Това се равнява на официално признаване от България на Йерусалим за столица на Израел.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Коментар по темата на Николай Марков
Няма по-голяма новина за 2018 година от факта, че Борисов е взел еднолично решение за откриване на българско генерално консулство в Ерусалим. Българските медии отново и отново мотивирано замълчаха. В сряда, на пресконференция, дадена от Борисов и Нетаняху, това еднолично решение беше обявено. Безспорен е фактът, че именно това е официалната държавна форма за признаване на пълната анексия на града.
Народното събрание на Република България за пореден път не само беше лишено от конституционното си право и задължение да взима подобни решения, но и се превърна в мълчалив свидетел на вкарването на България в недопустим военен сблъсък. Длъжен съм да припомня, че официалното решение на ЕС по казуса с анексията е „против“!
***
Признаването на всяка „анексия чрез използване на военна сила“, създава правен прецедент в държавнато управление на България! Като такъв, той ще бъде използван срещу държавата в други подобни международни казуси. Това е пряка заплаха за националната сигурност и крайна фаза на тежка и продължителна политическа безотговорност.
***
Това значи въвличане в смъртоносна игра, заради която умряха и ще умрат още много милиони хора, на два континента. Касапница, която видимо ще продължи много години. Това решение въвлича всички български граждани в необявената война за енергийни ресурси на трети държави. Нещо повече, ставаме военна цел, като част от международен конфликт, без санкцията на българския парламент!
Впрочем, подобен политически ход с бъдещи катастрофални последици сме правили няколко пъти в историята. Малката, слаба, бедна и незначителна в международен план България, редом до икономически и военни хегемони – хвърлена в огъня на войната. Последствията ги знаете.
Религията и борбата за мозъците тук нямат никакво значение – първото е администрацията на вярата, второто – амбиция на глупака. Когато сам заличаваш собствения си народ като го ограбваш, малтретираш, държиш в пълно беззаконие и го вкарваш сам във военни катастрафи – няма никаква борба за мозъците. Налице са само мафиотски интереси. Има само едно изключение от правилото и то трябва да се възприема буквално. Мозъците ни да заминават, опаковани в найлон със същия самолет, с който пътуват напълно противозаконно всяка година над 30 тона трупни човешки изрезки към Израел. Или с някои от другите специални полети, с които пътува хиляди тонове българско оръжие към невинните си жертви.
Има само един правилен път и той е дипломацията! Дипломация на всяка цена. И реална икономика. Всичко останало, независимо как се представя, се нарича смърт. С нея се гордее дяволът.
Войната е неговата дясна ръка…
.
