Виж, ся, депутатино, време е да се сетиш, че от твоята работа зависи работата на другите власти!
Седим с колега в тротоарно заведение в областен град и пием кафе. По едно време по улицата мина депутат от предишния парламент. Моят приятел се зарадва, били съученици. Поиска разрешение да го поканим, искал да обсъдят среща на випуска през есента, а изгубил дирите на мнозина. Съгласих се. За пръв път щях да седя на една ръка разстояние с депутат и не беше за изпускане.
Докато двамата се подсещаха с кого са учили, точно пред входа на заведението спря „Ауди“ и от него слезе шишкавеещ тип с бичи поглед, излъчващ победоносно самочувствие. Настани се на една от масите и си поръча обяд. Излизащите и влизащите в заведението трябваше да се провират между колата и кашпите с цветя, но на оня не му пукаше. Колегата и приятелят ми взеха да си разказват някакви истории за шишкото, с каква мъка е завършил училище, но сега влизал навсякъде като у дома си и никой не смеел да му каже копче. И неусетно преминаха към по-стари и нови инциденти в страната – бягства от затвора, катастрофи, брокерски измами с техни познати, история с психопат – роднина на друг техен общ познат, който не искал да се лекува.
При дисекцията на всяка история депутатът вметваше: „Законът го позволява“ или „Такъв е законът“.
И ме хвана нервата. Обърнах се към депутата:
– Може ли да попитам нещо?.
– Може.
Питам:
– Какво работят депутатите?
Оня ме изгледа така, сякаш току-що бях паднала от Луната. Явно прецени, че съм тъпа, и ми отговори като на първата тъпачка:
– Виж, ся, има три власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Депутатите се занимават със законодателна дейност, пишат или поправят закони. Просто е.
– Да разбирам ли, че от работата на депутатите зависи работата и на другите власти и институции? Каквито закони им подадете, с такива ще работят, нали така? А като депутат по какви закони работехте, така че случаите, които цитирахте, да ги няма?
Депутатът се опули. Вероятно за пръв път някой му напомняше, че от неговата работа зависи дейността и на останалите власти. Стана му неловко и се разбърза да си ходи. Докато чакаше сервитьора да си плати, подхвърли тихо на колегата, че когато жени започнат да се занимават с политика, става досадно.
И тогава не издържах и му дръпнах едно слово:
– Тръгвате си, а тъкмо щях да Ви питам дали не се чувствате лично отговорен, че като депутат не сте направили нищо та споменатите от Вас проблеми, ако не да бъдат премахнати, поне да бъдат ограничени?
Говорите за продажба на имоти и колко много измами има в този сектор, че на хиляди клиенти са взети депозити за жилища или квартири, които после не се връщат. Сам казвате, че тези измами са за сравнително малки суми, но ужилените са хиляди. Казвате, че няма смисъл да си търсиш парите по съдебен ред, защото законът е такъв, че ако до две години брокерът не върне присвоената сума, при това доброволно, след това съдебното постановление се анулира. Само че има една подробност: констатациите трябва да ги правят медиите, работата на депутатите би следвало да бъде насочена към създаване на законова база, която да не ги допуска. Има ли Закон за брокерите? Няма. Но измамите са десетки хиляди и ще растат във времето. А Вие знаете за този проблем, но като депутат какво направихте? Внесохте ли такава поправка в закона, че когато брокер или друг доставчик на услуга ощети клиент и не желае дори след съдебно решение да възстанови откраднатото, да му се забранява да упражнява същата дейност? Не сте.
Говорите за психопат, който тормози хора, които познавате. Не искал да се лекува доброволно.
Ами как ще иска бе, депутатино, като той не съзнава че е болен?! Законът бил такъв, че само ако го хванат в момент на антисоциално поведение и престъпление, само тогава ще бъде въдворен на принудително лечение. В останалите случаи роднините трябва да подават жалби до прокуратура, да се образува дело. А точно такива действия са най-рискови, защото жалбоподателят може и да не остане жив, докато дойде време за разглеждане на казуса. Затова и роднините на Вашия познат не предприемат нищо по действащия закон, тъй като е опасно за тяхното здраве и живот. Като депутат инициирахте ли отмяна на тази идиотска процедура? Не сте.
Казвате, че се нарушават масово правилата за движение по пътищата и налаганите глоби не стряскат никого.
Не стряскат, защото не се събират. И тук важи правилото за двугодишния срок за погасяване, което е безумно. Не две години, а два месеца трябва да бъде този срок. И ако не бъдат погасени, автомобилът да се спира от движение! А като се спре от движение, всеки катаджия да има таблета си номера на съответния автомобил.
Аз, господин депутат, може да не разбирам от политика, но от това, което виждам около себе си и по телевизора, знам, че зад всеки инцидент и престъпление стои безахаберието на парламента. Зад повечето убийства, казват, стоят неуредени сметки. Тоест, липсват законови текстове, които да ги уредят. Заради голяма част от самоубийствата прозира липса на законова защита, довела хората до отчаяние и безизходица.
Бащата на мой познат се обеси, след като надлежно регистрирана фирма му достави селскостопански машини за хиляди левове, които се оказаха куп ламарина. А той беше взимал заеми от кого ли не да ги купи. Нямаше последици за доставчика, той само смени името на фирмата си и пак се занимава с измами. Законът не го достигна. А би следвало да му се забрани да упражнява подобно дейност, поне за няколко години.
Няма друга страна в ЕС, чиято законова база има по-скоро пожелателен характер, отколкото ефективен.
И която да третира жертвите като престъпници.
Мой познат, частен съдебен изпълнител в неформален разговор призна, че за многогодишната си практика няма нито един случай, в който спечелил делото ищец да си е върнал парите, станали предмет на делото, и разходите по самото дело. Той казва, че обществото нарича ЧСИ „кожодери“, а всъщност те не правят нищо друго, освен да се движат в законите, създадени от парламента.
…
Господа настоящи депутати, крайно време е да излезете от летаргията си и да осъзнаете:
Ако държавата е проядена от корупция и всякакъв род нарушения и престъпления, в дъното им стои Вашия непукизъм, некомпетентност и мързел!
Ако нямате потенциал за тази работа, инициирайте поне закриване на Народното събрание. Така ще спестите на избирателите си милиони по вашата издръжка, а и няма да бъдете обвинявани, че не вършите нищо в ползу роду. Защото Вие не работите, не сте в час, не знаете даже какво да промените, че да се живее по-спокойно и сигурно в тази клета държава.
Мира Асенова,
