Имало едно време един кон, който живеел на края на световното село.
Колко пъти го били, колко пъти го гонели и обиждали, колко пъти оставал и гладен, и жаден, не е за разправяне.
„Ти си впрегатен кон, трябва да мъкнеш товари и да не се дърпаш и пръхтиш, когато ти слагаме юлар и капаци на очите“ – му казвали едни.
„Ти си състезателен кон, трябва на носиш ездачи на гърба си, които да те ръгат в ребрата, за да тичаш по-бързо“ – му казвали други.
„Ти не си никакъв кон, ти си едно инатливо магаре, което не иска да влезе в правия път“ – му казвали трети.
Но той не бил нито едното, нито второто, нито третото.
Бил само един кон, който можел да мъкне невидими за хората товари. Да носи на гърба си невидими небесни ездачи. Да търси наистина правия път между всичките, добре утъпкани от хората криви пътища.
И можел да лети. И това можел. В редките случаи, когато се намирал ездач, роден на земята, който да усети тоновете на сърцето му.
Един ден този кон, посивял и изтръпнал от всичките земни каруци, се отказал да носи невидимите небесни товари. И започнали да измират децата на фермерите. Друг ден конят, отвратен и останал без дъх от неумели жокеи, се отказал да качва невидимите небесни ездачи. И семействата на търговците се разпаднали. Накрая конят се отказал да търси и правия път между всички добре утъпкани от хората криви пътища. И светът се напълнил с магарета на високи управленски позиции.
Той бил само един кон с невидими небесни криле. И бил пратен между хората, за да се научат да различават по-добре доброто от злото. И да летят заедно с него, ако успеят да усетят великия, скрит, недостъпен, сложен и вечен двигател, частица от който се намирала в сърцето му. Но те искали от него само това, което можели да видят. Не знаели, че крилете на Пегаса не винаги се виждат, и че, когато се впряга крилат кон или когато се оседлава, без да усетиш сърцето му, светът задължително става по-беден, празен и жалък, отколкото е.
Мариана Христова
