Далеч съм и не чух обръщение към нацията за новия политически сезон на президента Румен Радев, но ето какво научавам от Фрогнюз, че казал:
Оставките вече не са решение, а бягство от реалната отговорност. Проблемът в държавата не е персонален, а системен. Нов изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да отвори нови перспективи.
Оказва се, че той взел моя идея и призовава да се пристъпи към „ускорено изграждане на убедителна алтернатива на настоящото управление”.
Говори за медиите това, което и аз казвам:
„Скалъпени интриги засенчват в медиите фундаменталните проблеми на обществото: несправедливостта, бедността, демографската криза и беззаконието. Страната се нуждае от идеи, а се дави в скандали»
Радев подчертал, също като мен, че пороци на сегашната система са несправедливостта и корупцията: „Те са рожби на злоупотребите на малцина, но и на примирението на мнозинството.“
Президентът дори повторил това, за което и аз заявявам: «Ако политическата класа е неспособна да се справи с проблемите, българите ще бъдат принудени да открият нови пътища за тяхното решаване”.
Радев обявил, че ще работи за „нова перспектива за развитие” на България и като мен подчертава, че: „Авторитаризмът не е бъдещето на България”.
След такава реч бих му написал да работим заедно върху идеите, които водещи италиански политици взеха за пример от България. Ако още не сте чули за тях, понеже медиите у нас ги неглижират, прочетете и научете повече ТУК.
Бих написал писмо до президента ни, но за съжаление в тази му реч не е споменал нищо за инцидента, станал в родния му град между „Мерцедеса“-а на баща му и инвалидна триколка, при който полицаите съставили акт на водача на триколката.
Бих написал писмо до Радев, но още чакам извинение за това, че при диалога ни в Чикаго преди почти година заяви, че нямал законово право да решава и помилва хора, а почти по същото време той е решавал съдбата на убиеца на бащата на вицепрезидентката си. Ето как го опроверга самата Йотова в интервю за «Ретро» от октомври 2017 г.
Цитат: „Каква ирония на съдбата! Преди няколко месеца дойде молба от неговия убиец да го помилвам, това е едно от моите правомощия. Помолих комисията и президента да вземат решение.“ Малко по-късно вицепрезидентката коментира случая и за «24 часа»: „Не съм се интересувала как е решен казусът, има кой да приключи случая“, добави Илияна Йотова. «Досието се работи от много хора, минало е през юристите на комисията. Оттам решението е на президента, но не смятам да го питам какво е то», каза още тя.“
Бих написал писмо на президента, че го подкрепям, но не виждам голяма разлика в неговото говорене и в говоренето на всички политици у нас. А дела ни трябват. И той имаше почти две години време да даде личен пример. Но освен, че може да направи „коремното“ и освен с острите си приказки, от време на време, с друго не остава в паметта ми. За съжаление.
.
