Размисли на Радостина-Смарагда Георгиева*
.
Според моите виждания, реално погледнато посттоталитаризмът е по-страшен от тоталитаризма. В онази система знаехме кой кой е, какво можеш и какво не, за да оцелееш и нещата бяха ясни. Но имахме избор – да не ги приемаш, да се капсулираш в себе си и в своята среда, или търсиш начин да избягаш навън, за да живееш в нормален свят. А сега – заради изтънчените лъжи хората не разбират в какво псевдодемократично време живеем. Усещат, че нещо не е наред по джоба си, разбират, че мафията и държавата са се сраснали, но знаете от кои среди и кой я създаде тази мафия. И в един момент се стига до това, че започваме да обвиняваме себе си, че сме били овце. Не това е истината. Истината е, че ние живеем в друг вид диктатура, с инструментариума на демокрацията, която действа с едни много меки ръкавици и непрестанното вменяване на вина. И макар да се изобличават някои нейни недъзи, не се търси генезисът за тях и тогава излиза, че „материалът не става“ или „чипът ни е сбъркан“ – цитирам определени хора.
А за всичките тези години, на Запад не проумяха какво е нашият комунизъм, какво се е случвало по негово време, какви са последствията за обществото и хората. В страните от Стара Европа така и не разбраха, че ние в момента не живеем в реална демокрация, в нормална реалност, а в една измислена държава, в която за съжаление все повече и повече на почит са негодниците. Те са ненаказуеми и цялата трагедия идва от това, че тези, които тръгнаха да правят демокрация в България, нямаха здравата основа на демократичните ценности. Всичко опираше до това да се влезе във властта, след това, ако се излезе – да се създава нова формация, за да се влезе отново във властта. Това е един затворен кръг – принцип на индивидуалното оцеляване. Другото важно нещо за тях беше, че всички те бяха силно манипулируеми и зависими.
Истина е, че до управлението не беше допуснат нито един автентичен десен човек, за което някога настояваше нашата политическа емиграция. И всички опити да се помогне с опит, със средства след 10 ноември, бяха рязко отхвърлени. Аз съм била свидетел как на сбирки на СДС някои активисти казват: „Тия сенилни старци на нас не ни трябват. Те не могат да управляват, те живеят в друго време, ще управляваме ние“. Но кои бяхте вие – вие бяхте бивши комсомолци, деца на родители – членове на БКП или приспособени комформисти, за които не само темата за репресиите бе чужда, а тя им пречеше.
Aко един човек се е облагодетелствал от предишната власт, за мен той не може да управлява в новото време, да управлява морално. Не може да си добре и с тези, и с онези. Всъщност най-страшното сега е размиването на истината. Защото четох наскоро, че Корнелия Нинова поема инициативата за войнишките паметници. Тази инициатива действително я беше поел Кеворк още преди 10 ноември, когато се опитваше като водещ на „Всяка неделя“ да се прави на дисидент, канейки Петър Увалиев и разни други. Тогава той беше направил тази инициатива и по месторабота сме събирали средства, които потънаха някъде, както и парите за възстановяване на Стражица от земетресението.
Затова си мисля, че след като нещата толкова са се размили, те биха се променили много бавно и само, ако постепенно се постигне едно духовно възраждане, едно преобразяване на хората. Затова очаквам промяната от младите, от едно поколение, което си чете добросъвестно историята. Защото миналото слага отпечатък на настоящето и определя бъдещето.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* На 1 септември 2018 г. се навършиха 6 месеца от кончината на житейския път на Радостина-Смарагда Георгиева. Вместо некролог, тук припомнихме казаното от нея в едно интервю от 2017 година пред Фактор.бг
.
