Коментар на Петър Бояджиев
Тези дни двама приятели, които уважавам, се опитаха да ми опонират и да защитят тезата, че е правилно да има мюсюлманска партия. Бях в санаториум и нямах възможност да бъда малко по-подробен, за да обясня защо те грешат и се плъзгат по лесното, а успешната политика не приема лесното. Първо искам да кажа, че е грешка да има мсюлманска партия, както е грешка да има християнска или юдеиска, или каквато и да е партия на верска основа. Казвам това, за да не мисли някой, че съм резервиран само към мюсюлманска партия. Разбира се с това не изключвам възможноста да има партии, в чиито членски състав мнозинството да са мюсюлмани или християни. Това е съвсем друго, но не и мюсюлманска партия.
Религията и политиката трябва да са разделени, защото така показва историческото развитие. Смесването им е нанесло много вреди на човечеството. По време на империите това смесване е било факт. В Османската империя султанът е бил и халиф. Мустафа Кемал премахва халифата. Преди гражданската революция във Франция духовенството е имало и голяма политическа власт. С революцията следва разделяне на тези две власти, защото религията е също власт над човека. А партията, която и да е тя, се бори за власт и предлага най-доброто балансирано решение за съществуването на обществото, където последователите на всички религии, включително и атеистите, да имат равни права и задължения. Това се решава от структурите на правовата държава. Карикатурно е например присъствието на Патриарха, който и да е той, а не само на този агент на Държавна сигурност, при заклеването на президент или правителство. Нещо повече, това е злоупотреба с верските чувства на хората. Мястото на Патриарха е там, в ложата за гости, където могат да са всички духовни водачи. Ами, като имаме министър мюсюлманин, ще го караме да се кълне в Библията, или пък министър атеист? Нима не виждате как Путин се опитва да използва православието за своите агресивни политически цели.
Много, ама много трябва да се внимава с верския въпрос. Освен това верският въпрос няма административните граници на държавата. Спекулация също е, когато доцентът по политикономия Иван Костов говори за българско мюсюлманство, опивайки се да го затвори в административните граници на българската държава.
.
