Размисли на един русофил след събора край яз.“Копринка“
Вчера край язовир „Копринка“ се състоя петнадесетият събор на приятелите на Русия. Край язовира бяха зам.-председателят на парламента Емил Христов, председателят на парламентарната група за приятелство с Русия Красимир Велчев, кметът на Казанлък Галина Стоянова, депутати от ГЕРБ, БСП и Атака, гости от Руската дума. Приветствия към присъстващите на събора се получиха от партриарха, от президента Радев, от губернатора на Крим и много други съратници на идеята.
Организатори на събора бяха Национално движение „Русофили“, Координационният съвет „България – Русия“ и община Казанлък, с подкрепата на Министерството на земеделието, храните и горите и на Държавната агенция по горите.
Днес, непосредствено след празника на русофилите искам да се присъединя към тях и искам да споделя мнението си по последните разкрития на Великобритания по случая с отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и неговата дъщеря с газа «Новичок».
Разбира се там не всичко е доказано докрай и за много хора и дори за английския съд разкритите до днес факти може да не са достаъчни за издаване на осъдителна присъда. Но фактите са красноречиви, сами по себе си, и са още един удар по имиджа на обичаната от мен Русия.
А Кремъл, и по-точно Путин, защото там нищо не се решава на държавно ниво без негово знание, отново недооцениха промяната на доверието на света към Русия. И руският народ ще носи несправедливите последствия от това безхаберие на най-високо ниво.
Както по-горе казах, още не е неоспоримо доказано, че руското разузнаване е причастно към използването на «Новичок» и тежкото отравяне на Сергей Скрипал и дъщеря му, както и към смърта на английска гражданка. Но именно руското ГРУ е сред заподозрените още от първия ден.
А какво правят лидерите на най-голямата страна в света от този първи ден? Какво свършиха, за да изтрият това петно, което още от самото начало бе насочено към Русия, за да отбият атаките от своята държава.
Не само, че не показват интерес към случая, но и отказват всякакво съдействие. Нещо повече – дори от руското МВнР (МИД) не изразиха навреме нормалното дипоматическо съжаление за случилото се. И като капак депутати от Държавната дума не скриха удовлетворението си: «Така им се пада на предателите!», се чува от много високи места.
Да, може подозренията към Русия да са напълно неоснователни, но така ли се държи един заподозрян? Не е ли в негов интерес да се разкрият по-бързо виновните?
Странните факти, досега разкрити от Великобритания и някои независими руски медии, вече цитирахме тук. Но отново ще повторим разказа на главния редактор на радиостанция „Ехото на Москва“ – Алексей Венедиктов за скучая.
«Нека се опитаме да подберем фактите, които знаем…» – казва Венедиктов и продължава така:
«Официалните данни сочат, че Руслан Боширов и Александър Петров излитат на 2 март 2018 г. (петък) от Шереметиево до Лондонското летище „Гетуик“, заедно с още 148 пътници, регистрирани за полета на Aeroflot SU2588. (Бел.ред. Според рускоезичната медия «Фонтанка» заподозрените за покушението с Новичок са купили билети с чуждестранни паспорти от една и съща серия серията „65“, а номерата на документите се различават само по последната цифра: … 1297 и … 1294.)
След като пристигат в Гетуик в 15 часа, те заедно преминават паспортен контрол, като са снимани в един и същи момент да преминават линията за проверка. От летището те вземат влака до гара „Виктория“ в централен Лондон и с обществен транспорт пристигат в малък хотел към 19:00 ч. Хотелът, в който отсядат – City Stay Hotel, е един от най-евтините хотели в града – 150 паунда (около 200 долара) за една стая. Те пристигат и цяла вечер остават в него. Не се разхождат и не разглеждат Лондон. От 19:00 часа, чак до другата сутрин, са в хотела. Вечерят и си лягат. На сутринта на следващия ден – събота, 3 март, се насочват и от гара „Ватерло“ в 11:45 ч. взимат влак до Солсбъри, където живее Скрипал. Очевидно те не са използвали директен влак, защото тяхното пристигане е след 2 ч. и 30 минути. А прекият влак върви за около 1 час 45 мин. Те идват в Солсбъри, фиксирани от секюрити камерите в 14:25, а след час и половина отпътуват обратно от Солсбъри. Снимките по хода на тяхното движение може да намерите на сайта на радио „Свобода“ – линк: https://www.svoboda.org/a/29473591.html
Руснаците прекарват в Солсбъри час и половина. Те несъмнено са руснаци, защото са с руски международни паспорти и визи, издадени в Москва.
Връщат се директно до хотела в Лондон. Отново не разглеждат нищо в града. Вечерят и лягат. А в 8 часа на сутринта в неделя те излизат от хотела. В 11:50 ч. камерите отново ги фиксират в Солсбъри. Засичат ги и до къщата на Скрипал. В 13:50 са на гарата обратно за Лондон, в който пристигат около 17 часа, а в 19:30 ч. са вече на летището и хващат полета за Москва в 22:30. (Бел.ред.: Според друга руска медия, Баширов и Петров са имали за връщане места в два последователни полети от Хийтроу до Шереметиево – вечерта на 4 март и на 5-ти, но заподозрените са използвали по-ранния полет.)
Това означава, че те не са правили нищо в Лондон. Единствено са ходили два пъти в Солсбъри. Градът е голям туристически център на Великобритания, и най-важното – там се намира катедралата, където се пази Magna Carta. Те отидоха в Салсбъри, но не отидоха в катедралата? А какво видяха там два пъти?“ – задава въпрос Венедиктов и продължава:
„Дотук е едната част от разказа – фактологическата. Но има и политическа.
От Англия казват: «Имената, по някаква причина, не са истински». Това е важен сигнал към Русия.
Паспортите са автентични, разбира се. И визите са истински, както каза правилно Мария Захарова. Но имената по някаква причина, не са истински. И това е сигнал от тяхна страна.
Това политическото изявление на Тереза Мей е покана за танц към Путин, който все още може да се измъкне, че използването на „Новичок“ е без негово знание. Всъщност те казват: „Момчета, ние знаем повече, отколкото говорим. Знаем, момчета. Признайте си, защото иначе ще посочим и идентификационните им номера!“
А сега ще допълним разказа на Алексей Венедиктов с казното от него малко по-късно – вижте го оригинала на руски тук, но вижте го долу преведено най-важното:
«На Александър Петров и Руслан Баширов, независимо, че са от различни краища от Русия са издадени паспорти от еднаи съща 65-та серия, която не биометрична. В същото време от 2006 г. в Москва се издават биометрични паспорти. Те не само имат паспорти без биометрия, но и паспорти с разлика в номерата само в последната цифра. Въпреки че хората не живеят заедно може би са отишли и са ги подали заедно? Следователно, всичките им данни са във Федералната служба за миграция. Защо никой не проверява до сега архива?
Другото странно е, че кандидатстват за паспорти в консулството в Санкт Петербург преди две години. Защо в Санкт Петербург? Те са официално регистрирани в Москва, което е ясно от искането им за виза за Англия. Пак при искането си за визата, те представят сметки, на които, както казват британците, имало много хиляди паунда. А когато те летят за Лондон, спират в най-евтиния хотел, двамата в една стая за по 48 паунда.
Но за сметка на това си купуват обратни билети за два полета, за вечерта на 4-ти март и за сутринта на 5-ти март. Това е доста скъпо. И понеже са в икономична класа, няма как да не си изгубят парите от единия полет. Какво се получава – пестят от хотел, за да хвърлят парите за втори полет… Ако руските следователи разследваха случая биха нарекли това „девиация на поведението“.
Интересно е, че техните личности са станали известни в края на април. А за две години от издаването им с те тези паспорти са направили около 30 пътувания в чужбина – 30 пъти! 6 пъти в Швейцария например. 9 пъти са закупили билети, а са летели 6 пъти. Такива бедни бизнесмени, които спят в долнопробни хотели, а толкова пътуват! Дори, мисля, дори аз не мога да си го позволя“, – заявява главният редактор на руското радио и продължава.
„Но няма значение. Още веднъж: 2 години, 30 пътувания, т.е. средно по едно пътуване на месец и половина. От 5 март, откакто се завръщат в Руската федерация – нулеви пътувания. Вече са изминали шест месеца. Те са спрели бизнеса си?
Това е, според мен те не са случайни хора, а убийци или хора, които покриват убийството. Настоявам за това. Те са опитни хора, очевидно.
Но има вероятност да са двойка за прикритие. Ако това беше направено от висококвалифицирана разузнавателна служба, може би те не са убийци, може би дори не са банални куриери, ще ви кажа по-лошо – това може би е покритие, което трябва да отвлече вниманието от истинските. Може да се окаже след време, че са били в Солсбъри на кино, че те са били в този момент в киното и гледали там някаква комедия.
Но каквито и да са тези хора не са туристи. Ако са туристи, ако вие сте турист и изведнъж ви покажат на всички телевизионни канали. Или пък ако сте бизнесмен. И от телевизионните екрани ви покажат с надпис: „Това е убиец“. Какво ще правите? Ще наберете „Първи канал“ и кажете: „Момчета грешите…“.
А вече изминаха три дни. Може би те са някъде в рафтинг високо в планината и не виждат и чуват никой?“ – пита сам себе си Венедиктов и продължава.
„Прочетох внимателно всичко, което каза нашият представител в ООН, Василий Небензя. Е, когато ви покажат дати, време, снимки, технически неща – а вие в отговор кажете: „Всичко е коктейл от лъжи“ – това не работи. И дори Казахстан в Съвета за сигурност поздрави британците за доброто разследване. Тук има набор от факти. Не можем да кажем, че е набор от фантазии. Винаги Ви насърчавам да разделяте криминалните и политическите компоненти.“
И накрая Венедиктов призовава ако може руските служби да опровергаят фактите:
«Е, опровергайте, ако имате нещо. Но нямате нищо.»
И пак ще повторя написаното (вж. тук и тук) от мен преди няколко месеца:
Спомнете си къде бе Русия, неотдавна, преди десетина години – висока цена на нефта (почти 100$/барел през 2007 г.), руснаци, пътуващи по света и купуващи имоти не само в България. Путин бе обявяван за личност на годината от американския «Тайм» за 2007 г., започнати бяха съвместни космически програми и т.н. Русия бе приета и уважавана в Голямата седморка, превърнала се в G8 и дори «Евровизия» 2008 г. бе спечелена от руснака Дима Билан.
Какво можеше още руският народ и Путин да желаят!
А какво стана след 2008 г.?
Започна „хитростите“ на Путин. Първо с избора на Медведев за уж президент. Западът си замълча.
След бойните действия на Русия в Грузия през август 2008 г., западняците се разделиха в мненията си за конфликта и оставиха положението в пат.
Дори след „референдума“ в Крим не се намесиха, а беше задължително според международен договор/меморандум от Будапеща от декември 1994 г. между Украйна от, една страна, и Русия, САЩ и Англия, от друга. Договорите са за това, за да се спазват.
Последваха събитията в Донбас и създаването на ДНР и ЛНР и лъжите около сваления над Донбас граждански самолет MH17 на Малайзия с руска ракета „Бук“.
И така постепенно, капка след капка и месец след месец, чашата на търпението се напълни и даже преля.
И днес най-страшното е, че вече американци избиват руски войници. Фактите са ужасяващи – още в началото на годината имаше към 200 убити руснаци! Действително повечето са от частната военна команда „Вагнер“, но това са руски хора, които биха били полезни на страната си. И в същото време Путин бие децата на Русия, излезли на улиците, за да му кажат: «Не си ни цар!»
Изброеното е достатъчно, за да се разбере, че всеки човек, който е истински русофил, не може да се радва на авторитарния режим на Путин и на това, което се случва в Русия. Защото едноличните режими имат някои предимства, имат предимства дори пред демокрацията, но имат един голям недостатък. При тях пирамидата е обърната и се крепи на вожда. И след смъртта му всичко рухва и после пак трябва да се строи отново. Крахът на Путинова Русия е неизбежен и тежко му на този изстрадал народ, който отново не случил на лидер.
За съжаление, това няма да е последното унижение. (Доказва го и мълчанието по случая Скрипал) На руския народ му е отредена отново незавидната роля да търпи. На издръжливостта и търпението му се надява и Путин. Защото за него, независимо от заплашителните му изказвания, няма друг изход, освен да бомбардира Воронеж, т.е. своя народ. Така както се казва в най-разпространения днес политически виц в Русия, който може да прочетете ТУК.
Бог да пази България и Русия! Защото нищо добро не чака народи, в които лидерите са несменяеми*.
П.Стаматов
* Това важи за всички държави, включително и за Германия.
Видео на Александър Атанасов от събитието на яз. „Копринка“
.
