Коментар на Григор Лилов
Ако бях на мястото на „Господари на ефира”, още по-внимателно и детайлно щях да преценявам поведението на репортера Димитър Върбанов и оператора му.
Защото според мен съществува възможност инсценировката му да е първо действие, да е част от една още по-голяма, но останала скрита, пазена в тайна инсценировка: в началото на скандал, после на опровергаването на скандала. И като резултат – компрометиране не само на „Господарите“, но и на всякаква разследваща журналистика.
Големият въпрос за мен е дали нямаме активно мероприятие на специалните служби, в което разследващото лице (езикът ми не се обръща да го нарека колега) умишлено се е включило с цел първо да създаде скандал, а после скандалът да се окаже самият той (може би без да предполага юридическите последици за самия него.) Човешкият труд у нас е твърде евтин и би могло да го предположим срещу съответното, например…
Подобни мисли навяха в мен публикуваните кадри. Ето ги моите наблюдения:
1. В склада е монтирана неоправдано скъпа техника за целите на охраната – цветни камери с много прилична резолюция и светлочувствителност. При това те снимат и записват в непрекъснат режим на работа, а не, както повечето такива охранителни инсталации – по кадър на секунда или няколко секунди, за да се икономисва дисково пространство на компютъра. Но да приемем, че това е парадокс – глупост и разточителност на собственичката и управителя.
2. При отварянето на вратата на склада бликва много ярка светлина и фигурите, борещи се пред вратата, хвърлят сенки. Обяснението би могло да бъде слънчеви лъчи. Но от следващите кадри, снимани вече извън склада и непосредствено след изхвърлянето, виждаме, че:
• въобще няма слънце и телата на репортера и оператора въобще не хвърлят контрастни сенки;
• складът има огромен навес над вратата, който не допуска пряка ярка светлина не само върху стените на склада, но и на площадката пред стената, както виждаме от втория запис отвън, камо ли пък през прага на вратата (което обаче гледаме на първия запис вътре в склада).
Тогава откъде се е взела тази светлина? Ами например от прожектор, монтиран за целта!
Забележете:
– КРЪГЛОТО петно СВЕТЛИНА – ТИПИЧНО ЗА ПРОЖЕКТОР при отваряне на вратата. Вратата е правоъгълна, следователно и петното светлина, влизащо през нея трябва да има същата форма;
– синкаво-лилавият оттенък на светлината, който няма нищо общо нито с дневна светлина, нито с цвета на слънчево греене;
– необяснимият овален фокус на светлината на пода (зад хората) и елипсата, с която заглъхва светлината, вместо да тя бъде отрязана като с нож от рамката на вратата и да очертае по-светъл ПРАВОЪГЪЛНИК на пода;
– човекът, който вече започва да затваря вратата, за разлика от предните секунди на записа, вече не хвърля дълга сянка, а СЪВСЕМ КЪСА и дори темето му ЛЪЩИ. Единственото обяснение е концентриран източник на светлина, който е подвижен и в този момент е преместен и е светнал по-отвисоко. Да, ама дневната светлина не е подвижна, не може да се фокусира по различен начин в пространството в течение на секунди време.
– освен това вратата тепърва ще се затваря, ама светлината през нея вече въобще не прониква навътре в склада, както беше преди;
– съществува и необяснимо преместване (подскачане) на някои сенки – например в 32 секунда от откъса (или на 16:59:57-58 от целия запис) подскача сянката на човека, който започва да затваря вратата.
Т.е. напълно допустимо е да сме свидетели на театър, заснет с подходящо осветление – прожектор отвън.
• Още едно доказателство са кадрите отвън. Защото абсолютно нелогично е охранителна камера да фиксира стената на склада и площадката пред нея, вместо да се е втренчила в ключовото място за евентуално проникване за обир в него – вратата. На кадрите обаче виждаме точно това – репортерът Върбанов връхлетя в кадър сякаш отникъде – никаква врата не се вижда на откъса;
• направи ми и впечатление, че за да „изхвърлят” Върбанов, махат резе и отключват вратата. Изглежда са заключили след него, за да не влезе операторът. Странно как той не е снимал влизането в склада на Върбанов, собственото му спиране на прага и затварянето на вратата. Би трябвало да е върл непрофесионалист, ако не е направил това. И също пълен лаик, ако не е хванал изхвърлянето от склада – все пак има скандал, „схватката” трае немалко секунди;
• по начина, по който Върбанов държи микрофона си в склада, може да се предполага, че в него има монтирана и камера. И тези кадри обаче не ни ги показват, макар че биха могли да хвърлят светлина върху случилото се. А може би и въобще не са достъпни за предаването. Все пак полицията и следователите би трябвало, според правилата, да изземат всички възможни записи – и тези от екипа, и тези от охранителните камери.
Имам и др. такива бележки по съдържанието на видеозаписите, които бяха публикувани, но засега ще си ги спестя.
Но и тези наблюдения са достатъчни, за да има място хипотезата, че правещият се на разследващ журналист Димитър Върбанов не само е инсценирал насилие и свето изхвърляне, но заедно с участниците в тази масовка са инсценирали цяло зрелищно представление в две действия.
Сценаристите и режисьорите зад кулисите първо са оставили „Господарите“ да поднесат една част от него, доверявайки се на служителя си, после са хлопнали вратичката на капана с втората част – като убедителна контратеза на първата.
Ясно е какво се цели с това.
Въобще не защитавам „Господарите”. Те са нещо като социален отдушник – илюстрация за демократичност у нас.
Защото е факт, че не посягат към големите теми за корупцията и към големите фигури от олигархията и политическия елит. Ясно е защо е това тяхно мълчание – иначе дори секунда време нямаше да видят в националния ефир.
Но е гнусно едно от малкото критични предавания в нашата действителност, макар и не по големи, значими корупционни теми, да се окаже чрез участието на свои служители в капана на някакво активно мероприятие.
И с неговия популярен сред обществото етикет да се компрометира какъвто и да е опит за някаква обективна и независима журналистика у нас.
Запис вътре в склада
Запис пред склада
_____________________________________
ЗА ФИНАЛ – ИНСЦЕНИРОВКА С ПОВОД ОТ МЕСЕЦ ЮНИ!!
За да разберем какво е станало и поради значението му добавям към поста и коментара ми под него заедно със скрийншота, който съм дал.
Така нареченият репортер Димитър Върбанов въобще не е открил нищо. Цялото му разследване е пълна измама. Побоят – също. Разкриването на измамата му също е инсценировка. Целият случай – от началото до края му е инсценировка, в която с охота участват полиция, следствие и прокуратура.
Защото са забравили онова, което се е случило през юни. Ама аз го знам и ще ви покажа.
Давам новината на тамошната местна медия „Янтра днес“, излязла преди повече от два месеца назад. Случаят е от юни (!!).
Заглавието на тази новина е „15 т бракувани храни залежават, екарисажите претъпкани”. Ето цитат от информацията тогава:
„15 т бракувани храни залежават в склад на фирма от Велико Търново, където са били препакетирани, заради изтекъл срок на годност и вкарвани повторно на пазара. Заради евтаназията на болните от чума овце и кози в Странджанско, екарисажите в Южна България са претъпкани, а и оторизираните фирми по извозването са заети, коментира шефът на търновската агенция по безопасност на храните д-р Станимир Спасов. Според него бракуваните храни са под възбрана и са под надзора на търновската агенция. При първа възможност продуктите ще бъдат унищожени, но сега първа грижа на държавата е да се справи с чумата в Странджанско. През юни по сигнали на граждани и магазини, че при тях влизат препакетирани храни, ветеринари и полиция извършиха съвместна проверка на фирмата–доставчик на продукти като млека, шоколади, яйчен меланж и др., общо над 30 вида. Стана ясно, че те са и изтекъл срок на годност и подменени етикети. Тогава Районната прокуратура образува досъдебно производство за престъпление по чл. 232, ал. 2, б от Наказателния кодекс, което предвижда затвор до 2 години или пробация. Разследването още продължава.“
Щеше да бъде смешно, ако не беше за плач.
Всичко от тези дни е една огромна измама. Ваден е нож на умряло куче – игра, в която тези дни охотно се включиха и властите.
Затова всичко е инсценировка – от самото начало на така нареченото „разследване“ на журналиста до „нападналите го“ и реакцията на властите.
Случилото се оказа капан. В който паднаха не само „Господарите”, доверили се на своя служител, но заедно с тях и жалките опити да се прави що-годе честна журналистика у нас.
В капана е и общественото мнение, което, ако няма истинска разследваща журналистика, никога няма да разбере как го водят за носа!
В капана се оказа и самият премиер, коментирал случая чак от Ню Йорк.
.
