Унгарска „математика“ – уроци по свободолюбие

Свободата, любовта
са ми всичко на света.
Любовта ми е с цената
на смъртта.
Бих отдал за свободата
любовта.

Шандор Петьофи, „Свобода, любов“

Гените са преносители на биологична информация, която се унаследява, мемите – на културна информация, която се „имитира“.* Човек е това, което са неговите гени и меми, генетиката и меметиката, които притежава.

Ние имаме Паисий Хилендарски, Христо Ботев, Васил Левски, Иван Вазов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Константин Павлов, Атанас Буров, Илия Минев, студентите от Софийския университет, написали и разпространили позиви срещу варшавските танкове, които потушиха Пражката пролет през 1968 г., … Христо Фотев и знаменитата му поема „Книга за свободата“:

Тя – Свободата – се изгражда и руши
не в директивите – а в нашите души!

Имаме ги, но не ги „имитираме“, мозъчните ни огледални неврони не ги отразяват. Имаме хубави гени, но лоши, „страхливи“ меми.

Унгарците имат Лайош Кошут, Шандор Петьофи, Ендре Ади – „най-скръбния син на земята“, Атила Йожеф, Ласло Наги… Затова през 1956 г. осъществиха първия масивен народен гняв срещу комунизма, смазан от съветските танкове – „пред очите“ на американските политици. Затова са избрали Виктор Орбан за министър-председател. А ние сме изпратили Сергей Станишев, Георги Пирински и други социалисти и либерали в Европейския парламент в Брюксел – на сито, на топло, на хиляди евро.

Когато мигрантите дойдоха в Европа, Девела Меркел им каза „Елате всички!”. Сега и френският президент, прилагайки либералните клишета за нормите на демокрацията и човешките права, е любезен към тях. Забравил или не иска да си спомни, че френски, английски и американски самолети прогониха режима на Полковника в Либия и така отприщиха потока от хиляди бежанци към Европа. За да стане Еврабия? – както прогнозираше италианската журналистка Ориана Фалачи.

Лекарството на Орбан

„Дами и Господа, Сънародници, Унгарци по света, Днес Европа не е свободна. Свободата започва с говоренето на истината. Днес в Европа е забранено да се говори истината… Забранено е да се казва, че тези пристигащи не са бежанци и че Европа е заплашена от миграцията. Забранено е да се каже, че имиграцията носи престъпност и тероризъм в нашите страни. Забранено е да се каже, че в Брюксел се съчиняват схеми за транспорт на чужденци тук, колкото може по-бързо и да бъдат заселени сред нас...”.

И сега Европарламентът, като съветските танкове през 1956-та, иска да смаже гласа на унгарците. Докато изпълнят препоръките на европатите!?!

¡No pasarán! (няма да мине), дами и господа евролиберали и тези от Европейската народна партия! Освен Италия, Чехия, Полша, Словакия, евродепутати от ГЕРБ и други свободолюбиви европейци ще подкрепят унгарците.

Защото те помнят заветите на Шандор Петьофи: „О, свобода наша, сладка, мила, новородена, бъди дълголетна на тази земя, живей, докато на света живее макар и само един унгарец: умре ли и последният син на нашата нация, спусни се ти като саван върху него… а ако смъртта застигне по-рано теб, повлечи в гроба си цялата нация, защото да живее тя без теб по-нататък, ще е позор, а да умре с теб – слава!“

Orban dixit

Ако европолитиците унижат унгарците, пак ще се отложи настъпването на „нещо ново, европейско, хубаво, голямо, вечно“ – перифразирайки една мечта на Ендре Ади, който в началото на XX век в „След конюнктурните човечета” написа:

Сега пируват конюнктурните човечета,
но за строежа камъните вече са готови.
Все пак ще дойдем да извършим
нещо ново, маджарско, хубаво, голямо, вечно.

Д-р Георги Чалдъков

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* На 25 април 1953 г. сп. Nature публикува статията на Джеймс Уотсън и Франсис Крик за молекулната структура на наследствеността. На 10 декември 1962 г. Уотсън, Крик и Морис Уилкинс са удостоени с Нобелова награда за медицина. През 1976 г. Ричард Докинс публикува книгата си The Selfish Gene. Той за първи път описва гените на човешката културна трансмисия – нарича ги „меми“ (гръцки, mimemе, mimetismos – имитирам). Мемите са думи, идеи, знания, парадигми, които „имитираш“ в семейството, училището, университета… Те се „отразяват“ в мозъка и душата на човек – той/тя се идентифицира с културата и морала на другите, избира ги за модели за подражание, за да създаде, ако успее, своя култура и морал.