На 19 септември 2018 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Актуални въпроси за развитието на сътрудничеството в областта на средствата за масова информация в съответствие с Договора за приятелство и добросъседство между Република България и Република Македония; 2. Разни“. На заседанието присъстват представители на БНТ, БНР, БТА, СЕМ, Държавната агенция за българите в чужбина. Стенограмата от това заседание на Комисията, която е качена в сайта на НС, може да се види по-долу.
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 19 септември 2018 г. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Актуални въпроси за развитието на сътрудничеството в областта на средствата за масова информация в съответствие с Договора за приятелство и добросъседство между Република България и Република Македония.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.
* * *
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Имаме кворум и откривам заседанието. (Председателят чете дневния ред.)
Има ли други предложения? Ако няма, предлагам да приемем дневния ред и да гласуваме.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Съжалявам, че ще Ви напусна, воденето на заседанието оставям на господин Манев.
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми колеги, гости, на мен се пада трудната задача да водя това заседание на Комисията, поради факта, че го научих преди малко, което по своята същност е доста сериозно. (Господин Манев прочита списъка с гостите.)
Дневният ред на заседанието, колкото и феерично да звучи, е: актулни въпроси за развитието и сътрудничеството в областта на средствата за масова информация в съответствие с Договора за приятелство и добросъседство между Република България и Република Македония. Всъщност разбрах, че основната задача на това заседание и на този дневен ред е да се ориентираме – членовете на Комисията и Народното събрание, да се ориентираме в степента на присъствието на българските медии в Македония, а това да стане в един дебат, разговор, в който да чуем Агенцията, уважаваните национални медии, включително и останалите структури в България, свързани с това, за да изградим някакви изводи доколко и как присъства България там. Аз няма да чета доклада, защото се ограничава до годините 1989 – 1999 г., 2001 г., 2002 г. и така нататък.
Смятам, че за всички народни представители ще бъде важно какво се случва в момента в тази плоскост, така че моето предложение е да дадем по пет минути на структурите, на медиите, на всеки. Ако сте съгласни, да гласуваме това мое предложение.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Да започнем с държавната агенция, заповядайте.
ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Уважаеми господин Председател, народни представители, колеги от медиите и от институциите, ситуацията в момента в Република Македония не е много по-различна от тази, която беше последните няколко години по отношение на българските медии. Българските медии слабо присъстват – медии, печатни издания и други, поради факта че дълги години официалната или неофициалната им политика беше да се ограничава по всяка възможност българското медийно влияние. Имаше добри практики в това, че България разпространяваше печатни медии в Македония, но тази практика прекъсна преди няколко години.
Интересното е, че в Македония има специална субсидия за печатните медии и наши вестници и списания бяха дотирани от българската държава – до цени, които да са еднакви с македонските. Тази практика е съществувала няколко години, но след това се преустановява. Според мен трябва да подходим доста по-сериозно по отношение и на медии, и на телевизии, особено когато имаме договор за добросъседство и сътрудничество, ще дадем възможност на нашенците да се докоснат до това какво се случва в България, в Европа и по-добре да се социализират, да се почувстват свободни и така нататък.
В момента има излъчване на определени кабелни телевизии, които качват някои неща на БТВ, но нямаме официална политика или разбиране от тяхна страна, или разговори на държавно ниво в тази насока. Сега е моменът българската държава да изготви съответна позиция и стратегия, и това, което е правено преди, да го надградим и да влезем с по-сериозно присъстие там, а и защо да не помислим как да присъстваме с български медии в западните покрайнини в Република Сърбия. Сега имаме по-добро партньорство и имаме наистина шанс да направим това и в Република Македония, и Република Сърбия. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: И аз Ви благодаря.
Някои от колегите или гостите по това изказване?
Заповядайте от Съвета за електронни медии.
БЕТИНА ЖОТЕВА: От Съвета за електронни медии миналата година направихме една страхотна среща и бяхме на гости на техния СЕМ. Мога да Ви разказвам много дълго и нито едно обстоятелство няма да е в полза на българската страна – свобода, правомощия, самостоятелност, бюджет. Имахме една среща с Комисията по културата и медиите, в другата сграда на Народното събрание, където колегите от македонския СЕМ разказаха как работят, как функционират, така че онези депутати са запознати много добре как работи техния регулатор. Искам да завърша с това, че работим изцяло в рамките на Закона, който ни дава тези правощия. Това е основното за СЕМ.
РОЗИТА ЕЛЕНОВА: Моето впечатление е от собствената ми работа с македония регулатор, която е повече от две години. В началото бяхме малко снизходителни, но към днешна дата сме с огромен респект към тях. От страната на Съвета за електронни медии мога да кажа, че ние сме отворени, бихме могли по някакъв начин да направим мост и сме отворени към новите предложения за българската общност в Македония и в Сърбия.
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: Като председател на това заседанието ще се съобразя с това, което решихме с колегите. Има какво да си кажем.
От Българската телеграфна агенция – госпожа Йовова.
ВАЛЕНТИНА ЙОВОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Искам да Ви кажа, че договорът се преподписва всяка следваща година, което означава, че и двете медии имат съзнание за важността му, като е първото нещо във връзка с активирането на този професионален диалог между българските и македонските медии.
Предстои една втора крачка, която БТА ще направи в края на месец октомври – 24 и 28, организираме 14-та световна среща на българските медии в Скопие. Наш основен партньор ще бъде македонската агенция – МИА, а всички медии са поканени да вземат участие в този широк форум, където се водят доста интересни разговори, свързани с чисто професионални теми, с ролята на медиите в съвременно общество и така нататък. Тази година темата е „Медии и памет“ и очакваме да дойдат около 40 медии от 25 държави. Надявам се, че колегите от македонските медии ще се включат активно в този диалог, защото смятам, че ще бъде полезен и за двете държави – не само между медиите, но и между техните публики.
Другото, което искам да маркирам, е, че вече сме в много напреднала фаза на преговори за откриване на шестнадесетия Пресклуб на БТА в Скопие. Имаме цяла национална мрежа, два Пресклуба са извън България, като единият е в Белград, а другият е в Кишинев. Досегашната практика, която продължава вече 14 – 15 г., показва, че тези пресклубове успяват да станат център на медийния живот за региона и много се надяваме, че това ще се случи и в Скопие, че БТА ще помогне да се активира диалогът между българските и македонските медии. Горе-долу нещата се изчерпват с това. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте от Българското национално радио.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, за мен тази тема е много лична, защото аз бях кореспондент в Скопие – само три месеца, но беше достатъчно, за да видя много неща.
Българското национално радио там имаше кореспондент от 1992 г. до 2011 г. През 2011 г. ни бяха отнети последните 6 млн. лв., а общо за по-малко от 4 години ни бяха отнети 12 милиона, ръководството на радиото бе принудено да закрие кореспондентския пункт в Скопие. С най-голямо удоволствие бихме открили наново кореспондентснки пункт. Ние сме го коментирали това и ако имахме пари, но без пари, няма как да стане. Нашият кореспондентски пункт в Скопие го разглеждахме като много близък до нас, защото, първо, е близко до границата, заради близостта с живеещите в Македония хора, наши братя, а и в най-тежкото време го поддържахме. Имайте предвид и понеже Мартин е тук, който също беше дългогодишен кореспондент – повече от 10 години беше там, ние бяхме подлагани на доста сериозни атаки, включително от службите, за да не си вършим работата и да ни се пречи, да ни се показва, че сме под наблюдение, но въпреки това Радиото през цялото време имаше кореспондентски пункт. С най-голямо удоволствие бихме го открили наново.
Другото, което държа да кажа, е, че до Куманово „Хоризонт“ се чува така, както се чува и в София, а след Куманово няма как да се хване програмата, а се хваща със специални устройства. Но така или иначе има Интернет, програмите ни се слушат и оттам можем да Ви предоставим колко са влизанията в нашия сайт и колко са слушанията в Македония. За съжаление, те не са много и това мога да го кажа със сигурност. Много повече слушания има, например от Турция, от САЩ, от Канада, отколкото оттам.
Имаме договор с македонското радио и телевизия още от 1999 г., подписал съм този договор в предишния си мандат, имахме много добро сътрудничество с радиото и продължаваме да имаме. В момента на определени етапи ползваме Македонското радио като източник на информация, за да се информираме ние тук.
Тази година в Правец проведохме среща на Балканските обществени радио и телевизионни оператори и там бяха представителите на македонското радио. В рамките на това сътрудничество ние сме установили най-добри взаимотношения с македонското радио, но имайте предвид, че македонското радио и телевизия са в тежка финансова криза, кадрова криза. Те бяха единствените, които присъстваха на ниско ниво, тоест само на ниво шеф на международен отдел, а другите обществени радиа и телевизии бяха представени от генерални директори или от заместник-генерални директори. Какво може да се направи? Това, което може да се направи, е по-скоро да се изпрати кореспондент – стига да има пари, това би било умно и разумно.
Аз лично съм го изживял. В Охрид имаше един българин, казваше се Пандов, който гладуваше, защото македонските власти са му взели паспорта. Когато отидох в дома му, а това беше събитие за хората там, и те викаха: „Българското радио е дошло“ и разказваха за това как са съхранявали българщината си. Никога няма да забравя един от присъстващите, който ми разказа какви томове има в Охрид и накрая ми каза така: „Лесно е да си българин в България, трудно е да си българин в Македония“.
Ние сме готови с каквото можем да помогнем на тези хора и с присъствието си като институция, и с кореспондентския пункт, и бихме били полезни на местното население. Ще ги информираме реално за случващото се в Македония от първа ръка, а не да ползваме агенции и да ползваме пречупена информация. Вие вероятно слушате радио и ние много често пускаме колеги от Македония, които говорят по него, разказват каква е обстановката, но е друго, когато имаш човек там на място. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте.
МАРТИН МИНКОВ: Само няколко думи в допълнение на казаното от господин Велев, не бих искал да говоря за ролята на радиото. В Източна Македония се слуша както програма „Хоризонт“, така и програма „Христо Ботев“, разбира се, а ние предаваме на ултракъси вълни, които не могат да достигнат до вътрешността на страната.
Бих искал да заостря вниманието Ви върху факта, че години наред няма нито един български кореспондент, журналист, който е акредитиран в Република Македония, при условие, че тази държава и нейното славяноезично население има самочувствието, че има български корени, оставя извън полето на интереса. По стечение на обстоятелствата съм работил там, гордея се с това и с отговорността си, и Ви уверявам, че отсъствието на български акредитирани журналисти и медии е много голям пропуск за нашата страна. Ние трябва да имаме българската гледна точка за всичко това, което се случва там, защото така или иначе през Интернет, през техните медии, през техните сайтове нещата се изкривяват.
Говорил съм с тях, включително и на много високо ниво с ръководители на медиите, казвам им: защо Вие не пращате кореспонденти в София, а имате в Белград и в Атина? Те казват: „Немаме пари“, а за Белград и за Атина имат пари, но за тук нямат. Това е информационната завеса, която в Македония не е вдигната по отношение на нашата страна, но защо ние самите спускаме информационната завеса по отношение на Македония и на проблемите на нашите хора с българско самосъзнание? В крайна сметка това е въпрос, който опира отново до финанси, и, за съжаление, не е новина.
С отрязването на тези милиони, които бяха назовани от господин Велев, с бюджета за 2012 г., до ден днешен сме с този рестриктивен бюджет , едновременно бяхме принудени от тогавашното ръководство да се закрият кореспонденти от Скопие, Белград, Сърбия, Букурещ, наблюдаващи не само паралелния път на Румъния и България в Европейския съюз, но Бесарабия и Молдова. В сърцето на нашите стратегически интереси – съседните балкански страни, ние нямаме кореспонденти, защото нямаме финансова основа да го направим. Сега се направиха усилия за Турция. Просто ние молим за Вашето разбиране и съдействие, това е висшият законодателен орган на държавата. Без Вашата подкрепа няма как да си осигурим тези средства от страна на бюджета. Субсидията ни е отрязана драстично и живеем в условията на абсолютни рестрикции.
Що се отнася до политическата страна на въпроса – тук най-малко има смисъл да говоря, знаете как стоят нещата. Храня сдържан оптимизъм по отношение на това, че договорът, който подписаха премиерите Борисов и Заев и най-после поставиха на юридическа основна добросъседството между двете страни, ще даде реални плодове, защото все още не е съвсем сигурно – едно е декларацията, а друго са практическите действия.
Имам сериозни основания да се съмнявам в изцяло добронамерения подход на всички политически среди в Македония, не визирам конкретно. Мисля, че разбирате за какво става дума. Благодаря Ви, много, извинявайте за многословието.
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: Благодаря Ви.
Напротив звучите като всеки журналист – упояващо и искащо.
КОНСТАНТИН КАМЕНАРОВ: Здравейте и Ви благодаря за тази покана.
Няма никак да изляза от стилистиката, която моите колеги и приятели подхванаха, защото е абсолютно вярно. Това, което се говори – че няма нищо по-добро измислено от кореспондент на място, няма нужда да бъде доказвано, няма нужда да бъде въобще дискутирано, това е святата истина. Безапелационно подкрепям идеята това да се случи един път и, втори път, категорично Ви казвам, че всичко е въпрос на пари – ни повече, ни по-малко.
Всички помните, че и Радиото и Телевизията имаха, хайде да не са безброй кореспонденти, но имаше много здрава традиция: да имаш свои човек на всяко едно важно място. В момента по една или друга причина, а именно финансова, това не се е случва, не се състои.
Темата Македония е достатъчно деликатна, знаете го не по-зле и Вие. Тя априори някак си ни поставя леко нащрек и в едно полуизвинително поведение, за което ние нямаме основание, между другото. Абсолютно съм убеден, че нямаме основание, защото от гледна точка на желание, добронамереност и амбиция сме не просто отворени, ами сме оттатък – значи сме професионалисти, това работим, знаем как се прави, но нова не е наше решение. Това са чисто и просто политически решения, които ако ние бихме могли да подкрепим през Вас, бихме били истински щастливи.
Абсолютно подкрепям това, което Мартин и каза, а и наши дипломатически източници също съобщават, че в акта на Договора за добросъседство и добри намерения, подписан от господата Борисов и Заев, е прекрасна новина, но това съвсем не означава, че всъщност нещо се случва практически. Не е такъв случаят: криво да седим, право да съдим. Иначе в детайли ще Ви кажа, ще чета, за да не пропусна нещо важно.
Ние, както БТА и БНР, също имаме подписан договор с Македония от 1999 г. В момента сме в подготовка на подписване на нов договор с Македонското радио и телевизия, а в момента координираме действия с още две-три телевизии, някои по-големи, други по-малки, но това няма никакво значение. Това са неща, които има смисъл да се вършат.
През 2014 г. е подписан друг договор между БНТ и Македонското радио и телевизия, който е за ретранслирането на реципрочен принцип, безплатно, на сателитните канали на двете страни чрез кабелните оператори на съответната територия. Това е много хубаво нещо обаче възниква, ако позволите лек жаргон, един палав проблем с излъчването. Той възниква тогава, когато дойде редът на авторските права.
Договорът за сателитното излъчване е подписан, което е о’кей, но когато се опре до кабелно излъчване, тогава организациите за авторски и сродни права се събуждат, вдигат ръка и са абсолютно прави. Прави са, искат своето и това са ни повече, ни по-малко финансови взаимоотношения, които малко катастрофират с някои законови разпоредби, тоест доброто желание не е достатъчно. Сега още повече става сложно, като в момента има дебати по време на Австрийското председателство – по Директивата за защита на авторските права, където се очаква интелектуалните права да бъдат много по-детайлно разписани и ще рефлектират много неприятно за нас, и върху бюджета на обществените медии, който е мизерно малък. Ако искате, мога да отворя още малко ветрилото, то е чисто информационно и да Ви кажа какво имаме като отношение.
Ще го кажа по точки: изпълнен е договорът, който имаме подписан през 2016 г. със Сръбската телевизия – Цариброд, договорът е за прехвърляне и предоставяне на продукции на БНТ с общ обем от 240 часа, и това са само авторски предавания, наши, които сме дали. Имаме подобен договор от септември миналата година, приключен – той е за още 100 продукции, от Босилеград. Проведени са предварителни разговори с посолството на Албания и с Албанската обществена телевизия и сме в процедура. Там обаче очакваме, длъжни сме да очакваме една официална санкция на Министерството на външните работи, защото така се прави по принцип. Разработват се конкретни идеи и модели за работа с нашите малцинства в Молдова и Украйна.
Ако имате нужда от допълнителна информация, винаги сме на разположение. Благодаря Ви.
СЕВДА ДИМИТРОВА: Аз ще допълня. Когато стигнем до авторските права, това е препъни камъкът. Българските сдружения за защита на авторските права поставиха въпроса да им се плащат авторските права, тоест разбираме политиката, която трябва да се води, абсолютно я споделяме, направили сме това, което е възможно, защото сме я поели изрично с този договор за излъчване на сателитния ни канал.
Записали сме, че всички авторски права ги урежда Българската национална телевизия, но когато става въпрос за частните кабелни оператори, които тръгнаха да ретранслират и от които ние нищо не искаме за БНТ, българските творци по силата на Закона и на правата си поставиха този въпрос. Ерго, ако държавата иска да води такава политика, вероятно през Министерство на културата трябва да се проведат съответните разговори в съответните творчески гилдии и да се възприеме единно поведение по този въпрос.
Това важи и за колегите в БНР, предполагам?
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Да, ние не сме договаряли, казвайки Ви горе-долу… (шум иреплики.)
СЕВДА ДИМИТРОВА: Проблемите са едни и същи, още повече че в девета точка на Договора за добросъседство, където е писано за медийното сътрудничество, изрично е записано: „при защита на авторските права на всички творци“. Тоест, за да разширим територията, на която можем да работим – извинете ме, но на отворена врата се чука, защото ние си даваме сметка и се опитваме да минем през иглено ухо, за да може все пак нещо да предоставим, би следвало държавата със съответните органи да договори тази нейна част, за да можем ние да я последваме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: И аз Ви благодаря. (Реплики.)
БЕТИНА ЖОТЕВА: Две думи само: както изглежда, ще ни трябват вестниците за следващия път. Надявам се, че ще има следваща среща и от мен има още едно предложение: да вземем някой от КРС, за да ни разкажат за мощността на предавателите по българските граници.
Да завършим с нещо позитивно: в Македония има много повече български медии и новини, отколкото македонски в България.
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: От името на колегите Ви благодаря.
От свое име ще кажа няколко неща, записвах си ги по изказвания, дано да не съм пропуснал нещо важно. Сигурен съм, че колегите ми са развълнувани от това, което чуват по темата, и всеки от тях ще каже своето мнение за това, което Вие изложихте.
Започвам отзад напред с това, че Комисията – още от нейното формиране като състав, структуриране и гласуване, е тази, която следва един единствен интерес и това е интересът на българските граждани зад граница. Всичките колеги, които са в тази комисия, понякога изпадаме във функции, в други комисии, в залата да спорим за какво ли не, но на тази маса и на тази комисия ние много рядко сме изпадали в спорове, които да са повърхностни – за теми. Ние спорим конкретно. Сега, когато слушам всеки един от Вас, аз говоря от свое име, изградих усещане в себе си, че ние пак имаме проблеми с комуникацията – всички Вие и ние комисиите, защото, да, Комисията за проблемите на българите в чужбина инициира днес една среща. На тази среща чухме четири позиции по тема, която е болна за всички нас, четири позиции, които задължително са свързани с Комисията по медиите, с Комисията по финансите и с Външната комисия. И всичко това е свързано.
Сигурен съм, вземайки темата от изказването на представителите на СЕМ, че се е провеждала една среща някъде, с някого и така нататък, и ето една липса на комуникация, до какви неща може да се стигне. Но да бъда кратък и да спазя приетия режим за пет минути.
Агенцията на българите в чужбина неслучайно е неделима част от нашата работа тук в Комисията, а и на тази среща, ако има някой през когото можем да търсим инициативи, да търсим дори реални стъпки, защото когато говорим за вестници, тогава на времето е имало едно решение, с което парите за дофинансирането, до свалянето на цената, са минали през Агенцията. Тя има своите функции, които могат да бъдат редуцирани, променяни, изменяни и да се търсят варианти.
Аз винаги съм твърдял в разговори с Агенцията и с нейните представители – голяма част от колегите се надявам, че ще ме подкрепят, и от Агенцията просто искаме активност, искаме предложенията да идват от нея, а не ние да си ги изсмукваме от пръстите и да си ги измисляме. Ние не сме най-големите специалисти, в която и да е област, а всеки има своята област, но Агенцията е онази структура, която може да структурира ясни и точни предложения, и те да бъдат основата на такива срещи.
Възрадван съм от това, че днес Държавната агенция е подготвена за това, което се случва в Комисията ни, за разлика от мен. Ето това е подходът. За СЕМ ми е много страшно да се обаждам в диалог, защото са три жени – членове на този Съвет, но ще бъда конкретен, ясен и директен. (Реплики.) Казвайки политиците, смея да твърдя, че в наше лице на тази маса политиците – колко сме политици и колко не сме е друга тема, само в подкрепа на всичко това, което се случва, и не само, че по наша инициатива се случва тази среща, не само за това, че е болка за целия състав на Комисията всичко това да има информация към българите зад граница в Македония – сега конкретно говорим и няма ограничения за това, но по-важното е, че в тази Комисия всеки един от нас е само Ваш сътрудник, Ваш съюзник, съмишленик, по-добре е да сме сътрудници, защото може да свършим нещо. В тази посока не ни лепете етикети, рано е, тоест не сме се срещали още.
За Българското национално радио и Българската национална телевизия всичко е страхотно. Да, имаме проблеми, че нямаме кореспонденти, има орязване на бюджетите, сегашната субсидия е друга и по-различна, трябват пари. Ние от Комисията имахме едни срещи с БНР, помните ли? Тогава аз взех думата, спомням си го, рязко взимам думата директно да отговарям, но тогава взех думата и Ви казах: „Ей, хора, дайте да ги защитаваме перо по перо, когато правим бюджетите и искат от нас да гласуваме бюджетите, да се изказваме в комисии, да си говорим конкретно, перо по перо, за какво става дума“. Вашият съдружник тук е Държавната агенция за българите в чужбина, може няколко пера от тези да бъдат за съюзниците, да сме посредниците за товато да се случва. Така мисля и това е личното ми мнение, пак казвам.
Завършвам, няма да продължавам повече. Аз ще инициирам пред колегите, пред Председателя да проведем едно заседание във формат с печатните медии, ще ги съберем – председателят да си счупи главата в тази посока, а отделно от това да поканим колегите от Комисията за медии и останалите комисии, които имат отношение. (Шум и реплики.) Да, КРС не го пропускам, в протокола мисля, че е отразено. Това ще го обсъдим с колегите и в Комисията ще предприемем такова нещо: да направим общо заседание, голямо, да седнем, да си говорим за всичко това и да видите, че наистина ние сме добронамерени. Това изслушване за нас е по-важно, отколкото за Вас, което се случи днес. Благодаря.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, дами и господа, драги гости! Не знам защо винаги оставам с впечатлението, че като каним гости в Комисията, все едно сме ги извикали и те се чувстват притеснени, че им се караме. Усеща се някакво нещо, че един вид ние сме ги извикали, че не са си свършили работата.
Поканата към държавните медии, към СЕМ е с оглед на това това, което ние знаем и имаме като опит, и това, което Вие знаете и имате като опит, да намерим начина да решим наистина тези проблеми. Никой не си е поставил за цел по никакъв начин да Ви критикува за каквото и да било, защото знаем какви са бюджетите, знаем какви са нещата изобщо, включително с авторските права, и така нататък.
За да е по-обективно, представям ситуацията конкретно в Република Македония и мога да заявя следното: освен БНТ, която има определени кабелни оператори или разпространители, за която мога да кажа, че един оператор се дължи на някой друг – примерно включването на тази телевизия в Македония, но трябва да видим по какъв начин може да решим проблема с авторските права. Какво правят сърбите и хърватите, словенците, Босна, бивша Югославия, и македонските медии без значение дали са частни или държавни? За дадено предаване, дадена песен, всеки продукт, който е свързан с авторските права, те закупуват пакета за цяла бивша Югославия, което не излиза много по-скъпо от това да го купиш само за Сърбия.
Всъщност, ако искаме да решим проблема не само с държавните медии, но дори и с частните, трябва да намерим варианта, в който да се направи така, че тези авторски права да бъдат закупени наистина за държавите на Балканския полуостров, което няма да е по-скъпо от това, което ще се купи конкретно само за България, защото ползват големи отстъпки. Аз имам като информация, че в Македония, която и кабелна телевизия да отвориш, са 50 хърватски канала, 100 сръбски канала, 10 словенски и така нататък, а всъщност това показва, че са намерили начина да го направят. (Реплики.)
КОНСТАНТИН КАМЕНАРОВ: Правят го сръбските играчи, ако мога така да кажа. Главно те пазаруват, абсолютно сте прав. Те пазаруват за територията на цялата страна.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: И други го вземат за без пари и това е факт. Така че може би трябва да търсим в тази насока, за да може не само БНТ „Свят“, а и БНТ, като цяло, също да бъде излъчвано.
КОНСТАНТИН КАМЕНАРОВ: Ще Ви кажа защо. Да речем, че при оптимална ситуация ние можем да обезпечим с Ваша помощ, или с общи усилия, българския продукт, българския оригинален продукт, но това категорично изключва остатъка от програмата, а именно онази част, която е чужда, купена. Там хората са категорични и рестрикцията е зловеща. Пълен абсурд е да се случи зад границата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз говоря за авторските права. Търсим вариант да видим как може, включително и с подкрепата на държавата – финансово, поне Българската национална телевизия и Българското национално радио да имат възможност да купуват тези продукти, особено за държавите, където има български общности.
КОНСТАНТИН КАМЕНАРОВ: Някой просто трябва да плати сметката – това е отговорът на въпроса.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Всички държавни канали от други държави се излъчват в Македония, нали? И националната румънска телевизия и абсолютно всички имат чужди продукции. Някак е решен проблемът и трябва да вървим в тази посока, за да намерим как да решим проблема.
Другата тема, която исках да засегна, е относно кореспондентските центрове. Няколко пъти лично съм поставял въпроса на срещи с Националното радио и с Националната телевизия, и с БТА, и на срещи в Комисията, и на срещи по бюджета на трите медии, и така нататък, да намерим начин как да направим в Скопие и в Белград или в Иракли, че да има общи кореспондентски центрове за български държавни медии. Тоест трите медии могат да направят така, че да си разпределят разходите и това нещо да бъде им по-евтино, и това би следвало да е нормалната логика.
Ясно е, че преди години в Българското национално радио са орязани средствата. В Българската национална телевизия ежегодно се отпускат повече средства, не се намаляват и от това, което гледам по бюджета всяка година, последните години не се сещам да са намалявали средствата им, напротив допълнително се отпускат от Министерския съвет допълнителни средства. Може да са за конкретни, допълнителни пера, но се отпускат.
В това отношение БТА намира финанси да помогне на българските общности и да запознаят българската общественост с това какво се случва с българите в Молдова, с българите в Босилеград и в Западните покрайнини, което е похвално, разбира се. В крайна сметка може да се намери механизъм и трите медии да намерят начин да потърсят общо средства – дали Болград, или Тараклия, още повече че в Тараклия се разкри българско консулство, което обслужва българските общности в Украйна и Молдова, и съответно Скопие, а Скопие може да поеме и Албания, и Косово, чисто географски може да ги поеме като отразяване. Когато стане нещо в Косово и Кипър, екипът от Скопие ще отиде по-бързо от този, който е в София.
Аз го казвам в смисъл, че не ме разбирайте погрешно, не го казвам като критика към Вас.Но ако искаме да постигнем нещо, да влязат български медии там, а и българското общество в България да е запознато с живота на тези българи, защото проблемът е и тук – хората не знаят какво се случва там, то това е пътят, по който е редно да вървим. Може да се намерят средства и решение на тези проблеми.
Приключвам, да не отнемам и аз петте минути. Към госпожа Жотева ще се обърна: с цялото ми уважение към Вас, възхищението, което изказахте към македонската СЕМ, нормално е в една държава, почти тоталитарна – органът, където 99% от медиите бяха в политикчески бизнес-братовчедски кръг до вчера, нормално е този орган да е хранен много добре и всичко да е перфектно, да има средства да посреща всички делегации от света и те да се възхищават на македонския СЕМ, да обясняват как е Македония, а медиите имат права и свободи, всички позиции са защитени – най-демократичните медии, но това не е вярно. Казвам го от собствения си опит, аз редовно съм в Македония и мога да кажа, че всяка една телевизия или всяко едно място, и ако Вие кажете, че в Македония медиите са демократични – били преди, или сега малко повече, значи Съветът за електронни медии в Македония трябва да си е свършил работата, но те не са демократични. Но това да имат лъскавост и да посрещат делегации от чужбина, да се показват – които са били кореспонденти, знаят за какво става въпрос, как се печели лоби, възхищение.
Казвам го от гледна точка на това, че имат пари и са имали пари, че имат примерно сгради, хора, които да работят, експерти, заплати и всичко е направено не за да се демократизират македонските медии, да бъдат обективни, а този орган беше, за да защитава в предходните 10 години тези, които управляваха, манипулираха хората и насаждаха омраза към България. Благодаря.
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: И аз Ви благодаря, колега.
Председателят си дойде. (Господин Андон Дончев влиза в залата.)
Някой друг от членовете на Комисията?
РОЗИТА ЕЛЕНКОВА: Само ще ме извините, като апостроф, като продължение, въпреки че не съм госпожа Жотева.
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: Няма да стане така! Ние изчакахме всички изказвания и сега ще помоля да ни изчакате, а след това да се включите.
РОЗИТА ЕЛЕНКОВА: Искам само за протокола да кажа, че Съветът за електронни медии не е направил никакво такова изказване – в посока на недемократично поведение на медиите. Това е в защита от наша страна, така че само искам да Ви коригирам, не сме казали такова нещо. (Реплики.)
Ако искате можем да влезем в конкретика, но не е така. Нищо подобно не е казал Съветът за електронни медии.
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: Предлагам Ви да спазваме регламента, защото изтървем ли го, става…
Вие ще имате възможност да кажете всичко, което желаете.
Борис Вангелов – имате думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Как Ви обиждам? Не мога да разбера?! Аз съм казал каква е истината за македонския СЕМ. Аз не съм обидил Вас и да Ви кажа, че сте направили нещо лошо, напротив. (Реплики.)
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: Колеги, един момент.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз казах, че този орган е направен и е поддържан затова, защото Македония нямаше демократични медии и това казах. (Реплики.)
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: Може ли да си взема председателстването в края на краищата? Наистина е станало някакво объркване, защото изказването на колегата може да бъде извадено от протокола, а беше единствено за това каква функция е имал преди време македонския СЕМ.
Сега искам да дам думата на члена на Комисията – Борис Вангелов, а след това всеки от Вас ще има правото да каже за всичко това, което е чул от нас.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Някои от нещата, които исках да кажа вече бяха изразени от колегите преди мен и затова няма да ги повтарям, поне ще се опитам да не ги повтарям. Договорът с Македония се изпълнява, реализира се в много отношения, но не е ефективен и не е само на книга. Естествено предстоят серия от заседания на Историческата комисия. Спогодби са подписани в различни сфери и даже Вие ги отразявате, така че ми се стори, че имате предвид, че договорът все още стои във въздуха. (Реплика извън микрофон.)
Не, има подписани спогодби и в сферата на отбраната, в областта на медиите.
За авторските права ще го кажа само още веднъж с едно изречение: аз не съм специалист как стават тези неща, но когато дузина други държави са ги направили, а ние си намираме някакви оправдания, както каза колегата, ако е въпрос на пари, на допълнителен бюджет от страна на държавата, да се каже за какво става въпрос и да го правим, а не да казваме, че не може да стане, когато други го правят. Следователно, може да стане, само че аз не знам как.
Потвърждавам поради честите ми посещения в Македония обикновените хора следят много „БНТ Свят“. Госпожа Жотева беше напълно права, техни кабелни телевизии, не знам от кога е това, но не е от много години и не е станало наведнъж също, но населението с интерес ги гледа. Ако Ви липсва обратната информация, казвам Ви, че я гледат. Гледат и фолклорните български канали, които нямам представа дали са част от тази договорка, за която каза госпожа Жотева – с 12-те кабелни оператори, или по някаква друга линия.
Изключително съм възхитен, повярвайте ми, малко емоционални думи използвам, че вече сте почнали да правите първите стъпки за Албания, а там българското малцинство е вече факт, слава богу. (Реплика извън микрофон.)
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Значи действате светкавично и затова казвам, че съм възхитен. Тепърва ще има закон и знаете, че този закон почва да се прилага, регистрира и така …
Вие сте единствените, не единствените, но основните, които информирате българското общество за българите в Албания, а това е много важно и за Националното радио. Всички знаем, че поколения наред в училище не учехме за българите в Албания – по политически причини, по времето на комунизма и бяхме по- безхаберни, а по времето на демокрацията имаше хора на високи държавни постове в България, които на късна възраст научаваха, най-меко се изразявам, че в Албания например има българи.
Извинявам се, че ще го кажа за трети път: поздравявам Ви за това нещо. Българите в Албания с нетърпение биха гледали нашите програми. Представете си, че там никога не е достигала българска медия, откакто сме възстановили българската държава и тя има свои медии. Никога!
За Македония нямам какво да кажа, те го казаха. Аз съм изключително щастлив, че тези хора нямат възможност да гледат частните български медии. В тях от сутрин до вечер ни убеждават как България е и нека да остане в протокола, всяка вечер гледам как България загива, как всичко е лошо, една криминална хроника от сутрин до вечер, а нашите сънародници ако трябва да го гледат – казвал съм го и на други форуми в Народното събрание, не го приемам.
В България се случват и хубави неща и чест прави на обществените медии, че винаги намират баланса, а не постоянно да се излъчва негативизъм и криминална хроника. Когато всички са се прибрали след тежък работен ден – не казвам да се представят нещата в розови облаци, абсурд, далеч от тази мисъл, но да не се казва нищо положително или да се претупва за две секунди, а само негативизъм, това също не го приемам. Затова се радвам, че Вас Ви гледат нашите сънародници, а не някои други медии.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, колега.
Някой друг от Комисията преди да дам думата за втория кръг мнения на гостите ни? Ще се опитам да загладя този малък конфликт, който е чисто неразбирателство и нищо към българския СЕМ не беше казано, а единствено констатации на колегата към македонския СЕМ. Това е единственото нещо, което аз ще си позволя да кажа.
Една шега за отпускане на атмосферата. Никога не съм си мислел, че ще ми се наложи в Народното събрание да браня свободата на словото на депутати от журналисти. Ето това никога не съм си го представял. (Смях.)
БЕТИНА ЖОТЕВА: Никога ни бих си позволила да говоря за свободата на медиите в Македония и дали са свободни и демократични, на кого се подчиняват, кой ги купил и това не е моя работа в публичното пространство.
Това, което казах, е, че македонския СЕМ има много повече свобода на действие и повече правомощия, отколкото българския и то е съчетано с различно финансиране от българския СЕМ. Те разполагат с по-голям бюджет. Дали преди десет години медиите са били на този, или на онзи, кой е наливал пари в македонския СЕМ, за да притиска медиите и така нататък, това изобщо не е нито моя работа, нито е в мой интерес.
Аз в момента чета македонския Закон за радиото и телевизията, чета какви правомощия дава на техния регулатор и го сравнявам с нашите – нищо повече. Затова си позволих да направя това сравнение. В интерес на истината по същия начин реагираха всички, които чуха какъв закон е направен там, а пък нашия не е пипан вече от 17 години. Можете да си представите, че няма как да сме равни в законодателството, толкоз. Благодаря.
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: Благодаря и аз.
Мнението на народния представител е неприкосновено, особено в тази сграда и той може да изказва мнения по тези теми, от които всеки друг би имал проблем, бих казал, и затова е народен представител, затова има своя функционален имунитет и това е една част от функциите му. Що се отнася до това, което казахте за законодателството за СЕМ, да повторя нещо, което казах и за държавата. Така стават неразбирателствата като не се слушаме. Кой да предложи промени в Закона за СЕМ? (Реплики.)
Нали говорим за законодателната инициатива, говорим за функционалността – кой да ни ги предложи, кой да ни информира в тази посока? Затова правим всички тези срещи и затова правим тези разговори. Благодаря Ви.
Някой друг?
КОНСТАНТИН КАМЕНАРОВ: Аз ще бъда много кратък. Тъй като формалният повод за тази среща е Македония, имам една молба, то не е молба, то е апел към Вас: когато Ви казваме, че вадим на повърхността казуса с кореспондентите по места, ние нямаме предвид само една шепа адреси.
Абсолютно съм съгласен, че като политика на държавата Македония е специално място и това всичкото е ясно. Знаете ли, никак не би било лошо и ние не мрънкаме за пари, ние не ходим да се оплакваме за нищожни бюджети и просто така, а на нас пари ни трябват, за да си свършим работата, а не за друго. Докато говорим за един кореспондентски пункт в Скопие – живот и здраве, бъдете така добри да се съгласите, че един кореспондентски пункт във Вашингтон не е по-малко важен, един кореспондентски пункт в Москва крайно не е неважен, и както казваше на един бивш министър-председател баща му: „Винаги с Германия, никога срещу Русия.“, така че – сега пак не се слушаме, имайте добрината когато говорим за кореспондентски пунктове, да ни разбирате в контекст. Става въпрос за много по-големи и тотални неща, мащабни и не от мегаломания, която ни тресе, а именно, за да можем да си свършим работата – нито повече, нито по-малко. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: Изключителен страх изпитвам и ще остане в протокола, който е публичен, изключителен страх изпитвам да говоря в конкретика по теми, подобни на тази, за която говорим в момента. Ще си позволя днес изключение, защото тази среща, натоварена със своите емоции, показва, че е полезна и е била необходима, и че е трябвало да се случи точно сега, защото е натоварена с емоции и с енергия.
Във връзка с това, което казвате Вие, и това, което се опитвах няколко пъти да кажа и аз, че философията на всички тези неща, политиката с кореспондентите, политиката на Агенцията за българите в чужбина, политиката на СЕМ по тези проблеми, трябва да носи корена си, трябва да носи старта на случването от експертите с конкретни предложения. Не можем да говорим за политика на кореспондентите отпреди 20 години. В никакъв случай! Тя се е променила – самата политика, но визията може да я дадете Вие.
Можем да чуем тази визия, да я обсъждаме в стотици хиляди формати и форми, и тя да придобие своя реална конкретика, която едни политици в парламента на България да я защитават, някои от тях да не я харесват и да не я приемат, защото това е начинът. Аз така си го представям и благодаря на колегата, който е инициаторът на тая среща, за да си изясним това и предполагам, че голяма част от моите колеги така си го представяме.
КОНСТАНТИН КАМЕНАРОВ: Тъкмо на това разчитаме, говорим за едно и също. Прав сте в огромна степен. Разбира се, че тези неща трябва да излязат от нас, но, за да не го докараме до там, че пътят за ада е постлан с добри намерения, ние разчитаме на Вас – да прокарате тези разумни идеи, които ние родим.
Тук не става въпрос за политика, кореспондентска, отпреди 20 години, а става въпрос за принципни неща – искаме ли да имаме това нещо, или не искаме? Не смятам, че при Вас би имало колеги, които биха били несъгласни с такова нещо, а и всичко е въпрос на това можеш ли да си го позволиш, или не. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Едно изречение само. Беше много интересна тази дискусия и ми показва, че ние мислим в една и съща посока на практика.
Проблемът е в това, че нямаме стратегия, която да показва какво трябва да правим всъщност и би следвало да имаме стратегия за развитието на обществените медии в България. Защото в момента медиите се променят грандиозно, променя се околният свят, променя се преносът на средата въобще, слуша се по радиото, въобще не се слуша толкова в ефир, колкото през мобилните телефони. Говорим си отново за фейк нюз в интернет пространството.
Ние трябва общо да изработим стратегия за обществените медии – накъде ще вървят те и какво финансиране би трябвало да имат, защото ние не можем да отрежем примерно, „Хоризонт“, за да инвестираме в интернет пространството, където би трябвало да инвестираме, но ние нямаме средства за това. Разберете, че големият разговор, който трябва да се проведе, е за стратегия за развитие на българските обществени Радио и Телевизия, и БТА, и да видим заедно с Вас и с Министерския съвет, и с експертите там, да видим каква стратегия общо да разпишем, а оттам да тръгнем към нов закон, нова регулация и друг тип финансиране.
В Македония има нов закон и е процент от държавния бюджет – не е в абсолютна сума – 42 милиона или 63 милиона, а е процент от държавния бюджет или от брутния вътрешен продукт. И в Албания вече е така, което дава гаранция на общественото радио и телевизия, че ще имат съответните средства, които са гарантирани от закона. Ако държавният бюджет нараства, парите за радио и телевизия нарастват, държавата става по-богата, нормално е и радиото и телевизията да стават по-богати. Така е уредено в Закона за радио и телевизия и в Албания, и в Македония.
Дайте да го направим и тук, дайте да говорим за стратегията. Много хубаво ще е, ако направим съвместни заседания с другите комисии, които имат отношение към тази тематика. Утре съм в Комисията по културата и медиите и отново ще поставя същият този въпрос. Защото миналата година говорихме за пари, ама пари не получихме. Тук пак говорихме за пари, ако си спомняте и тогава беше, дайте да разширяваме за българите в чужбина. Добре, ние ще Ви подкрепим, но на края нямаше нищо и същия бюджет беше. (Реплики.)
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНЕВ: В американската култура има един израз: „Днес сме на първа база“, чакайте малко, има време.
КОНСТАНТИР КАМЕНАРОВ: Ако позволите само в подкрепа на това и спирам по тази тема, защото доста започнахме да мрънкаме за пари. Ще Ви дам само цифри, за да имате представа за мащаба на промяната, която се е случила в последните 20 и кусур години.
Когато за първи път попаднах на онзи свещен адрес на ул. „Сан Стефано“ и това беше през 1992 г., бюджетът на Телевизията беше над 100 млн. лв., преди 26-27 години, защото това вече е на онези пари, на онези цени, тоест ако Вие експонирате този бюджет в годините към днешна дата, логиката казва, че той трябва да бъде нещо като 400 милиона, импровизирано. Днес Българската национална телевизия разполага с един бюджет – няма да го характеризирам, от 65 млн. лв. Позор! Това казвам само. Цифрите сами говорят, няма защо да Ви просълзявам повече. Мерси.
ПРЕДС. МАНОИЛ МАНОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на председателя на Комисията.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Съжалявам, че пропуснах голяма част от заседанието, но след това заместник-председателят ще ме въведе в това, което съм пропуснал, ще ми разкаже. На разбрах, че не е засегната темата, свързана с Македония, а в съвсем скоро бъдеще се очертава някакъв форум свързан с медиите, в който Македония ще участва и от страна на България.
Искам да дам думата на госпожа Христова, за да ни разкаже повече информация относно това събитие.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Благодаря, господин Дончев и господин Манов.
Аз съжалявам, че не успях да присъствам на цялото заседание, но чух, че има и представители на БТА. През октомври, другия месец, в Скопие ще има поредна, както я наричат БТА, Световна среща на българските медии, на която ще се съберат представители на български, наши медии от различни страни по света. Българската телеграфна агенция прави тази среща за поредна година. Спонсорите, доколкото знам, са частни, и доколкото знам българската държава никога не е подавала ръка на БТА, за да осигури тези много интересни форуми, които ще се проведат в Скопие. Струва ми се, че през октомври, че ще има такъв форум в Скопие.
Освен това ще си позволя да кажа, понеже по някакво стечение на обстоятелствата съм присъствала и на предишните заседания, в предишния състав на тази комисия, преди време имаше съвместно заседание на Комисията по културата и медиите и Комисията по политиките за българите в чужбина, на което беше госпожа Вяра Анкова, като генерален директор, и други представители на националните медии, и много ми се ще да са обществени, да не са точно такива, това е друга тема, няма да я започвам.
Доколкото разбирам, надявам се, че държавата и обществените медии ще успеят наистина да присъстват в Македония. Само едно нещо бих искала да добавя: уважаеми дами и господа, предишният парламент разглежда няколко пъти темата дали ще подпомага или не българските медии зад граница, а своего рода някои от тях също са обществени по своя характер, защото служат на обществени цели, а българската държава няма никакво отношение към тях.
Надявам се, че някой ден…
(Бел. ред.: Изказването на Мариана Христова не е предадено съвсем точно в стенограмата. )
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Госпожо Христова, ще Ви помоля да не се отклонявате от темата за форума.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Извинявам се, най-важното беше, че ще има форум. Надявам се, че представители на тази комисия ще бъдат поканени и ще отидат в Скопие. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Винаги съм обичал реда, а когато прочетем един списък с гости на едно заседание, това означава, че в това заседание тези хора се изказват, вземат отношение, участват в реда, който е приет за това заседание.
Винаги съм се отнасял с разбиране, когато някой от гостите не е в списъка, но пожелае да говори и никога не съм реагирал така, както реагирам в момента, но когато тук имаме представител на БТА, официален и въпреки това чуваме от друг човек за какво става дума, или не става дума, вярно или невярно е това, и на края да завършим с: „Господин Манев, Вие се възмутихте“, не ми е приятно.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: От БТА бихте ли споделили нещо по този въпрос?
ВАЛЕНТИНА ЙОВОВА: В началото на заседанието представих съвсем накратко тази инициатива на БТА и казах, че това е четиринадесетото издание, успешните предишни са 13. Един прекрасен професионален форум, който дава възможност за професионален диалог. И толкоз, аз не виждам какво повече има да се каже.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, съжалявам, знаете, че отсъствах, бях подведен в случая и моля да ме извините.
ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: В тази връзка искам да споделя, че съм участвал и в предишните форуми на българските медии, организирани от БТА, в които и някои народни представители са участници, така че сега ще бъда в Скопие. Може би идеята е да има по-сериозно присъствие от представители на различните български власти.
Аз лично планувам пак да присъствам. Надявам се, че ще присъстват и български народни представители, за да може да има един по-добър диалог с представителите на българските медии в света, а на място, когато сме там, да можем в чисто работен и експертен порядък да изчистим някои идеи, да излязат допълнителни предложения и да имаме по-ефективна дейност.
ВАЛЕНТИНА ЙОВОВА: Искам да кажа, че ние винаги каним български народни представители, изобщо представителите на държавата, тъй като колегите от чужбина винаги поставят конкретни проблеми, свързани с българските общности в чужбина. Точно представителите на държавата са публиката, която трябва да чуе тези проблеми, да се поставят на тяхното внимание и да се търси някакъв път към решаването, така че е постоянна практика да ги каним.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата за заключителни думи на днешния водещ на заседанието – господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: От името на колегите ми, ако трябва ще го подложим и на гласуване, е да решим, да вземем едно решение за следваща среща, която да е в този формат, който госпожа Жотева предложи. Мисля, че всички изразиха съгласие – печатните медии и КРС, Министерството на културата, за протокола, представители на Комисията по култура и медии в Народното събрание, а дали ще е съвместно заседанието, дали ще е само с представител, това вече ще бъде уточнено между Председателя и (реплики) представител на Бюджетната комисия или пък съвместна, а това вече председателите на комисиите ще уточнят. С това предлагам да приключим тази среща.
Всеки от нас и от Вас ще си занесе изводите от това, което сме си говорили, но за мен по-важното е, че тук се разбрахме, че сме от едната страна – общата, на барикадата и, че нашите граждани в Македония и българските граждани в чужбина, в общия случай, за всички нас са важни.
С това предлагам емоционалното ни заседание да завърши, ако нямате нищо против, господин Председател. Благодаря.
ПРЕД. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
