Интервю на Габриела Гаврилова с Искрен Пеев и Адам Браун,
БНР – Варна
Искрен Пеев е трето поколение моряк. Неговият дядо – проф. Илия Пеев, е преподавател във Военноморското училище, капитан първи ранг от резерва, бил е на подводниците. Бащата д-р Петър Пеев е бил лекар във Военноморска болница, но преди това е бил на корабите, включително на ветрохода „Калиакра“. От шестгодишен ветроходство изучава и Искрен. Сега е на 22 години и завършва математика в Импириъл колидж – Лондон. Беше ръководител на яхтата, с която четирима студенти проучваха наличието на пластмасови отпадъци в Средиземно море. Младите изследователи са събрали повече от 50 проби от различни участъци на пътя между Кавала и остров Санторини. Пътуването е показало, че дори необитаеми острови са замърсени от изхвърлени от морето пластмасови отпадъци. В разговора участва и един от студентите, пътували в Средиземно море – Адам Браун, инженер, който изследва процеса на разпадане на пластмасата.
– Прекарахме 6 седмици в морето, което ми е много близко. Аз съм от Варна и съм трета генерация морски човек. Опитвам се да продължа традицията. Тези 6 седмици бяха удовлетворяващи от гледна точка на ветроходството и за мен, и за останалите от екипа.
– Адам Браун е част от експедицията. Вашето впечатление?
– Шест седмици ветроходство в Гърция – на всеки човек ще му е приятно! Трудната част беше, че това не беше ваканция, а трябваше всеки ден да правим пробите. Това и на нас ни отвори очите колко е замърсено морето. Това пътуване за мен постави повече въпроси, отколкото отговори. Но най-важното е да се работи за спиране на употребата на пластмасите за еднократна употреба.
– Къде беше най-замърсено морето?
– По време на експедицията имаше една много голяма буря. Най-мръсната проба беше след тази буря. Тогава се озовахме в един природен резерват, където не се допускат големи кораби, които да замърсяват региона. Но именно на това място взехме най-мръсната си проба. Имаше различни видове пластмаса… Фактът, че това се намери в един природен резерват, беше много депресиращо за нас!
– Какво ще се случи с тези проби?
– Ние работим с учени от Импириъл колидж и Бристъл, които имат нужда от много повече проби. Те ще определят композицията на пластмасата и какви токсини се съдържат по нея. Големите парчета пластмаса често се приемат от птиците и рибата за храна, а те не могат да се усвоят от организма им и те умират от глад. Но по-малките частици пластмаса се усвояват от животните заедно с различни отрови, които са залепени по парченцето пластмаса, и се събират по тях като магнит. Това ще изследват учените – какви точно са токсините по самата пластмаса.
– Какво е отношението към замърсяването с пластмаса във Великобритания?
– Променя се. Преди няколко години въведоха символично заплащане за найлонова торбичка, но това провокира хората да се замислят дали наистина им е необходима. Все повече заведения заменят пластмасовите сламки с такива от хартия, които се разграждат. Има идея цели сектори в супермаркетите да бъдат без предмети от пластмаса за еднократна употреба.
– Да споделите и нещо хубаво от експедицията.
– В този резерват, за който разказахме преди малко. Това е едно от местата, където се среща тюлен монах – по целия свят са около 500, а там има 30-40 екземпляра. Докато стояхме на брега, един от тях дойде при нас, играеше с нас 15-20 минути. Направихме си много красиви снимки. Ако съхраняваме природата, тя винаги ще намери начин да ни трогне!
– Вие самият малко трудно говорите на български език?
– Има нещо такова. Аз съм вече 8 години в Лондон. У дома говорим на български език. Чета повече книги на български, за да обогатя речника си…
Искам да благодаря на моя дядо проф. Илия Пеев, който отблизо следеше нашата експедиция, търсеше информация и много се притесняваше за нас.
– Може би защото и той самият е моряк?
– Да, обича морето и винаги искаше да ни помогне.
Искам да поздравя капитан Тома Томов, който ни изпрати много съвети преди и по време на плаването, и моята треньорка по ветроходство Йорданка Минкова, която още се занимава с ветроходство, както и младите хора, които се занимават с ветроходство!
– Продължавате ли с ветроходството в Лондон?
– Аз започнах на 6 години с по-малки яхти – тогава карах „Оптимист“. След това карах малко по-големи.
– Тази, с която пътувахте в Средиземно море, с какви размери беше?
– 36 фута, което е 11-12 метра.
– Достатъчно ли е това за четирима души?
– Да. Имаше три спални каюти и нямаше проблем. От детството и тренировките тогава остават едни навици – усещаш откъде идва вятърът. Принципите са същите, но с голяма яхта има повече трудности с организацията, маневрите, плановете за дълги пасажи…
– Какво е най-важно, когато се работи екипно на яхта, г-н Браун?
– Винаги е важно човек да се усамоти малко и да остане насаме със себе си.
– Моят дядо е правил проучвания и споделя, че когато се работи на малки пространства с едни и същи хора, е необходимо човек да остане за малко с мислите си, тогава има сили да продължи за времето, което е необходимо
– Пътуването приключи. С какво усещане оставате Вие?
– Човек не трябва да си мисли, че той е прекалено малък и няма какво да направи. Пред нас стоят големи проблеми и малките жестове на отделния човек или малък отбор от хора могат да променят ситуацията. Мисля, че това е поуката от експедицията в Средиземно море.
–––––––––––––––––––––––––––––-
Аудизапис на интервюто – в сайта на БНР.
.
