След внимателен анализ на събитията и фактите, свързани с провеждането на предстоящите избори за Национален съвет на българското малцинство на 4 ноември 2018 г., Демократичният съюз на българите стигна до извода, че тия избори, като никога досега, ще се проведат в атмосфера на брутален натиск на управляващата Сръбска прогресивна партия, Министерството за държавно управление и местно самоуправление, Сигурностно-информационната агенция (БИА), Сръбската православна църква, армията и общинските власти в Босилеград и Цариброд.
Целта на тази координирана акция е Националният съвет на българите, въпреки силно ограничените правомощия в областта на образованието, информирането, културата и официалната употреба на български език – да се сложи под пълен контрол на управляващата Сръбска прогресивна партия, а вотът на българите и техният легитимен стремеж за свободно материално и културно развитие по модела на малцинствата в съвременните европейски държави, да се подмени с програмните определения на Сръбската прогресивна партия, която, както знаем, почива върху антибългаризма на сръбската консервативна националистическа идеология и учението на основоположниците на Сръбската прогресивна партия от 1881 г. – Стоян Новакович, Милутин Гарашанин, Милан Пирочанац и др.
Нека да припомним, че в исторически план, по времето на управлението на Сръбската прогресивна партия, е обявена Сръбско-българската война от 1885 г., а по-късно, изхождайки от нейните определения, българите в Македония са подложени на жестока сърбизация и македонизация.
Другото крило на Сръбската прогресивна партия, Радикалната партия на Никола Пашич, е на власт по време на подписването на Ньойския договор и окупацията на Западните покрайнини.
Днешната Прогресивна партия на Александър Вучич е наследник на тази политика и това обяснява нейното сегашно брутално поведение към българите в Западните покрайнини.
Демократичният съюз на българите още в началото на септември служебно бе осведомен с писмо, подписано от държавния секретар на Министерството за държавно управление и местно самоуправление Иван Бошняк, за „промените“ в Закона за националните съвети на националните малцинства, според които председател на Национален съвет на малцинствата не може да бъде член на управляващите органи на партията, каквито са председател, председателство, изпълнителен орган и пр. Логическият извод беше, че щом лидерите на малцинствените партии не могат да бъдат председатели на Националния съвет, няма смисъл и да се кандидатират на изборите.
Оказа се, че това е заблуждаващ ход, с който още тогава от изборите бяха отстранени лидерите на малцинствените български партии, с цел да се дадат неограничени възможности на лидерите на Сръбската прогресивна партия и кметовете в Босилеград и Цариброд.
Всичко останало, свързано с изборите за Национален съвет на българите, беше един добре изигран сценарий, в който, под режисурата на Белград, марионетките на Сръбската прогресивна партия в Босилеград и Цариброд блестящо изиграха ролята си на „супер сръбски патриоти“.
Оттеглянето на листата „Съединение на българите в Сърбия“ в последния момент, мигновеното „обединение“ на кметовете на Босилеград Владимир Захариев и Владица Димитров в една листа „Това сме ние“, отказът на Стефан Костов да изтегли листата „Да върнем достойнството на народа“, с цел да спаси изборите и да легитимира убедителната победа на Захариев, ясно показва, че всичките участници в изборите играят в екипа на Сръбската прогресивна партия срещу интересите на българите в Западните покрайнини.
Не може и да бъде другояче с оглед на това, че Зоран Гюров, Владица Димитров и Стефан Костов са членове на Сръбската прогресивна партия, а Владимир Захариев и официално бе подкрепен от нейното ръководство и от останалите силови държавни структури.
Освен всичко това, Сръбската прогресивна партия, осъзнавайки, че тази игра е твърде прозрачна за информираните гласоподаватели с българско самосъзнание, се презастрахова и с фалшифициране на т.нар. „отделни избирателни списъци“. Стотици граждани от небългарски произход извън Босилеград и Цариброд се регистрираха в отделния избирателен списък на българското национално малцинство като „българи“, за да могат да гласуват на изборите.
Имайки предвид, че кандидатите за членове на Национален съвет на българите са едновремено и общински съветници, което е конфликт на интереси, че на самите избори няма да има контрол и външни наблюдатели, че хората ще бъдат манипулирани с изнудване и купуване на гласове – няма никакво съмнение какъв ще бъде техният изход. Те ще бъдат спечелени от Сръбската прогресивна партия, без оглед на това как ще бъдат разпределени гласовете по листите.
Жестоко се излъгаха ония, които повярваха, че работят за „съединението“ на българите и за „достойнството“ им. Точно обратното, българското малцинство за пореден път е разделено и унижено, и то по един съвсем маловажен повод, какъвто са изборите за Национален съвет – една напълно безполезна за българите институция.
Добре е, че една част от кандидатите за членове на Национален съвет на българите от листата „Да върнем достойнството на народа“ в последния момент се осъзнаха и оттеглиха кандидатурата си. За съжаление, това имаше само морален, но не и юридически ефект – техният водач Стефан Костов не зачете волята им да се оттегли от изборите. По този начин той злоупотреби с имената им, за да легитимира изборите и победата на Захариев.
Изхождайки от всичко това, Демократичният съюз на българите призовава всички осъзнати българи в Западните покрайнини да бойкотират изборите за Национален съвет на българското малцинство и да не се изкушават да гласуват за листите, които се контролират от Сръбската прогресивна партия.
Логиката на демокрацията е българите да бъдат представени от своя партия със собствена програма и устав, изхождайки от собствените си нужди и интереси. Пренебрегването на това основно демократично правило и лишаването на българското малцинство от правото си легитимно да постави своите искания в рамките на политическата система на Сърбия, може да доведе до изостряне и усложняване на ситуацията с неизвестен изход.
Също така, Демократичният съюз на българите призовава най-високите държавни институции на Р. България да преразгледат официалното становище на българската външна политика за „безусловна“ и „безрезервна“ подкрепа за членството на Сърбия в ЕС. Българската подкрепа за сръбското еврочленство трябва да се обвърже с положението на българите в Западните покрайнини и това трябва да се заяви по категоричен и недвусмислен начин.
И не на последно място, България трябва да направи своите изводи за лицата, които не само предадоха интересите на българите в Сърбия, но и откровено обслужват интересите на неговите вековни врагове. Недопустимо е да използват предимствата на българското гражданство, да се обучават по Постановление № 103, да се ползват с безплатна медицинска помощ, да се ползват с уважение на най-високо държавническо ниво, а в Босилеград и Цариброд да изповядват идеите на сръбският национализъм и безнаказано да работят срещу българските национални интереси.
Драголюб Иванчов,
председател на ДСБ
