Днес в Скопие протече заключителният работен ден на Четиринадесетата световна среща на българските медии, за която вече писахме ТУК.
Журналисти от повече от 50 медии от България и чужбина се събраха в македонската столица Скопие за XIV годишна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) и Асоциацията на българските медии по света. За първи път имаше и участници от Аржентина. Срещата тази година беше под надслов “Медии и памет”.
В заключителната си реч, генералният директор на БТА Максим Минчев разказа за трудностите по подготовката на срещата и за това, че тя е била на ръба да не се проведе, поради факта, че БТА се готви за световния конгрес на информационните агенции в България догодина, а в самата Македония има още много подозрения. “Граници, предразсъдъци и различни истории минават през главите на хората“ – посочи г-н Минчев и отбеляза, че музикалното изпълнение на Теодосий Спасов и Влатко Стефановски при откриването на форума е „разтопило снеговете и ледовете“.
“Предстои ни през 2019 г. да проведем най-голямото медийно събитие в историята на България – Шестия световен конгрес на информационните агенции, между 12 и 16 юни в София и в Пловдив като културна столица на Европа” – заяви още Максим Минчев. Той посочи, че конгресът се провежда на всеки три години и по традиция на него се събират представители на информационни агенции от близо 150 държави. Идват най-големите телевизии и вестници, а в последните години е значително присъствието на технологични гиганти като Google и Microsoft.
На срещата бяха дискутирани теми като „Различните лица на патриотизма“, „Бизнес и национален дълг“, „Журналистиката срещу пропагандата“. Обсъдени бяха и проблемите на българските медии зад граница, един от които – липсата на финансова подкрепа от българската държава. Засегнати бяха и проблемите на българските общности извън страната. Генералният директор на БТА се обърна към представителите на българските медии за идеи за провеждането на следващата световна среща.
В третия панел от първия ден, „Бизнес и национален дълг“, където се постави въпросът докъде е стигнал дебатът да се освобождават от рекламна тежест културни каузи, участва и представител на Eurochicago.com. Петър Стаматов каза, че много бизнесмени имат интерес да помагат, но не са толкова готови да помагат на частни лица, да речем, на него или на Ясен Дараков например, а биха участвали, ако българската държава застане зад някаква организация или участва във фонд. Според Петър Стаматов, държавата трябва да има стратегия по този въпрос, а политиците трябва да си изпълняват програмите.
Водещият този панел доц. Георги Лозанов коментира, като допълнение към казаното от представителя на Еврочикаго, че все повече има нужда от държавата като гарант в тези частни инициативи. По думите му, трябва да се види къде държавата може да даде легитимност на някакви частни инициативи.
По-късно при обсъжданията с председателя на ДАБЧ Петър Харалампиев, Петър Стаматов отправи критики към работата на Агенцията и липсата на държавна национална доктрина.
Според Петър Харалампиев, няма записано в четиригодишната програма за управление на българското правителство подпомагане на български медии зад граница. Което не отговаря на истината, понеже в тази официална програма Мярка 42 гласи: „Програми за финансиране на български организации и медии зад граница съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България.“ (вж. тук)
.
По време на срещата председателят на Национален фонд „13 века България“ Митко Тодоров връчи традиционната награда на фонда за принос в разпространението на българската култура от българоезична медия в чужбина, на Димитър Ганчев от Българската програма на Радио “Ватикана. Ганчев каза при получаването на наградата, че тези световни срещи на българските медии “се превръщат в един сеизмограф, в който можем да видим амплитудите на развитие на българската журналистика и на социално-политическите процеси в България и света”.
По време на срещата бе открита и фотоизложба за Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол, организирана от Фондация „Америка за България“.
„Само след два месеца Пловдив ще бъде Европейска столица на културата, заедно с италианския град Матера“ – припомни при откриването Десислава Тальокова от фондацията.
На закриването, освен генералния директор на БТА, се изказаха още няколко журналисти и гости.
Иван Николов от КИЦ „Босилеград“, Сърбия:
„Срещите досега дадоха гласност, но не бяхме чути от хората, които могат да вземат решение. Изглежда, че държавниците на България не разпознаха проблема и не могат да го разрешат.
На четвърти ноември предстоят избори за Национален съвет на българите в Сърбия. Изборите са предрешени. Хората ще бъдат закарани до урните. Искаме всички български медии да дадат гласност на това. Предстои да честваме 60 години на вестник “Братство”, а българското население е намаляло за това време три пъти. То вероятно ще е първото българско малцинство, което ще изчезне от картата на Европа.“
Максим Божилов от „Български хоризонти“ – Канада добави, че ако медиите не се проявят като сила и не натиснат политиците, няма да има промени.
Мария Попова, Украйна:
„Изключително ми е приятно да се видим, да разменим мнения и да общуваме. Познаваме се от първата среща. За изтеклата година много важни неща станаха в Украйна. Заради българската църква, изградена със средствата на нашите българи, сме имали посещения на вицепрезидент и премиер-министър. Голям е проблемът с Болградски район, който ще се слее и ще се загуби българското присъствие. За двеста години сме запазили езика, културата и традициите. Днес въпросът е да се запазят българските райони. Благодаря на БТА са срещата. Ще се радвам да се видим в Одеса.“
Даниела Горчева, Холандия:
„Живея в свободна странна от 28 години и мога да видя разликите. Проблемът е в България и защото нашите държавници нямат правна култура и не знаят история.
Медиите трябва да образоват обществото за протичащите процеси и причините им.“
„Нека бъдем малко повече оптимисти за съдбата на това, което наричаме България и българщина“ – призова акад. Антон Дончев при закриването на форума.
Няколко журналисти дадоха пример как при по-труден терен условия албанците са построили магистрали. А ние 30 години обсъждаме и не сме построили железопътната линия София – Скопие.
Александър Димитров от ГЛАС ПРЕС, Сърбия, обърна внимание на отношението на политиците и даде пример с хърватското малцинство в Сърбия.
Представител на БАН заяви: „Присъствам за първи път на тази среща и съм впечатлен от организацията и динамиката.“ Той каза още, че срещите биха спечелили, ако се канят учени, работещи в областта на историята.
Максим Минчев отговори, че на миналата медийна среща е имало осем български ректора и че БТА ще продължи тази традиция.
Доайенът сред журналистите на срещата, Йосиф Давидов от Испания, припомни история от своята младост и заяви, че се е научил, че медията трябва да е един мост между властта и обикновените хора. Колкото по-здрав е този мост, толкова повече информация ще може да премине през него.
„Нашата медия е представител на новата емиграция. Проблемите на българите в Испания не съвпадат с тези на старите български общности. Предлагам за мястото на следващата среща да се реши след изборите и мястото да бъде в Европа, и да се решават европейски проблеми. Следващата година ще бъде остра за Европа и нека срещата да бъде в Европа“ – каза Давидов. Освен това той припомни как преди време е бил решен проблемът с финансирането на българските училища зад граница. След една среща с министри на финансите и образованието е било отпуснато финансиране.
„В Испания има 200 хиляди българи и единствената печатна медия не сме получаваме финансиране от държавата, дори една стотинка. Дори символично да се види, че българската държава ни подкрепя. Румъния отпуска 15-20 000 евро на всяка медия зад граница.“ – каза още той.
В изказването си Владо Перев от Македония каза, че се е убедил, че България има журналистическа общност зад граница за пример. Той призова да се обърне внимание на националната идентичност. „Не забравяйте Македония. Тя е част от идентичността на българското племе. Две държави за една идентичност, за един народ. Един ден ще плачете за Македония и тя ще бъде вашата загубена Атлантида.“
„В Македония няма кореспондент на българска медия, въпреки че за България тя е от първостепенен интерес“ – заяви Костадин Филипов на медийната среща в Скопие.
Заключителни изводи на представителя на Еврочикаго Петър Стаматов след края на форума:
„Осезателно се почувства липсата на нашите политици от изпълнителната власт и президентството и на срещата в Скопие – каквито и причини да имаха, стана ясно, че те се крият от въпросите, които журналистите и местни българи можеха да им зададат.
Сайтът Еврочикаго има много благодарни читатели и автори в Македония и, както миналата година, при посещението в Одеса, има кой да ни среща с хляб, сол и бутилка вино.
Има смисъл сайтът ни да продължи да настоява за следните главни цели:
преброяване на българите зад граница; създаване на обща организация на диаспората; целево финансиране за българските медии зад граница.“
По-късно очаквайте още снимки от XIV медийна среща.
.
