До 2025 г. медиите почти няма да имат нужда от репортери. 90% от публикациите ще се подготвят от изкуствено създаден интелект – казва Евелина Андреева, главен секретар на БТА, пред в. „24 часа“, по-долу е пълният текст.
90% от публикациите ще се подготвят от изкуствено създаден интелект
Развитието на три сектора ще доведе до намалено търсене на репортери в редакциите и ще спести на собственици и издатели средства за заплати и осигуровки.
Не бързайте да се радвате! Спестените бюджети ще се пренасочат към закупуване на модерен софтуер и внедряване на иновации, за плащане на авторски права на любители журналисти и адекватно заплащане за т.нар. бавна журналистика, която включва качествени анализатори, коментатори, разследващи журналисти.
Понятието “масмедии”, от своя страна, скоро ще остане дълбоко в историята. Днес медиите нито са мас, т.е. масови, нито са медии (единствени). Медиацията реално е иззета от социалните мрежи, които играят ролята на медиатори между всички групи в обществото доста по-успешно от класическите или традиционните медии.
Според футуристични прогнози на специалисти, до 2021 година 50% от съдържанието в класическите медии ще се списва от граждани, или другояче казано, ще е генерирано от социални мрежи, блогъри и влогъри. 90% ще са публикациите, подготвени от изкуствено създаден интелект, и оставащата част от медийното съдържание ще е плод на т.нар. бранд журналистика, която вече заема сериозен дял сред четените материали на големите световни издания. Екипите, работещи за бранд рубриките, ще разполагат с един или двама журналисти, а останалите ще са специалисти по информационни технологии, които прилагат VR, AR, 360-градусови камери.
Ако това звучи като научна фантастика, ето някои доказателства и тенденции за реалистичността на прогнозата.
Гражданска журналистика
“Агресорите” се явиха предрешени като свободен интернет, блогъри, влогъри, социални мрежи, които всеки може да ползва като трибуна за двупосочна комуникация с 2 млрд. потребители. Медиите “атакуваха” с авторски текстове, авторски снимки и видеа, директно публикувани (“налети” за свободна употреба) в интернет пространството. Пазарът освободи пространство и за “прекупвачи”, които дори не купуваха, но започнаха да продават чуждо съдържание. Агрегатори, интегратори, търсачки, Google! Рекламата насочи бюджетите си към тях и “тяхното” кликъбъл съдържание. Финалът на “битката” се изрази в съкращаване на кореспонденти и екипи, финансови загуби, фалити.
Лари Лайт, специалист по маркетинг, казва: “Марките не умират от естествена смърт, но те могат да бъдат убити с лошо управление. За някои няма надежда, но други могат да бъдат съживени.”
Съживяването стана с търсене на нови бизнес модели, които да инвестират по-малко в заплати на “мрънкащи репортери с ограничени запаси от енергия” и повече в информационни технологии, право и пазарно ориентиран мениджмънт.
Източниците на новини (политици, обществени фигури, бизнес) от своя страна видяха манипулативност и комерсиалност в лицето на финансово гърчещите се медии и припознаха за своя трибуна социалните мрежи. Туитър, Фейсбук, Инстаграм почти изравниха статута си с този на Би Би Си, Си Ен Ен, Ройтерс (зависи по кои показатели ги сравняваме). За да са в крачка със събитията, класическите медии започнаха да използват социалните мрежи за източници на информация. (В България това все още е безплатно, в света авторските права се заплащат или се поделят между автор и медии ползватели.)
Комуникацията днес е двупосочна. Гражданската журналистика се роди в момент, когато медиатори и реципиенти имаха непреодолима нужда един от друг. Шейн Боуман и Крис Уилис от We Media към Медийния център на Американския институт по печата (The Media Center at The American Press Institute) публикуват през 2003 г. в свой доклад следната констатация: “До 2021 г. гражданската журналистика ще съставя 50% от новинарското съдържание”. Тезата им, макар фантастична за 2003 г., днес вече е с видимо потвърждение. Почти няма медия в света, която да не е формирала свой екип за работата със социални мрежи, блогъри, влогъри. Дори съществуват медийни (социални) агенции, които предлагат 100% граждански “новини”, като Сторифул например.
Робот журналистика
Робот журналистиката възниква по едно и също време с бранд журналистиката – 2014-2015 г. Много са медиите, които я прилагат днес в Европа, Америка, Азия (Associated Press, датската информационна агенция Ritzau, aвстрийската APA, печатните издания Los Angeles Times, The Guardian, Washington Post и Forbes, издания в Китай и т.н.). Всички те използват изкуствен интелект, който преглежда стотици хиляди страници с данни и съставя текст, който не се различава от този, написан от журналистите. Сферите, в които най-често е приложим, са основно финанси, икономика, спорт, криминална хроника. Експерти са изчислили, че ако един журналист може да напише 300 дописки за даден период, то за същото време “умната програма” създава 4400. Робот журналистът има капацитет за “написване” на 2000 новини в секунда. При това робот журналистиката проявява пълна безпристрастност, не прави фактологически грешки, има “обективен поглед” върху информацията, не се уморява и не предявява претенции и капризи.
Робот журналистиката има бъдеще и в “борбата” с фалшивите новини, както и би създала по-конкурентна среда на пазара на труда в посока бързина и обективност. Това дава основание на професора по компютърни науки и журналистика Кристиан Хамънд да прогнозира, че до 2025 г. 90% от новините в медиите ще бъдат компютърно генерирани. А шведският професор Кристер Клерлоу, специалист по медии, прави съпоставка между новина, написана от човек и от машина по една и съща тема (спортен доклад). Читателите, участвали в проучването, казват, че репортерският материал е написан малко по-достъпно и е по-приятен за четене, докато компютърно генерираният изглежда по-информативен и по-достоверен.
Бранд журналистика
Бранд журналистиката (Storytelling) е най-реалният спасителен пояс като източник на приходи за отънелите финансови портфейли на медиите. Възникнал като дял от медийните платформи през 2014 година в САЩ, днес е все по-широко разпространен и резултатите от функционирането му са много обнадеждаващи и за медии, и за бизнес. Цифровото изражение на бранд канала на New York Times например – TBrand Studio, носи през първата година от съществуването си приход от 13 млн. долара, а през 2015-а те вече са 35 милиона. Същевременно проучване на вестника съвместно със Сhartbeat (специализирани в меренето на трафик в мрежата) отчита висок превес на читателски и зрителски интерес към материалите, изработени по правилата на журналистиката от екипа на студиото.
По-конкретно сравнението на бранд журналистическата платформа с основното съдържание на NYTimes показва, че някои публикации в TBrand Studio са получили достатъчно трафик и са генерирали толкова ангажираност, колкото някои редакционни материали на вестника. Например материалът Women Inmates: Why The Male Model Doesn’t Work (от англ. “Жените отблизо: Защо мъжкият модел не работи”) е бил сред първите 1000 най-четени публикации за целия период на изследването. Изводите показват ясно, че днес аудиторията се информира от най-разнообразни източници – социални мрежи, търсачки, блогове, сайтове и това не притеснява потребителите, когато те имат изградено доверие към марката.
Специалистите разглеждат бранд журналистиката като хибрид, който обединява три сфери – журналистика, PR и маркетинг. Инвестицията на медиите в нея изисква разработване на платформа, закупуване на техника за AR, VR, 360-градусови камери и сформиране на специализиран екип. Възвръщаемостта обаче е двупосочна – финансова и имиджова. Добре направените бранд журналистически публикации водят до увеличен брой посещения и споделяне в социалните мрежи. С развити платформи за Storytelling разполагат NYTimes, Financial Times, световната агенция АП и много други.
Всичко това ще доведе до бъдеще за медиите доста различно от днешните ни представи. И без да звучи нелепо, ще създаде конкуренция между човека и изкуствения интелект, която би саморегулирала професията на журналиста, правейки го по-конкурентоспособен и принуждавайки го да създава качествено съдържание, която да се бори за вниманието на аудиторията.
В материала са използвани данни от The Guardian, New York Times, AP, както и статистически данни от статията на проф. д-р Маргарита Пешева “Медиите във времето на робожурналистиката”, Newmedia21.
.
