След любимия Азнавур, още един забележителен арменец си отиде – фотографът Ара Гюлер. След като заглъхна „гласът на Париж“, подир него се затвори и „окото на Истанбул“.
Двадесети век си отива постепенно. Водите му се оттичат в отвъдното. Остават образите, гласовете и буквите.
Този свят е в непрестанен режим на гаснене, нека не забравяме това. Само сърца, които се взират във вечността, остават дълбоки бразди в неговата разлагаща се плът. Макар че всеки атом има смисъл, всеки незабележим и мимолетен живот. За Твореца всяко нещо е от значение. За нас всяко нещо трябва да е знак.
Големите творци разбират тъкмо това, че и най-нищожното нещо в битието не е лишено от смисъл. И Азнавур, и Гюлер не преставаха да са сред хората, но не като типични, превзети звезди. Те улавяха диханията и сенките на загубените в големите градове души.
В този свят, с цялата му суетност и тяга към нищото, винаги има едно Око, което не спи и един Глас, който шепти – окото и гласът на Бога, които гледат и мълвят през Човека,
Съвършеният човек ал-Инсан ал-Камиль*. Този Човек понякога е просяк по улиците на Истанбул или Париж, сянка на сенките, която ничий обектив не е в състояние да улови.
Велин Белев
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* В ислямската теология ал-Инсан ал-Камиль (арабски: الإنسان الكامل) се превежда също като Insān-i Kāmil (турски) и İnsan-ı Kâmil (турски). Фразата означава „човекът, който е достигнал до съвършенство“ или „съвършеният човек“. Това е важна концепция в ислямската култура на прототипното човешко същество, чистото съзнание, истинската идентичност на човека, която е в контраст с материалния човек, обвързан със сетивата и материализма. Терминът първоначално се използва от сунитските суфии и все още се използва от тях, но се използва не само от тях.
.
