Кой ли не е писал за Прага? И кой ли не я видял… Само от началото на тази година досега, по официална статистика, над 7 млн. души са посетили Прага.
Туристите продължават да се тълпят като мравки край пражките забележителности, от които нищо не се руши, а всичко се опазва и поддържа.
Сменят се поколения, времена, управленски системи, държавни формирования… А стара Прага, пълна със светци и крале, с просветители и обикновени граждани, остава.
Градът е широк, разлял се е като реката, край която е бил построен. И висок, като стените на Вишеград и величествените си катедрали. И въпреки това, въпреки многобройните си старини, пластове и пространства, а може би и именно заради тях, той е един съвременен и човешки град.
Град, където дори и старите трамваи не са извадени от употреба.
Където единственото, което може да се разруши, е нещо наистина временно. Като например някой паметник на Сталин, за който туристите не подозират, че и такъв е имало високо край Вълтава.
Град, в който би било добре да няма чак толкова туристи, защото те, каквито и приходи да му носят, не са част от неговата историческа тъкан и настояще. Те са само зяпачи на минало.
Град, рискуващ да се превърне всяка легенда в лесна атракция.
Един световен град, чиято естествена еволюция побира и поражда свети крал Вацлав и Вацлав Хавел, Ян Хус и Ян Палах, Пражката пролет и Карловия университет…
Непрекъсната градска цивилизация, много светци и крале светци, катедрали. Някои от които не приличат на храмове, а на музеи на вярата, отворени с туристическа цел.
В други има сякаш повече мистика и дори пришълците усещат това.
Е, това е Прага. Видяна през октомври 2018-та от поредния пришълец, смесил се с тълпата на Карловия мост, качил се на средновековните стени на Вишеград и влязъл в част от пражките катедрали.
.
Текст и снимки:
Мариана Христова
