Разказвал съм вече за моя повече добър познат, отколкото близък приятел, завърнал се след три години работа по проект зад граница, който, след като се повъртя из столицата и по-големите градове около месец, ми каза наскоро:
– Как издържате тук, просто не разбирам? За тия три години България вече не е същата! Играта на демокрация тук е завършила! За-вър-ши-ла!
Вчера се видяхме, търси начин отново да се махне оттук навън по някой проект. Обясних му, че недолюбван от властта, а аз няма как да му помогна.
Той се усмихна:
– Споко, това бе само повод! Просто исках с молбата за помощ да те дръпна от книгите, да си поговорим, не за друго!
Погледнах го накриво. Защото вместо да си готвя лекциите и да си пиша книгата, на стари години се занимавам с едни абсурдни задачи, които са ненужни, безполезни, формални, излишни и само хабят време и нерви, но са продукт на безпрекословна административна воля. Затова съм толкова зает, че не е честно и той да ме дърпа, както сам се изрази!
След тази моя вкисната тирада (явно остарявам, превръщам се в мрънкащо старче!), моят повече добър познат, отколкото близък приятел предложи да успокоим топката, да си изпия кафето, докато го слушам (репликирах го – да го слушам, докато си изпия кафето!), а той да ми сподели тревожните си впечатления от България.
И започна:
– Повярвай ми, България за три години вече не е същата, тя е изпусната държава. Повтарям – из-пус-на-та дър-жа-ва! Имам седем аргумента като седем смъртни гряха. Споделям ти ги и после – кой откъде е!
Първо, моите и на баща ми лекарства тук са по-скъпи отвсякъде, те са най-скъпи в сравнение с всички европейски и крайевропейски държави, в които съм бил напоследък. Най-скъпи! Безумно скъпи! Тук дерат българина с лекарства до живо месо, даже месото му късат. Това е гнусно, подло и несправедливо!
Второ, по магазините е пълно със стоки-боклуци. Пълно и препълнено! Никъде няма такива второкачествени стоки – никакъв контрол! Абсолютно никакъв. Погледни какво става – българите се организират и пътуват до съседните страни да си купуват какво ли не – хем по-качествено, хем по-изгодно! Виж Сърбия, виж други съседки. На какво прилича това, това може ли да е държава!? Държава на автопилот, в свободно падане…
Трето, ами обслужването?! Майко мила!? Всеки ти говори на „ти“, като че ли ти е първа дружка. За него ти не си клиент, а враг, досадник, натрапник. Предлага ти сам не знае какво. Демонстрира ти, че работи не за себе си, а за чорбаджията, явно е на заплата. Питаш за нещо – отяжда ти се. Да не е бюро справки, нямам ли очи да прочета… В съседните ни държави клиентът е Цар! Ако поиска баклава в магазин за текстил – ще му я донесат. Ако в Спортни стоки му се припие кафе – само да го поръча и момчето хукнало из чаршията да го намери и да му го сервира…
Четвърто, сърцето ми се къса – ти хвърлял ли си едно око на хората по улиците – сърдити, нервни, груби, омърлушени, кисели, загрижени… А как са облечени – ужас, това в нормална Европа няма да го видиш – доизносване на дрехи, дрехи втора ръка, дрехи с неподходящи размери, дрехи без естетика. Това е стресиран, депресиран народ, който е занемарил външния си вид, отпуснал е ръце, спихнал се е и не живее, както трябва, а влачи някакво ударено с чук по главата състояние…
Пето, ами митниците – майко мила, и то в центъра на София! Исках да си освободя едно нещо – там накацали някакви частници, скубят те, докато станеш плешив. Аз му викам – ще се оплача, а той – нашата фирма е регистрирана в Банкя, това нещо говори ли ти? Ще ми накривиш шапката! Някакъв главен митничар повдига рамене – демек, такова е положението. Бандити! А какви тоалетни, Господи, какви тоалетни в тази митница! И си тръгнах оттам вмирисан отвън – заради тоалетните и отвътре – заради мошениците…
Шесто, медиите – не, не, слушай, не се измъквай, че ти не гледаш телевизия! Това, че не гледаш, не те прави невинен и непричьом. Това е и твоята България, в която медиите са новичок, газ гризу, нагли инструменти за промиване на мозъци и оглупяване на хората. Медиите са велико нещо, когато са медии, но тук има вакханалия на анти-медиите. Те са в съюз с онези, които искат прост народ, защото лесно се управлява. Едните поръчват изпростяването на народа – това са първите три власти. А четвъртата власт на широка табла, широка като при социализма, носи менюто – в огромни количества – за първо блюдо простотия, за второ – простащина, за трето – опростачване. Трябва Закон за защита на народа от медиите! Но народ, който трябва да бъде защитаван с такъв закон – пиши го бегАл!
Седмо, кради по-малко, помниш ли тази пиеса? В каква пошла корумпирана пиеса сме натикани, а?… Каква корупция се вихри в цялата администрация. Безумна, безнаказана, безспирна. Корупцията вече убива, тя у нас е взела повече жертви от тероризма. Корупцията е тероризъм на властимащите над властнямащите. Всеки що-годе по-Оправен чиновник, виждайки какво е над него, „бичи“ корупция. Създал си е свои правила и те стиска здраво, ако искаш да ти се свърши работа навреме – плащай, ако не – чакай и се надявай. Разбери, държавите не умират от външни врагове и нападения, те умират от вътрешни беззакония и разпад на нравите.
Ето такива неща, братко! Тук съм точно 58 дни и ще се махам! Животът ми е един, не искам да го живея в изпусната държава! Не искам да съм торният бръмбар, дето на укора на синчето-бръмбарче в какво живеят, му казал: „Родина, синко!“. Аз Родината си я нося в сърцето, като чуя народна песен наша, веднага се насълзявам, но не искам изпуснатата държава да ми унищожи обичта към Родината. Затова съм решил – Родината в сърцето, а аз далеч оттук. Далеч от изпуснатата държава. Пък вие, щом ви харесва, присъствайте на нейното доизпускане.
Когато едно мнозинство си прави ритуално харакири, аз не мога да му стоя и да се превръщам в съучастник на това харакири. Навън, навън! Някой трябва да остане, за да разказва каква красива страна е била България и в каква изпусната държава се е превърнала. Дори цената на това да е емиграция. Има за мен два варианта – или оставам в България и умирам с всички, или се махам, за да остана българин – макар и сам.
***
Аз махнах с ръка на момичето да платя кафетата. Познавам го по физиономия. Веднъж го бях попитал дали цял живот ще сервира кафета в това замиращо заведение, защо не дойде да стане студентка при нас. То ми бе отговорило: „Приятелят ми замина в Холандия и като се поизправи, ще ме изтегли“.
А моя повече добър познат, отколкото близък приятел, на тръгване го попитах – има ли вариант да се върне в България?
Отговорът бе:
– Докато тези са на власт – не. После – ще видим…
Проф. Николай Слатински
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Въпреки всичко, в България има хора, които могат да се държат мило, възпитано и любезно. Те могат да са сервитьори, продавачи, шофьори на таксита, всякакви, дори понякога, макар и доста рядко, държавни служители. В България все още има човеци. И те имат нужда от тези български човеци зад граница, които са напуснали порочната схема на управление на страната и порочния начин на оцеляване, защото парвенющината, корупцията, безнаказаността наистина задушават отвсякъде възможността една райска земя, която е превърната в територия, да се покаже над блатото. Имат нужда от таланта, способностите и морала на онези свои сънародници зад граница, които притежават тези качества и на които не им е безразлично какво се случва с родината им.
.
Чакайте, не сме само ние. Погледнете наоколо. На Балканите когато бяха турците или Хабсбургите имаше пет века тишина. Може би не голяма, но беше сравнително тихо. Когато Отоманците и Хабсбургите напуснаха Балканите всички се втурнаха да се колят едни други. Една война, втора война, трета война. Руснаците помогнаха на кланетата, хората пищяха, но слушаха. Сега Европа не коли никого, не гони никого. И всички почнаха да вилнеят. Погледнете тези които се наричат македонци, а преди бяха българи, албанци, сърби, гърци, турци, евреи, арменци, роми или гюпци, власи, гагаузи и т.н.. Сега не могат да се разберат само заради една дума „Северна“. Какви ли не оправдания се изровиха.
Вече сто годините всички бягат от Балканите и продължават да бягат. Изглежда в тази бъркотия Балканите никога няма да се оправят, ако ги оставят сами да си градят бъдащето. Това което хората сами си го правят, никой не може да им го направи.
Не съм нито за турците, нито за хабсбургите, нито за руснаците, но не съм и за гнусните методи за живот в България.
„Преди ме беше срам, че съм българи, а днес ме е гнус!“
„Възможно ли е, някога, да се осъществи обединение, което се предлага от група плужеци? Възможно ли е обединение между еднородни, в същината си, псевдо-интелектуалци, псевдо-учени, псевдо-политици, само декларативно застъпващи, уж, разнопосочните си политически и философски доктрини, докато с действията и позициите си, защитават чуждите, а, не интересите на собствения си народ –
с други, от оная, огромната и окрадена от него част на обществото? Между нейния наивитет, стигащ до безкрайност, с вярата й в човешката добронамереност и доброта, с меркантилизма на другата, не толкова умна, но приспособима част, приела решаването на задачата, с цената на всичко! Обединението на доминиращата, на чуждата на унизената част от българите, с безскрупулността си търси да създаде съюз между крадците и мутрите с ограбените и откъснатите, с пропадналата си нравственост и липсващ морал, да се сработи с всички, опазили ги?
Едва ли, е възможно!
В това, не вярва никой, не вярват, дори и тези, които го предлагат!
Най-малко те, но измамната им идеология и опит, измамният им свят ги принуждават да вършат, още и още, мръсотии!
„Преди ме беше срам, че съм българи, а днес ме е гнус!“ – пише един творец, за който малко от вас са чували.“ – архитект Михаил Петков