На 17.10.2018 г., по покана на кралица Елизабет II, в Лондон пристигна президентът на Р. България г-н Румен Радев.
За българската общност в Лондон бе от голямо значение фактът, че г-н Радев пожела да се срещне лично с тези, които имаха желание да споделят с него мисли и вълнения.
За българските съботно-неделни училища тази визита доби и по-голямо значение, защото г-жа Десислава Радева – съпруга на президента Радев и председател на фондацията „Живата вода на България”, пожела да се срещне с ръководители на нашите училища в Лондон.
Час преди да започне официалната среща с Президента, бяхме поканени в Тракийската зала на Българското посолство , заедно с лектора по български език в UCL (University College of London) – г-жа Йорданка Велкова и с г-жа Десислава Стефанова, ръководител на Лондонския български хор, на Швейцарския български хор и носител на тазгодишното отличие на ДАБЧ „Българка на годината ‘2017”.
Г-жа Радева отдавна работи с Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). А ние сме признателни на всеки, който има желание да допринесе на каузата – българският език да е достъпен зад границите на родината, да носи ползи за бъдещето на учениците ни и в държавата по местоживеене. Благодарни сме, че г-жа Радева използва контакта си с първата дама на Франция по време на посещението на френския президент Макрон в България, за да постави въпроса за придвижване на матурата по български във Франция. Когато заедно с г-н Радев посети САЩ, тя пожела да се присъедини към усилията там българският език да получи по-висок статут в американската образователна система. В много щати на САЩ българският език, благодарение на усилията на българските учители, на АБУЧ и на консулите и посланиците ни в тази страна, вече има желания статут и предимства. Малките стъпки и упоритостта рано или късно носят дивиденти.
Срещата между учителите в Лондон и г-жа Радева премина в приятен разговор за проблемите ни, за бъдещите контакти, които ще допринесат в обучението на нашите ученици. Обсъдиха се възможностите да направим и в чужбина акция, подобна на тази, която вече е реализирана в България от фондацията „Живата вода на България”. Тази акция има за цел да подобри грамотността на децата ни и да ги стимулира към овладяването на тайните на правописа. Заедно ще мислим как това да е по-приложимо към специфичните условия на обучение зад граница.
Веднага след като приключи разговорът ни се отправихме в големите салони на посолството, за да присъстваме на срещата с г-н Румен Радев. Чухме откровените му думи на благодарност към всички българи, които доказват в Обединеното кралство, че са тук, за да допринасят на обществото и на себе си, а не за да ползват социални облаги. Разбира се, че Президентът би желал тези интелектуални сили да се вливат в България. Ние също. Но затова трябва много неща да се променят, а и ние да помагаме завръщането да не е блян.
Срещата с г-н Радев бе организирана не като пресконференция, каквато може би повечето очакваха. След поздрава към всички той слезе от сцената и тръгна сред хората. Най-нетърпеливите го пресрещнаха с въпроси, някои доста болезнени. Искаха да споделят, да информират. Успях да стигна до него, за да му кажа, че завръщането в родината зависи и от нас, учителите, които опазват или в много случаи даряват българския език на подрастващите, за да може един ден те да мислят за завръщане. Защото без доброто владеене на българския език младите не биха могли да мислят за реализиране в България. И ще останат завинаги невъзвращенци. В малкото секунди, в които разполагаш за контакт с президента, не е възможно да кажеш много. Затова му връчих писмото*, в което бяха изложени повечето искания на нашата Асоциация на българските училища в чужбина. Подарих му алманаха с историята на АБУЧ, в който са отразени основните ни постижения през последните 10 години. А също и двуезичната брошура (на български и английски) за историята на българските училища във Великобритания, авторски труд на нашия преподавател по история д-р Валентина Александрова. За делата и успехите ни трябва да се знае. Нуждаем се от повече съмишленици, за да успяваме.
Една от нашите ученички – Катрин от 9-ти клас сподели, че е задала на г-н Радев въпросите си от името на почти всички млади хора, живеещи извън България. Попитала дали наистина той вярва, че младите хора ще се завърнат един ден в България и защо трябва да получат образование извън Родината, за да се завърнат в нея?
На свой ред г-н Радев я е попитал дали тя учи тук, във Великобритания, и какво. Катрин отговорила, че изучава испански език и бизнес, но, че желае да се върне в България, да се реализира и да живее там. Попитала дали Президентът подкрепя каузата българският език да стане матуритетен.
Президентът отговорил, че не иска да дава напразни надежди на българите, особено на младите хора, и че не само подкрепя, но и усилено работи за каузата на българския език. Но добавил, че било изключително трудно да се напредва по въпроса.
Да, ние най-добре знаем, че е трудно, но това не значи, че трябва да спрем опитите. Малцина вярваха, че петицията на АБУЧ в Европарламента ще мине дори на едно заседания. А тя мина – на две. После стигна до Парламентарната зала в Страсбург и Комисията отправи препоръка към всички държави членки на ЕС да променят законодателствата си. И това се случи, защото много държавни институции застанаха зад каузата ни, но най-вече защото всички евродепутати се обединиха в усилията си, преодоляха вътрешнопартийните си различия и превърнаха каузата на АБУЧ в своя, в национална. По думите на главния двигател в тази борба, евродепутатът Светослав Маринов, това е прецедент, какъвто друг той не познава. Една неправителствена организация да променя законодателства.
Ние, учителите в чужбина, се учим на много неща, грабим от много култури, но оставаме верни преди всичко на корена, езика, традициите и културата на народа ни. Очите на младите са вперени в нас – искат, могат, трябва да им вдъхваме вяра. От нас идват идеите за по-доброто им бъдеще, от държавните институции искаме подкрепата и вярата, че само така, чрез силата на държавно-общественото начало България ще успеем.
Времената не са лесни за целия свят. Лесно няма. Има нужда от преговор – всеки ден и час да говорим за силата на Съединението. Девизът на Родината е изписан на „челото” на Парламента. Нека го четем със сърцата си.
Снежина Мечева,
директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството ни в Лондон,
говорител на АБУЧ
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Бел. ред.: В писмото на Снежина Мечева до президента Радев се казва: „Убедени сме, че полагате максимални усилилия за обединението на интересите на националните институции у нас, за да се премахнат разнобоят, конкуренцията и политическите разногласия. Ние работим добре с МОН, ДАБЧ, към кабинета на вицепрезидент Илияна Йотова се създаде Обществен съвет за българите в чужбина и това лято получихме обещание, че в него ще се включат наши представители. Нека това е пример и за другите институции, които да засилят съвместната си дейност с неправителствените организации в чужбина. Разделението в обществото у нас е преграда. А България ни задължава да говорим на един език – езикът на разбирателството. Грижата за българските общности зад граница, за подрастващите в чужбина трябва да е приоритет. И нека всеки посланик, на когото Вие подписвате бъдещия мандат в чужбина, да узнава от Вас, че това е сред първостепенните му задължения.“ Съдържанието на цялото писмо може да се види тук – Pismo-do-prezidenta.
.
Добра инициатива. Само дано не са само снимки и усмивки за пред медиите в България, че май сме свикнали това да виждаме, вместо някаква реална помощ или поне подадена ръка за развитие.