Посвещавам това стихотворение на всички, които вярват, че като общество и личности ние трябва да отделяме специално място в сърцето за „лудостта“ на тези, които обичаме. А пък на тези, които ни обичат, даже им харесват лудостите ни.
.
Заспивай като дъжд на тротоара
Безименен и мокър от мечти
Дори да не откриеш в тишината
Защо вселената след взрив мълчи
Прегръщай като странник от мъглата
Завърнал се във първия си дом
И нека не заподозре тълпата
Че в теб са влизали със взлом
Откривай песъчинките в тревата
Прибирай ги за черни дни
Те светят в тъмното по-ярко от зората
Затуй морето нощем тъй трепти
Бъди като молитва непоискана
И като тайна, неразкрита истина
От себе си ти нищо не изисквай
Освен да си безкрая на света
На лудостта все пак не се прекланяй
Но лудостта на другите от прага ти
не връщай
Защото най-невидимото наказание
Е лудостта ти да остане
Непрегръщана
Дарина Проданова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Дарина Проданова е родена и израснала в Бургас. Завършила е ГПАЕ „Гео Милев“ в родния си град и English literature в Northwestern University. От 20 години живее в емиграция. Дарина е човек с много таланти и отворено към хората сърце. Занимава се с писане, любителски филми, фотография, любителски театър, свири на цигулка. Създател е на първия български куклен театър в Чикаго. През 2013 г. участва в продуцирането на първата си драматична пиеса „Попитай ме утре: Надежда“. От 2013 г. до 2018 г. води кръжоци по куклен театър и детско театрално майсторство в две български училища в Чикаго. Догодина се подготвя да издаде няколко свои книги, в които ще намерят място няколко нови пиеси, поезия, разкази, детски театрални сценарии и приказки за възрастни. Много обича децата, които са нейно вдъхновение през целия й живот.
.
