Прага, октомври 2018 г. Българският дом на ул. „Америцка“ продължава да бъде обитаван от български организации, с които българската държава, в лицето на Външно министерство, води съдебни дела, за да ги изгони от сградата. Делото вече е било решено на първа инстанция в Пражки районен съд в полза на ицеща МВнР, после решението е било обжалвано и процесът е отишъл на по-висша съдебна инстанция.
Какво може да се види в този Български дом в чешката столица, където не пожелаха да отидат, за съжаление, мнозина канени и чакани български управници? Защо бе тази упоритост да се реши един сложен въпрос, свързан с местната българска диаспора, нейни организации, противоречия между тях, с неуредени отношения между собственика на имота – МВнР и организациите, които го стопанисват, по подобен некрасив и недипломатичен начин? Защо бе толкова трудно да има друг тип мислене и отношение, което да се стреми към туширане на противоречията между различните организации; да отчита как изглежда този вътрешнобългарски спор и последствията от него пред чешката общественост, както и психологическите ефекти в душите на сънародници; да не харчи, включително, парите на българските данъкоплатци за съдебни дела със сънародници зад граница?
Защо наистина не само едно дипломатическо ведомство и неговото ръководство, при различни български кабинети, но и депутати от Комисията по политиките за българите в чужбина, при два парламента, не отидоха никога в Българския дом в Прага? Министри, зам.-министри и главни секретари на МВнР, при различни правителства, не пожелаха да стъпят там, в Българския дом, по време на мандата на посланик Лъчезар Петков, когато собственикът на имота реши, че дипломация не е нужна, а трябва силово решение. И не само те, ами и други представители на български институции започнаха да се държат към тези български организации и към техни събития, все едно, че ги няма.
И дори, когато преди няколко месеца Комисията по политиките за българите в чужбина при сегашното Народно събрание реши да създаде подкомисия с представители от всички парламентарни политически сили, която да отиде на място в Прага и Чехия, и да разговаря с всички български организации, за да покаже, че независимо от техните политически и други различия, България гледа еднакво на тях, и за да се запознае на място с това, което се случва в Българския дом, това решение не се изпълни. Не отиде никаква парламентарна подкомисия в Прага, а отиде само един неин член (привърженик, впрочем, на твърдата, непоколебима линия за изгонване и съдебни дела). Като, по неофициална информация, това е станало с резолюция на председателката на НС Цвета Караянчева, която, вместо да разреши командировката на членовете на парламентарната подкомисия в Чехия, е решила там да отиде само депутатът от ГЕРБ Тома Биков. И така никакви депутати от различни политически сили не отидоха за да говорят с различните български организации в Прага и Чехия, а политиката на изпълнителната власт, доминирана от ГЕРБ и подкрепена от председател на парламент от същата партия, бе подкрепена така, че казусът „Български дом в Прага“ отново да бъде заметен под килима, както е бил замитан и негрижиран и преди.
Г-н Биков отиде, впрочем, тази пролет на дублирания от българското посолство в Прага събор в Микулчице. Където отидоха и други представители на българската държава, от различни институции и политически сили – всички до един на дублирания събор и така на практика всички до един зад странната политика на българското посолство и посланик да дублира събития на местни български организации. Но дори и само един депутат, Тома Биков, не отиде в Българския дом в Прага, въпреки че сигурно е бил в този град. Да не говорим за парламентарна подкомисия, нито за други управници. Този дом се оказа, кой знае защо, много далече…
Българският дом е бил посещаван разбира се различни представители на българската държава, но това е било преди мандата на посланик Петков или, във всеки случай, преди Външно министерство да реши през 2015 г. да предприеме тази линия на гонене и съдебни дела.
С тези въпроси в себе влязох в Българския дом в Прага. И това, което мога да направя, е да разкажа какво видях.
Видях един български дом с красиви фасада и интериор, седалище на няколко български организации; с много приятна библиотека, служеща и като зала за концерти, събрания, други събития; видях редакцията на сп. „Роден глас“; видях сънародници в дневния бар, които казаха, че понеже са българи, не пият бира, а вино; видях и затворената вече механа към дома. Видях и разговарях с мнозина българи – Наталия Калайджиева, Камелия Илиева, Радосвета Костова, Христо Христов, Кирил Беровски, Борис Антонов, Силвия Кръстева, Димитър Петров… Не успях да запомня всички имена, да запиша всички разговори (нито съм имала такава цел, с изключение на няколкото кратки интервюта, които направих), дори да обърна достатъчно внимание на всички сънародници, които видях в Прага и които искаха да ми кажат много неща.
Видях обаче българи, които въпреки тази ситуация и отношението на собственика на сградата към тях, продължават да организират свои културни мероприятия, да извършват дейността, която са вършили досега. И повечето от тези, с които разговарях, въпреки всичко някак си искат да се надяват, че разумът ще надделее и че тяхната матична държава се държи така с тях, защото е далече и не си е направила труда на провери на място какво точно се случва тук. Има ли културна и родолюбива дейност в дома, какво са вложили в тази сграда като средства, доизграждане, усилия членовете на Българската културно-просветна организация, сега Асоциация на българските сдружения в Чехия, какви са тези хора, които са част от Асоциацията, от Българския културно-просветен клуб в Прага, от Българската православна общност, от хор „Гласове от България“, от списание „Роден глас“…
Видях и един Фестивал на хоровете на националните малцинства, организиран за пореден път от Българския културно-просветен клуб в Прага и АБС в ЧР, който се проведе в Дома на децата и младежите в чешката столица, с подкрепата на местните власти. Точно българи организираха този фестивал, на който се изявиха чешки, словашки, български, полски, еврейски, руски, украински, виетнамски хорове и формации. Видях и чух на този фестивал и децата от Българското училище в Прага, което е към посолството; видях и чух и хор „Гласове от България“, който репетира в Българския дом. Говорих с диригента му и с някои от хористите. (Повече за този фестивал може да се прочете тук.)
И след това, което видях и чух, мога да допълня, че наистина съжалявам не само за твърдия, недиалогичен подход на дипломати към сложния казус с Българския дом в Прага, но и за това, че старият виц за българите и казана продължава да е валиден не само в България, а и зад граница. Защото няма как да бъде оправдана политика на матична държава, която допълнително разделя българи зад граница, които са различни хора, с различни политически и други убеждения, представители и потомци на различни емигрантски вълни в Чехия. Нито може да бъде уважено отношение, при което към едни български организации има като че ли пълно доверие, а други са като „дамгосани“ и техните съображения и аргументи остават нечути.
Сменят се различни хора в управлението на различни български организации в Прага, сменят се различни поколения българи в Чехия, сменят се различни български кабинети и външни министри, а казусът „Български дом в Прага“ продължава да си стои. Не се разбира, че няма как такъв тип казус да се реши силово, без разговори и без да се отчитат всички негови аспекти. Не се разбира и това, че ако МВнР успее накрая да изгони тези български организации от Българския дом, може да последват нови дела, заради които после данъкоплатците в България да плащат. Да плащат за управленски решения, които не отчитат това, че в сградата на ул. „Америцка“ в Прага са вложени значителни средства от БКПО, сега АБС в ЧР, които средства не взелите тези управленски решения може да наложи да възстановяват. Да не говорим за психологическите щети от едно подобно силово решение, които ще останат в душите на мнозина наши сънародници в Чехия.
И за тези неща и самите българи в Прага и Чехия, които са били увлечени в някакви конфликти, може би би трябвало да се замислят. Да се замислят дали едни от тях имат право повече от други да бъдат чувани от матичната им държава. Дали само техните чувства, убеждения, спомени, аргументи са важни, дали наистина им харесват тези разделения сред българската диаспора и дали миналото трябва да продължава да бъде като прът в колелото на бъдещето. Независимо от това къде са родени, в България или в Чехия, от какви фамилии са, от кое поколение, от коя организация и с какви политически убеждения. Независимо и от това дали някой някога ги е пренебрегнал или обидил; независимо от това какво се е случвало в миналото. Защото всички са българи и всички имат право техните събития да бъдат уважавани, а не саботирани, както и техните съображения, искания, тревоги да бъдат чувани от матичната им държава.
Ето какво ми разказаха хората, с които се видях и разговарях в Българския дом, както и на Фестивала на хоровете на националните малцинства в Прага:
Наталия Калайджиева, член на Управителния съвет на Българския културно-просветен клуб в Прага и представител на българското национално малцинство в комисия към Пражката община:
Надявам се, че това отношение към нас е заради дистанцията. Че не е заради нещо друго, а просто заради това, че институцията е в България и хората в България са далече и не идват на място, да си направят собствена преценка. А властите, които са в Чехия, те имат възможност да дойдат на място, да видят, да проверят. Ние винаги се отчитаме към чешките власти, но разбира се на всички наши мероприятия каним и представители на посолството. Преди носехме и плакати за наши мероприятия, молехме ги да ги качват. Но, когато настъпиха тези проблеми, които са актуални, те почнаха да свалят плакатите, да махат списанията от приемната на посолството и така се получи. Но аз вярвам, че това не е от някакво лошо, злонамерено чувство от страна на България, а е заради тази дистанция, заради това, че никой не идва да види, да провери и се доверява само на официалния източник и на някакви неподложени на проверка информации, които някой е писал. Надявам се и на такъв посланик, който би събрал всички българи и би казал: „Вие всички сте българи и всички имате право да се обърнете към мене за съдействие, за помощ, да дойдете в посолството и т.н.“, защото ние сме един народ.
Камелия Илиева, главен редактор на сп. „Роден глас“:
„Роден глас“ се издава от 1971 г., като от 1984 г. се пренася в Прага. Първо е било вестник, после става списание. И аз дойдох тук, където ме изпратиха от Братислава. Тук можете да видите течения на списанието, подредени по години. (Б.а.: Камелия Илиева показва библиотечен рафт с годишни течения на списанието. Разлиства и някои от тазгодишните броеве и разказва за някои от материалите, публикувани в тях. В последния брой има материал за проект на една българка, живееща в Истанбул, „Моята България“. Г-жа Илиева разказва по-късно, когато сме вече в библиотеката на Българския дом, и за Мария Мотейлова-Манолова, която, заедно със съпруга си, Йозеф Мотейл, е правила десетки документални филми за България, излъчени по чешката телевизия. Мария Мотейлова е отговаряла и за Българското училище в Прага, което е сега в посолския комплекс.) В библиотеката на Българския дом се правят концерти, събрания, всякакви събития, дори честване и панихида за 3-ти март правихме, когато, благодарение на г-н посланика, не ни разрешиха да я направим в православната катедрала „Св. Кирил и Методий“ в Прага. Тука чествахме 3-ти мрат, беше пълно, имаше и хора, застанали прави до стените.
Радосвета Костова, художествен ръководител и диригент на хор „Гласове от България“:
Хор „Гласове от България“ бе създаден към края на 2014 г., по моя идея. Той има свой живот, репертоарът му е широкоспектърен, включва обработки на народни песни, ортодоксални творби, образци от западноевропейската класическа музика. Хорът е под шапката на Асоциацията на българските сдружения в Чехия и в частност на Българския културно-просветен клуб в Прага. Ние правим нашите репетиции в библиотеката на клуба, където е създадена, може да се каже, една добра атмосфера за нашата работа. И ние всяка седмица имаме репетиция там, често правим и по две репетиции на седмица. Хорът в момента е от осем човека, но се стремим да поддържаме смесената форма на хор, т.е. да имаме четиригласно звучене. Въпреки всичко, успяваме засега да се справим с всички трудности. Вярваме, че ще продължаваме да имаме шанса да бъдем, така да се каже у дома си в Българския дом и, че продължаваме да правим това, което правим. Ние сме там с една систематична дейност, целогодишно, с изключение на ваканцията през два летни месеца, и имаме непрекъснато участия в различни фестивали, Нощ на църквите и други събития, където сме канени. Винаги изпълненията на нашия хор са се приемали с едно приятно възхищение не само от чешката публика, което мен много ме радва. Това означава, че добре вършим работата си, добре представяме на българската култура, българското народно изкуство и българската общност в Прага и Чехия. Вярвам все още, че има воля за едно мъдро решение по отношение на Българския дом, в полза на българските граждани в Чехия. Вярвам, че има разум.
Борис Антонов, член на Управителния съвет на Български-културно просветен клуб в Прага:
Какви са причините за това, което се случва с Българския дом, може да каже по-скоро някой от Външно министерство, защото те са иницииращата страна за това да се иска освобождаване на сградата. Не е ясно, след като мине делото, дали няма да се възобнови идеята за продажба на сградата; не съм оптимист за това. Защото от МВнР като собственик може да решат всичко, което пожелаят. Но принципно, един такъв спор се решава само с разговор. В смисъл, българската държава, в лицето на Външно министерство, не са седнали на масата на разговорите, или най-малкото, не са проверили в детайли за какво става въпрос. И тези организации, които в момента се помещават в сградата, дали я ползват за бизнес или я използват за обществена и културна дейност.
Христо Христов, член на Ревизионната комисия към Българския културно-просветен клуб в Прага:
Сградата на Българския дом е пристроена с цял етаж преди петнайсетина години. Тя нямаше и мазе, мазето е копано и изградено допълнително. Правени са и други значителни промени и подобрения. Организацията е вложила наистина много средства в тази сграда. Освен това, ние даваме пари и за благотворителна дейност. Ето, миналата година сме дарили около 50 хиляди крони на Българското училище в Прага. Даряваме и на другите клубове в страната, които са по-слаби и нямат възможност.
Аз лично съм говорил с посланик Петков за България дом и съм му казвал нашето становище, че Пражкият клуб трябва да остане тук. Той ми каза, че уважава мнението ми, но трябвало да се чуе и другата страна. Коя е тая друга, не знам, но ми стана ясно, че са били изпращани много писма и доноси.
В ръководството на културно-просветната организация, след съществените политически промени, които станаха, се е получило едно такова разделение, разцепление. Част от организацията се е отделила с друго ръководство. И това ръководство е имало не добро отношение към тукашното. А и в тукашното ръководство е имало хора, които са допуснали някои грешки и слабости, които са предизвикали критика. И аз така си обяснявам нещата, затова са се получили тези нагласи на противопоставяне и разделение. Но това, което се случи по-късно, да се съди българската държава с българи, е най-срамното.
Ние приемаме този дом да е за всички български организации, даже сме ги канили многократко другите организации, и „Заедно“, и „Възраждане“, включително тези, които са писали сигнали срещу нас. И г-н Бойко Борисов, който два или три пъти е идвал в Прага, сме го канили да дойде и сме го чакали, но той не пожела да дойде. Преди български политици, депутати и пр. са уважавали нашите събития. На Събора в Микулчице са идвали български официални представители всяка година, но вече не идват на нашия събор.
За построяването на паметника на Свети Кирил и Методий в Микулциче дадохме, впрочем, общо 3 200 000 чешки крони. (Б.а.: Паметникът е открит през 2009 г.) И българската държава даде за този паметник няколко милиона. Този паметник беше изграден съвместно. Но все пак тези средства, които отделихме за паметника тогава, за нас са значителна сума. Щеше да бъде друго, ако сега разполагахме с тях.
Силвия Кръстева, Българска православна общност в Чехия:
Българска православна общност е гражданска организация, чешки юридически субект (б.а. – такива са и другите български организации), която съществува от 2001 г. Нашите членове са кръстени в православната вяра. Аз лично съм кръстена в църквата „Св. Петка“ в София, въпреки че съм родена тук. Потомка съм на една от българските градинарски фамилии. А нашият председател Ангел Спасов, който почина, е бил игумен на Бачковския манастир. Той е бил репресиран в България от комунистически власти. Дошъл е тук през 50-те години. Той остави на организацията богатия си личен архив, съдържащ много негови ръкописи, книги и др. материали.
Що се отнася до отношението на посолството, на един фестивал в Усти над Лабем, в който участвахме, където беше и руската консулка, и представители на местните власти, българският посланик отказа да седне до мен на официалната маса, където го поканиха, заедно с българската консулка. И местният хетман се чудеше какъв е проблемът. А аз дори не знаех как да обясня на чехите това, че съм нежелана от български официални представители. Г-н посланикът ми е казвал веднъж, впрочем, че ако нашата организация се дистанцира и отдели от другите организации в дома, посолството ще подпомага по всякакъв начин дейността ни.
Освен Българския дом на „Америцка“, имаше една друга сграда, в абсолютния център -Прага 1, на ул. „Пшикопи“, която беше продадена за 5 млн. крони, след политическите промени. Там имаше някакви институции, имаше и магазин. За онази сграда, собственост на българската държава също, която е била дарена от българско семейство за нуждите на българската общност, не са били плащани от собственика разходите за ток, вода и е имало дългове. Така че онази сграда е била продадена. Такъв проблем при нас, в Българския дом, никога не е имало, с такива дългове. Затова, от тази гледна точка, нас ни е страх, ако българската държава си вземе да стопанисва сградата на „Америцка“, да не стане същото.
Кирил Беровски, председател на Асоциацията на българските сдружения в Чехия:
Асоциацията на българските сдружения в Чешката република е пълноправен приемник на бившата Българска-културно-просветна организация, БКПО. Преименуването става преди две-три години, тъй като самото понятие асоциация предполага по-голяма дружност и по-добре стои като цяло. Беше създаден и нов устав, с необходимите клаузи към него, който бе гласуван от членовете на Асоциацията. АБС в ЧР има девет члена, осем са извън Прага, в по-големите градове, и само един е в Прага, т.е. Пражкият клуб (б.а.: Българския културно-просветен клуб в Прага). Той може да се каже, че е бил в основата на бившата Българска културно-просветна организация, и в момента е един от основните стожери на Асоциацията, като неин член.
1972 г. е закупена сградата на Българския дом, за нуждите на българската общност и студентското движение, и е предадена тогава за ползване. Понеже тогава е съществувала само една организация и тъй като тази организация не е имала възможност да придобива имущество на територията на друга държава, тогавашното ръководство на БКПО е решило да се обърне към българското посолство и държавата България да бъде собственик на тази сграда. От една страна – да не може да се приватизира, да не се вършат каквито и да било нередни действия; от друга страна – като сигурност.
До този момент, с роенето и регистрирането на други български сдружения, този дом се използва и се стопанисва от Пражката организация. Т.е. всяка една поддръжка на сградата… Поддръжка, казвам, на една сграда, която не беше в този си вид, в който е сега. Направи се четвърти етаж, оправяше се фасадата на сградата, оправяше се вътрешността; нямаше механа, нямаше дневен бар, нямаше фоайе. Всичките тези неща са ставали със сто процента участие на членовете на тогавашната културно-просвета организация. В последните години – с възможностите на Асоциацията на българските сдружения в Чехия. Така че, в ролята си на добър стопанин, АБС в ЧР и до момента продължава да поддържа сградата и е въвела определен ред за ползването й от други организации. Но в никакъв случай аз, като председател на Асоциацията на българските сдружения – и съм го казвам нееднократно – че нашата организация няма никакви претенции тя да бъде, как да кажа, единственият стопанин или този, който да се грижи за тези неща. Нека собственикът на сградата даде своите правила и да каже как да бъде, въпреки че до момента няма такъв отговор.
Средствата, които са вложени в тази сграда от 1972 г. насам, говоря черно на бяло, по фактури (не говоря за доброволен труд, не говоря за дарения, които са правени от страна на членовете или от българската диаспора), са над 10 млн. крони. Деноминирани, отчитайки смяна на пари, курсове и т.н. Но фигурират като фактури, т.е. доказуеми са. Така че като числа става дума за над 10 млн. крони, към днешната стойност на чешката крона.
Ако собственикът на сградата е искал, ако е искал в миналото – в близкото и в далечното, да реши този въпрос, той е могъл да го реши много лесно. С налагане на ясни правила, с подписването на определен договор за ползването на сградата, т.е. облечено в правна форма. До този момент, обаче, собственикът на сградата, въпреки исканията ни – от новото ръководство на организацията, преди 4 години и половина, не коментира този въпрос. И няма ясен отговор, въпреки нашите предложения.
Асоциацията на българските сдружения е вложила наистина много средства по поддръжката на сградата. Но да оставим средствата настрана. Те са вложени, но това е вкопано, ако мога образно да го кажа, в центъра на Европа, където този адрес е известен на всички българи. Идват българи от цял свят и питат: „Абе, тука имаше един български дом…“ и т.н., по най-различни въпроси. Да не говоря за чешките институции, че те също знаят, че това е Български дом, че това е сграда, където се събират българи, провеждат свои събития, запазват своята идентичност, работят в тази посока. Не може с един замах да се каже: „Напускайте“. Добре, ще го напуснем. Ама какво след това?
От една страна, те обричат… няма да се събират вече българите на едно място. Какво ще прави тази пражка организация? Тя ще продължи да съществува, тя няма да умре. Но ще й бъде много по-трудно да осъществява своята дейност. Да не говорим за тези сбирки и седенки, празнуване на български празници и т.н. Но пак казвам, според мен държавата в момента, като собственик на сградата, трябва да сложи правила, за всички да важат.
Този дом не е само на АБС. На територията на гр. Прага има седем български организации. Някои от тези организации, по една или друга причина, си имат свое седалище. На други пък, по силата на закона за малцинствата в Р. Чехия, им е дадена канцелария в Дома на малцинствата. Т.е. някои от тях нямат претенции за ползване на някакви други канцеларии, или най-малкото, оставят се на по-лесната плоскост на възможностите, предоставени от чешката държава. Останалите организации – значи те, ако българската държава създаде правила и каже, че те трябва да се изпълняват от всички… Като тези правила трябва да са удобни и за едната, и за другата страна. Но тука трябва мислене, да се види, да не отиват нещата към разнобой, към противопоставяме, а да отиват за обединение на българската общност. А това е стъпката, която трябва да направи българската държава. Да каже: „Ето, седем организации, за тези седем организации това е български дом.“
И още нещо – не бива да се спекулира, че този имот на българската държава е под дипломатически имунитет. Няма такова нещо, той не е под дипломатически имунитет и никога не е бил. Така че българската държава, първо, от една страна, може да дава този имот под наем, но трябва да плаща данъци на чешката държава. И за това на нея не й се иска може би да го дава. Но тя може да го даде под наем и за една крона, пък нека плаща после данък за една крона. Навремето бившият президент на Чехия Хавел даде за една крона на ВВС целия бивш чешки парламент и BBC обитаваше тази сграда седем години.
ПОСЛЕСЛОВ
Ако някой смята, че не си струва да се пише за българските организации в Българския дом в Прага; или, че не си струва да се разговаря с представители на тези организации, понеже те са като „дамгосани“ от матичната държава, откакто Външно министерство тръгна да води дела с тях – то нека сам, особено ако е българин на държавна служба, особено ако е политик, министър, депутат, да се престраши да отиде в този дом и да потърси тези наши сънародници. Нека сам отиде на види какъв е този дом, какво се случва в него, какви са хората, които българската държава и в частност МВнР реши, че трябва да изгони. И има ли там стриптизьорки и меркантили по етажите, или има съвсем други неща. И след това, ако му дава сърце, да заяви публично, че тази политика на гонене, на съдебни дела, на задълбочаване на разделенията е била правилна. И, че не е имало никакъв друг начин проблемът да бъде решен. Каквито и разделения да съществуват между представители на различни български организации в Прага и Чехия, каквито и междуличностни противоречия, никоя матична държава не би трябвало да се опира на подобни разделения. Матичната държава трябва да събира, не да разделя.
Прага – София
Мариана Христова
