Из новата книга на ЦВЕТАН БОШЕВ
„СИН ГАРВАН ВЪН ОТ НЯКОГАШЕН ДОМ“
ДЕГРАДИРАЛ АГНОСТИК
Над чаша отрова със знание
вече надвисвам години, ексик
ти, с него съм в пререканиe,
щото си падам парче агностик.
Ща не ща, ще иззобя и тая чорбица,
още мама ме молеше да не се опиням,
като на възрожденски мост магарица,
а да я сърбам прилежно в соцтинята.
Сега в свободата, с корен и върше,
респективно вбити в хумуса и в небето,
такава накрая май ще я свърша –
закъсняла угода и послушание клето.
И тъй като вече съвсем дъртясал
ми е през оня какво е редно,
най-много от знание да грипясам,
на изхода сритал верую ниедно.
ПАТРИОТАРСКИ
ИЗБОРИ
Най-сетне промяна! Ура! Стана още по-същото…
Народът перн`ат е вече в превапцан кафез;
друга ръка щедро ще хвърля просото насъщно –
не лява, а дясна в хранилката наша от днес.
Ще чуруликаме, ще пълним отрадно гушки
с антибиотици нови срещу жив ретробацил;
не с ножки птицегадателите ще ни мушкат,
а на шишчета тънки ще ни връткат на грил.
И във форма на рало, насилено незадружно ято
ще литнем към питомен запад, в краен случай на юг…
Ох, как забравих – в изборни резултати пресято,
перцето ми порна екватора и ви мами в небето тук.
О, ЗАМБЕЗИ!..
От дънер овлажнен Замбези тръгва
и много скоро влачи галерите със роби,
като банани; на дълбина и широта обръгва
и хипопотамите малеят до микроби.
А аз, търговецът на бисери от черна пот,
тактувам на веслата плясъчната болка,
съвсем богоподобен на самия Саваот,
с колонизаторска тарелка – ореолка.
Пищят из трюмовете стреснати жени,
примърдват телеса за донаситие;
който слезе долу олабва жилини,
получил свое женствено покритие.
Пърхат дечица – най-безправни граждани,
кои греблата ще поемат в розови си длани.
Така Замбези служи с телeса осаждени,
в игото – апотеоз, вменено им от лани.
И слончета със своите пръскалки тихи
до хоризонта пренапълват пълноводието;
пиша на кърмата кълбета романтични ст`ихи
на папируси, изджустрени по древни моди.
НАДЕЖДА
Да се пресегнеш в гъстата мъгла,
до несъзримост на ръцете си…
Да добараш вихрено кьорпе на циганската люлка,
над дизела пухтящ в световъртежа…
На акулата въобразена да бръкнеш под изящните хриле,
кога прехвърча връз пръски океански
в огледален въздух да жажди плът невинна…
Ти ли си това или си хрисимият пич,
в кръжец от гъжавото многолюдие,
с лакти обръча разпъващо
на така наречената ти монада?
На нея майната си теглил изотдавна.
Тогаз какво? Невидими багажи опаковай
за бивак по-сгоден, някъде изпомежду
огъзена зора и фугасни парчетии слънце
в непрошнорувана тъма всегдашна,
за която казват, че е неясната материя,
та дано у нея прозорче просветлее,
като дюкянче на Родари без перденца.
* * *
Светът без дяволите-изкусители
е като без мерудия постна супа,
но не ща за сътрапезници-съжители
даже и авери от кръвната си група.
Животни – да, но само хрисими,
щот зверовете са си наши хора.
И ще загубя лична независимост,
съм ли в българската диаспора.
Затуй ще гоня реализация в Аляска
или в Сибир съседен, на блесна за щука;
глобалният топлик не ще ме стряска
и от Ким Чен Ун-чо няма да ми пука.
И любовничка не ще подиря за утеха
в минутите за отдих да ми мъргазува,
макар че от свлечената нейна дреха
дяволче-хранителче в окото плува.
* * *
Тя няма да се върне, а пък аз
щом Татък тръгна ще се необятя
в подирбата й в горен Алкатраз,
без стени сред океан от сестро-братя.
Ще й подсвирна нашия сигнал
с окаяна надежда да го чуе,
току-виж в ушната й мида спрял,
но най-вероятно ще е всуе.
Ще таралясвам своя жалък плач
по млечни пътища размити
и ще се пържа на небесен сач,
чиито въглени ще са звездите.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Цветан Бошев (литературен псевдоним на Цветан Борисов Цветанов) е роден през 1949 г. в Търговище. Завършил е Журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работил е като металург, радиопрограмен ръководител, репортер, редактор, водещ на новините и автор на документални филми в БНТ. От доста години живее в Йоханесбург, Южна Африка. Автор е на стихосбирките „Господ в плевника” (1998), „Перо от човек” (2010), „Нашата пасмина” (2012), „Любвоежбина” (2012), „Син гарван вън от някогашен дом“ (2018). Последната му книга е качена в pdf формат и може да прочете в онлайн книжарницата на Еврочикаго.
.
