В проекта за Държавен бюджет на Р. България за 2019 г. се предвиждат средства по програмите за българските училища в чужбина, за български лекторати зад граница и за разследваната ДАБЧ. Пари за български организации и медии зад граница не се предвиждат. Това се разбра на заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при Народното събрание, провело се на 31 октомври, на което представители на различни министерства говориха за своите бюджети. В бюджета на Външно министерство също няма, традиционно, някакво отделно перо или пък откроен приоритет, който да е свързан с българските общности зад граница.
На заседанието на спомената парламентарна комисия присъстваха представители на нашето издание. Беше дадена думата на основателя на Еврочикаго Петър Стаматов, който попита депутатите от управляващата коалиция, членове на комисията, защо не се изпълнява заложената и обявена в четиригодишната правителствена програма за управление Мярка 42, която е за подпомагане на български организации и медии зад граница.
Депутатите бяха изненадани, че изобщо има такава предвидена конкретна мярка в правителствената програма. След като се разбра, че наистина има такава мярка, както и че този въпрос – за подпомагането на български организации и медии зад граница е бил обсъждан и във връзка с него са били правени предложения за заделяне на средства от Държавния бюджет и при предишния, 43-ти парламент, и при сегашния миналата година, като тези предложения не са били одобрени от Бюджетна комисия, както и в пленарна зала, депутатите от Комисията решиха да направят още едно заседание, на което да се обсъди как между първо и второ четене на проектобюджета на Р. България за 2019 г. да се направи предложение и в какъв точно вид, относно подпомагането на български организации и медии зад граница.
Това заседание, което трябваше да се проведе вчера, за съжаление не се е състояло, не е имало кворум. Но може би все пак някои членове на Комисията ще направят опит за изготвянето на споменатото предложение преди второто четене на бюджета. Oчаквайте още по темата, след излизане на официалната стенограма.
Що се отнася до акцентите като цяло в законопроекта за Бюджет ‘2019 г. , ето какво пише по темата в. „24 часа“:
Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 година, която представлява мотивите към законопроекта. Това съобщиха от правителствената информационна служба.
В актуализираната бюджетна прогноза са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Нов момент в съдържанието на прогнозата е включването на повече информация при представянето на разходните политики – както с фискални измерители, така и посредством ключови индикатори за измерване на степента на изпълнението им.
Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС. В настоящата прогноза се запазват целите за бюджетното салдо, заложени в СБП за периода 2019-2021 г., съответно за 2019 г. дефицит от 0,5 % от БВП, а за 2020 г. – балансирана бюджетна позиция, която се запазва и през 2021 година.
Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в СБП за периода 2019-2021 г., като за надграждането с нови са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и разширените фискални възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните секторите и за реализиране на хоризонтални мерки, засягащи бюджетната сфера.
Изразени като процент от БВП, при приходите за периода 2019-2021 г. се наблюдава тенденция за спад от 37,7 % до 35,8 %, а в номинален размер се увеличават, като от 43 857,0 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 582,3 млн. лв. през 2021 година. В частта на данъчната политика са отчетени ефектите от настъпилите към момента промени в данъчното законодателство, свързани с реализиране на мерки за подобряване на събираемостта, стимулиране на икономическото развитие, намаляване на административната тежест и въвеждане в националното законодателство на разпоредби от европейското право в областта на данъците. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.
Разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2019-2021 г. също бележат спад от 38,2% до 35,8%, което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 1,2 пр.п. от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита. В номинален размер разходите се увеличават, като от 44 457,0 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 582,3 млн. лв. през 2021 година.
Приоритетите на Бюджет 2019, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите.
В сферата на социалната политика са предвидени средства в размер на: 40,4 млн. лв. допълнително за всяка година от прогнозния период (50 % повече спрямо средствата през 2018 г.) за целеви помощи за отопление с цел социална закрила и равни възможности; 150,0 млн. лв. допълнително за всяка година от прогнозния период за гарантиране на финансовата рамка на проекта на Закон за хората с увреждания и проекта на Закон за личната помощ при тяхното приемане; 7,0 млн. лв. във връзка с въвеждането на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, съгласно промените в Закона за семейни помощи за деца, като размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева.
Политиките за достъпно и качествено образование се осъществяват чрез цялостен интегриран подход, базиран на обвързаните и съгласувани действия на институциите на национално и местно равнище. Средствата от държавния бюджет основно са насочени към четирите стълба за финансиране на системата, съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, както и към финансиране обучението на студенти и докторанти, определено въз основа на комплексната оценка на качеството на обучение.
Политиката в областта на отбраната предвижда да бъде спазено изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП, в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1 839,3 млн. лв., което представлява 1,58 % от БВП. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти.
В политиката по доходите, освен вече предвиденото в СБП от пролетта на тази година увеличаване на размера на минималната работна заплата през следващите години (от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за увеличение с 10 % на средствата за заплати и осигурителни вноски в бюджетния сектор от 2019 г., с което ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати. За 2019 г. увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал средно е с 20 % с цел достигане през 2021 г. на удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.
Предвидени са промени в механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на общата изравнителна субсидия. При разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи към основния и допълнителния компонент е предвиден и допълнителен ресурс за подпомагане на общините от 4-та и 5-та категория за подобряване състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията им. Изменението на механизма за разпределение на общата изравнителна субсидия по общини през 2019 г. е свързано с определянето на условие за достъп до субсидията. Право да получават изравнителна субсидия през 2019 г. имат общините, чиито постоянни данъчни постъпления към 31 декември 2017 г. на един жител са по-ниски от 120 % от равнището им за страната на един жител.
Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.
Управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2019-2021 г. се очаква намаление на държавния дълг от 22,2 млрд. лв. през 2019 г. до ниво от 22,0 млрд. лв. към края на 2021 г., респективно от 19,1 % до 16,5 % от прогнозното ниво на БВП. Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 22,5 % до 17,7 % от БВП или между 24,3-23,5 млрд. лв. Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред 28-те държави-членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.
Оценките за намаляващи рискове и стабилни перспективи за развитието на публичните финанси в България, които се отчитат в прегледите и прогнозите на Европейската комисия, на международните финансови институции и рейтинговите агенции, са ориентир за реалистичността на целите на фискалната политика и на бюджетните прогнози.
Всички пенсии ще се увеличат с 5,7% от 1 юли 2019 г.
Правителството одобри законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. Проектът предвижда от 1 юли догодина пенсиите, отпуснати до края на 2018 г., да се увеличат с 5,7%.
От 1 юли 2019 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши на 219,43 лв. От същата дата максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 910 лв. на 1 200 лв. Мярката се прилага за всички пенсии, без оглед на момента на отпускането им. През 2019 г. за изплащане на пенсии са предвидени 9 988,2 млн. лв. – с 533,8 млн. лв. повече в сравнение с очакваните разходи през настоящата година.
Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула ще се увеличи от 1,169 на 1,2.
С проекта се предлага увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 2 600 лв. на 3 000 лв. Повишава се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 510 лв. на 560 лв., както и за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв.
Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО на нивото от 2018 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.
Със законопроекта се предлагат изменения във връзка с определянето на размера на пенсията, като при изчисляването на индивидуалния коефициент участва осигурителният доход за времето от 01.01.2000 г. до пенсионирането на лицето за период не по-малък от 36 месеца.
Одобрен е проектозакона за бюджета на НЗОК за 2019 г.
Министерският съвет одобри проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.
Предвидени са 4 299 603,0 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 4 236 843,2 хил. лв., от които 2 842 254,2 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1 394 589,0 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Разчетените средства за здравноосигурителни вноски са увеличени с 285 962,2 хил. лв. в сравнение със същите през 2018 г. Трансферите за здравно осигуряване за 2019 г. са разчетени с ръст от 132,4 млн. лв. спрямо 2018 г., който се дължи на промяна в размера на пенсиите, по информация от НОИ за пенсионерите, от увеличение на минималната работна заплата и ръста от 5 на сто от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за безработните, децата, социално слабите и др.
За неданъчни приходи са предвидени 19 759,8 хил. лв., което е с 2 259,8 хил. лв. повече спрямо заложените през 2018 г.
Разходите и трансферите общо са в размер на 4 350 003,0 хил. лв., в т.ч. разходи в размер на 4 344 945,0 хил. лв., което е с 489 550,0 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. Общо текущите разходи са в размер на 4 212 839,7 хил. лв., което представлява увеличение с 476 999,0 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 116 396,2 хил. лв., което представлява увеличение с 454 335,5 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г.
Разпределението на средствата за здравноосигурителни плащания е следното:
1. За медицински дейности – 2 567 164,4 хил. лв., в т. ч: първична извънболнична медицинска помощ – 225 000,0 хил. лв.; специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) – 250 700,0 хил. лв.; медико-диагностична дейност – 90 000,0 хил. лв.; болнична медицинска помощ – 2 001 464,4 хил. лв.
2. За дентални дейности – 167 000 хил. лв.
3. За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 1 221 800,0 хил. лв., като в това число се включват здравноосигурителните плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 732 000,0 хил. лв., в т.ч. лекарствени продукти, назначени с протокол, за който се извършва експертиза – 422 656,0 хил. лв.; за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 385 000, 0 хил. лв.; медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 104 000,0 хил. лв.
4. За здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност по проекта за 2019 г. са разчетени 160 431,8 хил. лв.
През 2019 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на Националната здравноосигурителна каса в общ размер от 43 000,0 хил. лв. за финансиране на разходи, които по закон са определени като държавна отговорност.
С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат промени и в Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и други закони.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %. С проектобюджета се постига гарантиране на пакета здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване, като през 2019 г. за Националната здравноосигурителна каса са осигурени 490 млн. лв. допълнителни средства за разходи и трансфери спрямо закона за бюджета на НЗОК за 2018 г.
Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2019 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно, като за целта чрез промени в нормативната уредба са създадени необходимите предпоставки и контролни механизми.
Основна цел на законопроекта е да се осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица.
Приети са стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2019 година
Министерският съвет прие стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2019 година. Стандартите са съобразени с размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините според основните допускания за бюджетната прогноза за периода 2019 — 2021 година.
За всички държавни дейности са осигурени средства за увеличение с 10 % на заплатите на заетия персонал и съответните осигурителни вноски от работодателя.
За 2019 г. за държавните дейности в сектор образование стандартите са завишени спрямо 2018 г. във връзка с политиката за увеличение на заплатите на педагогическия персонал в образованието, увеличението на възнагражденията на непедагогическия персонал с десет на сто и свързания с това ръст на осигурителните вноски от работодателя. Предвидени са средства за издръжка на дейностите по възпитанието и обучението на децата и учениците в частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране. Увеличени са средствата за подпомагане на храненето на децата от подготвителните групи и учениците от I-IV клас. Разчетени са и средства за занимания по интереси, за кариерно ориентиране и консултиране, както и средства за допълващ стандарт за ученик в гимназиален етап на обучение.
В сферата на социалните услуги стандартите са увеличени диференцирано, като с най-голям процент са завишени тези за центровете за настаняване от семеен тип за деца/ младежи с увреждания и с потребност от постоянни медицински грижи. Стандартите за центровете за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с увреждания са завишени с 14 %, за домовете за пълнолетни лица с увреждания – с 13 %, за защитените жилища за лица с увреждания – с 12 %. С 10 % са завишени стандартите за домовете за деца, лишени от родителска грижа от I до XII клас, дневните центрове за деца и/ или пълнолетни лица с тежки множествени увреждания и дневните центрове за деца и пълнолетни лица с увреждания – седмична грижа. За останалите социални услуги завишението на стандартите е в границите от 7 до 9 %. Стандартът за дневните центрове за стари хора запазва нивото си от 2018 г. Размерът на месечната помощ на ученик е увеличен от 33 лв. на 35 лв.
В сферата на културата стандартите за държавните музеи, художествени галерии, Центъра за подводна археология, Културен център „Двореца“, Българска национална филмотека и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ са увеличени със 7,4 % спрямо 2018 г. От 2019 г. Българската национална филмотека ще прилага делегиран бюджет, както всички държавни музеи и галерии в системата на Министерството на културата.
За делегираните от държавата дейности в културата, финансирани чрез бюджетите на общините, стандартите за библиотеките, музеите и художествените галерии с регионален характер са завишени с 8,6 %, а за читалищата с 13,3 %.
Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2019 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.
Министерският съвет одобри Стратегия за управление на държавния дълг
за периода 2019-2021 година
Министерският съвет одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2019-2021 година. Документът е изготвен на основание Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси и осигурява общата рамка на дълговото управление в средносрочен план. Основното предназначение на Стратегията е да обобщи и очертае водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, като същевременно описва индикативните мерки и използвания инструментариум за постигане на заложените в нея стратегически цели. Публичното й оповестяване е гаранция за предвидимост и прозрачност на процесите по управление на държавния дълг.
Основната цел на политиката по управление на държавния дълг за периода е осигуряването на необходимия ресурс за рефинансиране на дълга в обращение, при необходимост – финансиране на държавния бюджет и обезпечаване стабилността на фискалния резерв при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск.
