Българи зад граница изпратиха Отворено писмо до премиера Борисов, с искане за закриване на Държавната агенция за българите в чужбина. Искането е с аргумента, че голяма част от услугите, които ползват от българите за граница, се предоставят от Министерството на външните работи, Министерството на образованието, Министерството на културата и МВР, и че Агенцията няма отношение към тях.
Отвореното писмо до Бойко Борисов е изпратено вчера от името на „Временните обществени съвети на българите в чужбина“ или по-точно от представители на тия Временни съвети от Франция, Швейцария, Канада и Австралия.
В писмото си те поставят искания за незабавно закриване на ДАБЧ, създаване на изборни Обществени съвети към дипломатическите и консулските представителства, както и на изборен Национален съвет на българите в чужбина, които да се избират от българските граждани, живеещи извън страната.
Припомняме, че създаването на изборни Обществени съвети към българските дипломатически представителства, както и на Национален съвет на българите в чужбина, се съдържа като приоритет в Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, изготвена под потранажа на предишния вицепрезидент, Маргарита Попова, и приета после от Министерски съвет, на 23 юли 2014 г. Вече четири години тази Стратегия не се изпълнява в тези свои точки и приоритет. Институционално представителство на голямата и разнолика българска диоспора по света не бе създадено досега. Въпреки че дори имаше опит за законодателни промени, свързани с Обществените съвети към посолства и консулства, по времето на предишния, 43-ти парламент, внесен от трима народни представители, към които се обърна нашето издание. Но тези опити не бяха подкрепени нито от Външно министерство, нито от Народното събрание.
Припомняме и, че към предишния председател на ДАБЧ, Борис Вангелов, бе създаден Консултативен експертен съвет, чиято задача бе да изработи модел за институционално представителство на българите в чужбина. Този Консултативен съвет замрази дейността си в знак на протест след орязването на изборните права на българските граждани в чужбина, които се случиха преди последните парламентарни избори. Авторите на писмото, както и други активни българи зад граница, бяха членове на този съвет.
Авторите на писмото до премиера заявяват, че ДАБЧ е ненужна институция, която излишно натоварва държавния бюджет, както и, че „Към момента не съществува ефективна държавна политика към българите в чужбина!“. Според тях, една от основните причини да няма такава ефективна държавна политика е структурата, на която е поверена тази стратегическа задача, а именно ДАБЧ.
Те предлагат на мястото на ДАБЧ да бъде формирана нова организация – „Национално представителство на българите по света“, която да включва Обществените съвети към дипломатическите и консулските представителства.
Припомняме, че Държавната агенция за българите в чужбина е структура с нисък институционален ранг. С този си състав и бюджет – 22 души и около 900 000 лв. на година, дори да не бяха тези фрапантни злоупотреби с даването на удостоверения за български произход и скандала, който гръмна сега, Агенцията не би могла да се справи с подобна мащабна задача – държавна политика към емигрантските и историческите български общности по света. (За никого не е тайна, че досега ДАБЧ бе заета главно с даването на удостоверения за български произход на чужди граждани от историческата диаспора, не с българските емигрантски общности. Като даването на българско гражданство не зависеше и не зависи от ДАБЧ, зависи от Министерство на правосъдието и от вицепрезидента, на когото президентът е прехвърлил правомощията да издава укази за гражданство.)
С подобна мащабна задача – формиране и провеждане на политиката на българската държава към нейната диаспора, би могла да се справи институция с по-висок ранг, като например Министерство за българите в чужбина. Каквото мнение бе изразено и от представител на Еврочикаго на последното заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при НС, на което се обсъждаше Държавния бюджет на Р. България за 2019 г.
Освен това, създаването на такова министерство би дало възможност да има специализирана институция с достатъчно висок институционален ранг, чийто ръководител да е равен с ръководителите на други министерства, и която да има и координараща функция относно политиката към българите зад граница, към която сега имат отношение различни ведомства (няколко министерства, както и Президенството, където се подписват указите за българско гражданство, след като преписките за това се подадат от Министерство на правосъдието). Защото никое от тези министерства и ведомства няма за приоритет това да работи с българите в чужбина и с, малки изключения (като например Министерство на образованието), никое от тях няма и специално перо в бюджета си за тях – както се видя и при обсъджането в парламентарни комисии на Държавния бюджет за следващата година.
Нито пък вицепремиерите при различни български кабинети (не само последният – Валери Симеонов, за когото споменават авторите на писмото до премиера Борисов), определени да отговарят за българите в чужбина, се вълнуваха особено от това каква политика води България към вече почти една трета от своя народ, който е зад граница. За никой от тях каква ще е тази политика не беше и не е приоритет.
