Събудих се. Рано. Като по време на избори… Като през 1990-та или 1991-ва… Последните два месеца пощенската ни кутия е препълнена с листовки – по половин килограм средно НА ДЕН. То ми е ясно, че пак аз ще ги изплащам, щото нали знаете – сметките на политиците винаги се плащат от избирателите. Преди около три седмици дойдоха и бюлетините по пощата – тук може да гласуваш или по пощата като върнеш тези бюлетини, или като я попълниш и я пуснеш в пункт, работещ 24/7 последната седмица преди изборите (обикновена пощенска кутия през избирателната секция), или на място – като отидеш в деня на изборите и на място попълваш и пускаш.
Дъщеря ми гласува още преди три дни – попълни си бюлетината, подписа я и я пусна по пощата. Въодушевена – за пръв път й е да гласува с такава огромна бюлетина. И да избира. И да усеща, че светът зависи и от нея.
Жена ми, като супер зает човек, препускащ между работа, детска градина и дрехите от сушилнята, в 7:20 ми подаде своята попълнена и запечатана в плик, с нейния подпис, бюлетина и ми каза: „Пусни я!“. Казах й: „ОК“. А аз си бях наумил, че пак ще ида да изпробвам машинното/електронното гласуване на място. Ей така – заради опита.
Отивам в секцията в 8:00 – време (преди работа), по което би следвало да е пълно с народ. Нищо подобно. В секцията (в общината, която е около 150 000 души, има ощо седем секции за гласуване). Та, в секцията имаше още двама-трима души и около 15 души персонал – двама на входа, двама подават формуляри, 5-6 души ги обработват, още двама раздават бюлетини и т.н.
Та, подавам си личната карта, служителката ми я взема, вади един формуляр и ми го връща – трябва да попълня първите пет точни с данни – име, адрес, и пр. След това с попълнения формуляр отивам на позиция 2 . Там преглеждат формуляра, въвеждат данните и ми дават три лепенки с уникален номер – едната се залепя на формуляра. След няколко минути жената ми казва: „Сега идете на другото гише, да Ви разпечатат бюлетината“. „Ама аз искам да гласувам електронно/машинно!“ – учудвам се аз. „О, не – само с бюлетини!“…
Времената се менят – преди шест години, когато гласувах, беше машинно. Но… Отивам на другото гише и там една красива дама ми разпечатва бюлетина, с уникален номер, който трябва да съвпадне с този на формуляра, който съм попълнил преди това. Иска ми да се подпиша, че номерът съвпада и ме кани да ида до една полузатворена… будка, полустаичка (няма стени, а само прегради, около 50 см високи, над които се вижда всичко наоколо). Тези полустаички са около десет, на площ от 15 кв.м. Няма завеси, няма черни стаички и пр. Десет минути попълвам бюлетината, която е три страници и съдържа около 25-30 избора (за сенатори, конгресмени, за губернатор на щата, за касиер, за шериф и т.н., още около 15 позиции, за „Да остане ли или не съдия… еди кой си“ на поста си.) И последната страница е с около 10 въпроса, тип референдум – искате ли увеличение на таксите за финансиране на училища, искате ли промяна на наредбата за обещетения при нефтени сондажи и пр., и пр. Интелигетно измислено – накуп за много неща.
Попълних бюлетината и гледам – дали са ми някаква… попупапка, наречена „плик“, в която да я скрия. Ама тя бюлетината е 80 см, а пликът не се затваря и е около 30 см. Всичко се вижда. 🙂 И не можеш да я сгъваш… Показвам я на служителката и тя вика: „Абе, сложете я в „плика“, а ако не може – така пуснете бюлетината!“ (А те са два листа в кутията.) Кутия, която според мен можеше да събере не повече от 20-30 подобни бюлетини.
Дадоха ми лепенка „Аз гласувах“ и тържествено, след 20 минути престой , напуснах залата. Отидох и до будката за пускане на предварително готовите бюлетини, и пуснах запечатания и подписан от жена ми плик.
Mission accomplished 🙂
На фона на случилото се, има няколко впечатления, които не мога да не споделя.
1. Идеята избори да се провеждат веднъж на две години, в точно определено време (първата седмица на ноември) е страхотна. Предвидимо, ясно за всички, кога могат да очакват промени. Няма истерия, протести „оставка“ и пр. Има избрано правителство и сенатори за две години – чакаш, като минат – променяш избора си.
2. Не знам дали знаете, но и времето е избрано подходящо – веднага след активния селскостопански сезон, когато реколтата е прибрана, и преди Коледните празници – за да има минимално количество „неуспели да да гласуват“. Умно и практично.
3. Гласуване за всичко на местно ниво – шерифи, губернатори, касиери и най-вече съдии. Това със съдиите най-много ме кефи. Те са представители на Народа и се избират, а не се назначават от някаква неясна вътрешна комисия, обслужваща сама себе си. Това е едно от най-умните неща на тукашната избирателна система.
4. Гласуването за отделни политики и въпроси, което е направено предвидимо, с достатъчно време всяка теза да намери поддръжници и обществено обсъждане.
5. Взираме се обаче в процедурата на гласуване – представяте ли си: 7 секции за 150 000 души – по около 22 хиляди на секция. И 15 души обслужват една секция?
6. Как и защо отпадна машинното/електронното гласуване? Нали се движим напред уж, а след два-три опита с машини, виждаме връщане към старата система.
7. Практически всеки вот на всеки човек е… проследим. След като на единия формуляр с твоето име и адрес има номер, който съвпада с номер върху бюлетината. А пък бюлетините, пуснати по пощата, са с име и подпис на плика. Вярно е – досега не съм чул някой да е използвал това за тормоз върху избирателите, но то е сигурно, защото български политици не правят изборите тук :).
8. Времето за гласуваме в секцията е около 15-20 минути, при най-добро желание и скорост на гласуващия.
9. Бюлетината е една – няма цветни, жълти, сини и зелени, за неграмотни и незнаещи за кого гласуват. И всички кандидати са разместени и без номерация. Ако не можеш да четеш – няма как да избереш. Интелигетно и честно.
10. Гласуването по пощата спестява много време. И безкрайни опашки. Дали е приложимо в друга част на света – не знам. Тук е.
И да не забравя: в бюлетината имаше позиции само с един кандидат… 🙂
Лек ден! …. and May the force be with you!
Андрей Ненов
