Събудих се. Рано. Като по време на избори… Като през 1990-та или 1991-ва… Последните два месеца пощенската ни кутия е препълнена с листовки – по половин килограм средно НА ДЕН. То ми е ясно, че пак аз ще ги изплащам, щото нали знаете – сметките на политиците винаги се плащат от избирателите. Преди около три седмици дойдоха и бюлетините по пощата – тук може да гласуваш или по пощата като върнеш тези бюлетини, или като я попълниш и я пуснеш в пункт, работещ 24/7 последната седмица преди изборите (обикновена пощенска кутия през избирателната секция), или на място – като отидеш в деня на изборите и на място попълваш и пускаш.
Дъщеря ми гласува още преди три дни – попълни си бюлетината, подписа я и я пусна по пощата. Въодушевена – за пръв път й е да гласува с такава огромна бюлетина. И да избира. И да усеща, че светът зависи и от нея.
Жена ми, като супер зает човек, препускащ между работа, детска градина и дрехите от сушилнята, в 7:20 ми подаде своята попълнена и запечатана в плик, с нейния подпис, бюлетина и ми каза: „Пусни я!“. Казах й: „ОК“. А аз си бях наумил, че пак ще ида да изпробвам машинното/електронното гласуване на място. Ей така – заради опита.
Отивам в секцията в 8:00 – време (преди работа), по което би следвало да е пълно с народ. Нищо подобно. В секцията (в общината, която е около 150 000 души, има ощо седем секции за гласуване). Та, в секцията имаше още двама-трима души и около 15 души персонал – двама на входа, двама подават формуляри, 5-6 души ги обработват, още двама раздават бюлетини и т.н.
Та, подавам си личната карта, служителката ми я взема, вади един формуляр и ми го връща – трябва да попълня първите пет точни с данни – име, адрес, и пр. След това с попълнения формуляр отивам на позиция 2 . Там преглеждат формуляра, въвеждат данните и ми дават три лепенки с уникален номер – едната се залепя на формуляра. След няколко минути жената ми казва: „Сега идете на другото гише, да Ви разпечатат бюлетината“. „Ама аз искам да гласувам електронно/машинно!“ – учудвам се аз. „О, не – само с бюлетини!“…
Времената се менят – преди шест години, когато гласувах, беше машинно. Но… Отивам на другото гише и там една красива дама ми разпечатва бюлетина, с уникален номер, който трябва да съвпадне с този на формуляра, който съм попълнил преди това. Иска ми да се подпиша, че номерът съвпада и ме кани да ида до една полузатворена… будка, полустаичка (няма стени, а само прегради, около 50 см високи, над които се вижда всичко наоколо). Тези полустаички са около десет, на площ от 15 кв.м. Няма завеси, няма черни стаички и пр. Десет минути попълвам бюлетината, която е три страници и съдържа около 25-30 избора (за сенатори, конгресмени, за губернатор на щата, за касиер, за шериф и т.н., още около 15 позиции, за „Да остане ли или не съдия… еди кой си“ на поста си.) И последната страница е с около 10 въпроса, тип референдум – искате ли увеличение на таксите за финансиране на училища, искате ли промяна на наредбата за обещетения при нефтени сондажи и пр., и пр. Интелигетно измислено – накуп за много неща.
Попълних бюлетината и гледам – дали са ми някаква… попупапка, наречена „плик“, в която да я скрия. Ама тя бюлетината е 80 см, а пликът не се затваря и е около 30 см. Всичко се вижда. 
И не можеш да я сгъваш… Показвам я на служителката и тя вика: „Абе, сложете я в „плика“, а ако не може – така пуснете бюлетината!“ (А те са два листа в кутията.) Кутия, която според мен можеше да събере не повече от 20-30 подобни бюлетини.
Дадоха ми лепенка „Аз гласувах“ и тържествено, след 20 минути престой , напуснах залата. Отидох и до будката за пускане на предварително готовите бюлетини, и пуснах запечатания и подписан от жена ми плик.
Mission accomplished
На фона на случилото се, има няколко впечатления, които не мога да не споделя.
1. Идеята избори да се провеждат веднъж на две години, в точно определено време (първата седмица на ноември) е страхотна. Предвидимо, ясно за всички, кога могат да очакват промени. Няма истерия, протести „оставка“ и пр. Има избрано правителство и сенатори за две години – чакаш, като минат – променяш избора си.
2. Не знам дали знаете, но и времето е избрано подходящо – веднага след активния селскостопански сезон, когато реколтата е прибрана, и преди Коледните празници – за да има минимално количество „неуспели да да гласуват“. Умно и практично.
3. Гласуване за всичко на местно ниво – шерифи, губернатори, касиери и най-вече съдии. Това със съдиите най-много ме кефи. Те са представители на Народа и се избират, а не се назначават от някаква неясна вътрешна комисия, обслужваща сама себе си. Това е едно от най-умните неща на тукашната избирателна система.
4. Гласуването за отделни политики и въпроси, което е направено предвидимо, с достатъчно време всяка теза да намери поддръжници и обществено обсъждане.
5. Взираме се обаче в процедурата на гласуване – представяте ли си: 7 секции за 150 000 души – по около 22 хиляди на секция. И 15 души обслужват една секция?
6. Как и защо отпадна машинното/електронното гласуване? Нали се движим напред уж, а след два-три опита с машини, виждаме връщане към старата система.
7. Практически всеки вот на всеки човек е… проследим. След като на единия формуляр с твоето име и адрес има номер, който съвпада с номер върху бюлетината. А пък бюлетините, пуснати по пощата, са с име и подпис на плика. Вярно е – досега не съм чул някой да е използвал това за тормоз върху избирателите, но то е сигурно, защото български политици не правят изборите тук :).
8. Времето за гласуваме в секцията е около 15-20 минути, при най-добро желание и скорост на гласуващия.
9. Бюлетината е една – няма цветни, жълти, сини и зелени, за неграмотни и незнаещи за кого гласуват. И всички кандидати са разместени и без номерация. Ако не можеш да четеш – няма как да избереш. Интелигетно и честно.
10. Гласуването по пощата спестява много време. И безкрайни опашки. Дали е приложимо в друга част на света – не знам. Тук е.
И да не забравя: в бюлетината имаше позиции само с един кандидат…
Лек ден! …. and May the force be with you!
Андрей Ненов
