Артистът Китодар Тодоров е роден е на 15 септември 1974 г. в София. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1998 г. От уважение към дядо си Кирил Тодоров Арнаудов избира новото си артистично име Ки-Тод-Ар. Женен е. Има син Константин.
Познат е на публиката с предаванията „Пътеводител на историческия стопаджия“, „Сладко отмъщение“, „Пълна лудница“ и други. Той също така е и рекламно лице на „Амстел“ и „Хенди“. От скоро блогът на Китодар Тодоров „Петък точно в 5“ е вече в Neterra.TV.* Само за няколко серии блогът придоби огромна популярност с нестандартния си поглед към заобикалящата ни среда. По-долу ще намерите интервюто на артиста-автор, който говори пред Георги Филипов (Neterra.TV ) за проекта, предизвикателствата и нещата, които го вълнуват.
– „Петък точно в 5“, пети сезон, може да се нарече юбилеен. Готови ли сте с изненадите?
– Не знам дали ще изненадаме зрителите, ще видим. Движим се импулсивно, емоционално, правим каквото ни е на душата в този момент и каквото ни вълнува.
– В промоклипа пеете предимно за платформата Patreon. Да не се надявате зрителите да го объркат с патриот и да постигнете невиждан успех сред широките маси?
– Не точно (смее се). Много се надявах от там да се финансираме достатъчно, защото щеше да ни даде тотална свобода. Миналия сезон фирмата, която ни подкрепи (Аuxioniz), изобщо не ни се бъркаше. Беше велико. Но по принцип, когато има продуцент, все пак би могло да има тематична намеса. А пък Patreon е чудесен начин за субсидиране.
– Отказахте ли се от бързите кредити като вариант за оцеляване и добро съществуване?
– Аз никога не съм имал възможността за кредит поради простия факт, че работата ми е много несигурна като доходи. Кредит през живота не съм взимал.
– А талончета не търкахте ли през лятото?
– Търкахме два пъти, но дори левче не спечелихме. Явно не е това начинът.
– Защото започнахте този проект?
– За наше лично удовлетворение, това беше първоначален импулс. С един приятел се срещнахме на кафе и си казахме: „Има периоди, в които нямаме много работа. Имаме възможност да снимаме по-простички неща, защо да е го правим?“. Това се въртеше в главите ни от много години, но човек трудно пристъпва към действие. Една вечер решихме, че не е лошо да опитаме.
– Но пък вече го поддържате 4 сезона и развитието се вижда…
– Първите два сезона бяха по-различни. В трети и четвърти се опитахме да осребрим труда си. За първите два сезона взехме общо 600-700 лева за доста работни часове от хора, които участваха на добра воля. В четвърти сезон си позволихме да имаме звук на терен, грим, костюми – неща, които са важни за едно такова визуално изкуство. Всъщност, то е повече от едно изкуство. Не може само текст. Текстът е водещ, но тези неща за визията, които го съпътстват, са много важни.
– Искате да кажете нещо на обществото ли или просто си размишлявате на глас?
– Всеки човек има гледна точка, а пък за един творец е още по-нормално да иска да каже нещо. Важно е човек да е откровен и да казва това, в което наистина вярва. В нашия случай показваме гледни точки. Дори понякога аз не съм съгласен с някои от нещата в „Петък точно в 5“, но това е гледна точка. Показваме, че може и така да се погледне на даден проблем.
– В началото имаше ли чудене дали хората ще ви разберат?
– Това не ме е притеснявало. Първо – правехме го за наше лично удоволствие. Второ – имам теория, че ако си искрен, а пък аз се старая да съм искрен, няма как да не се намери съмишленик. И дори да е само един, е достатъчно. Защото „разбрано“ е твърде горделиво понятие. Но усетено е супер! Искаме да намерим хора, които ни усещат в каква посока вървим и говорим. Тогава е възможно единият да стане двама, петима или десетима.
– Изненадахте ли се от популярността на първите сезони? Че съмишлениците ви не са един или двама?
– Хората имат нужда от някакъв поглед върху нашето ежедневие, който да е по-различен от това, което се продава в момента. Като че ли нямаше такава ниша, пък сега явно има. Не казвам, че сме направили нещо ново, а нещо, което дълго време е липсвало. Имаше нужда и от такъв хумор. На този принцип се обособи някаква среда от хора. Човек, когато размишлява откровено в някаква посока, подбужда някакво мислене в хората. Ако човек и обществото не мислят, е фатално.
– Какво ви вълнува най-много сега?
– Едно от нещата е разделението. Нямаме общество, тук се делим, делим, делим на малки структури, на малки организацийки. Нямаме общество, защото всички сме се разделили на малки групички. В България, най-вече от финансови подбуди, се стигна до едно състояние, в което никой не го интересува дали има или няма общество. И най-вече медиите не ги интересува. А това е много важно – медията трябва да е обединяваща, а не разделяща. Често тъкмо в медиите се виждат такива изказвания, които разделят народа. Нямаме обединител и това е много тъжно. Има само разделители.
– Дали е възможно да се случи подобно нещо в днешния свят?
– В новия сезон има един епизод, в който говоря на немски. Езикът не ми е познат, а стилистиката е от началото на Втората световна война, затова трябваше да изгледам много речи на Хитлер. Установих, че е откровен, и според мен това е причината много хора да са му повярвали. Говори много смислено за някои неща. Гледах една негова реч, в която обвинява обществото, че има партия на демократите, партия на работниците, партия на буржоазията, партия на еди какво си. Няма партия на Германия. Няма единство. Че всеки се е разделил в своите си интереси. Ако се замисли човек, това негово размишление е вярно и е валидно и днес, особено за България. В крайна сметка, Хитлер е обединил германския народ, на висока цена, но го е направил. Те са се обединили около някаква личност. Не говорим дали е за добро или за зло. Последиците са били фатални. Не е задължително обединителят да е Хитлер, но трябва да има такава фигура. Както Левски е бил обединител. Много хора казват, че се е борил срещу турците. Това не е вярно. Той се е борил срещу Османската империя, а не срещу турците. Искал е България равни права и за българите, и за турците, и за циганите, и за арменците, и за евреите… Той е бил обединител. Трябва ни някаква такава личност.
– Може би защото е много трудно при нас обединителят да бъде всеобщо припознат…
– Защото сме се разделили на фракции и всичко се политизира. Тук не можеш да излезеш с изявление и то да не се политизира. Това също пречи.
– Да не вземете да основете партия?
– Не ми се иска (смее се). По-скоро се надявам обществото да се промени отвътре, а не да чакаме политиката да ни промени, защото тя няма да го направи. Ако ние се променим и създадем народ, който да е морален, той един ден ще издаде и морален политик. А когато всички хитруваме, не можем да изискваме политиците да не хитруват. А пък ние всички хитруваме. Явно, че всички сме хаймани, но нашите лични избори трябва да са в посока на някаква по-морална култура. Желанието да се промениш, спазвайки някакви морални принципи, е много важно. Пък засега нямаме точно такива примери.
– Да, но в една неморална среда човек, който изповядва други ценности, се чувства некомфортно.
– Това не е съвсем вярно. Ако един човек ненавижда лъжата, няма да го притеснява, че всички около него лъжат. Или ако го притеснява, но това няма да го накара да лъже. Ако не ядеш месо, това че всички около теб ядат месо, не означава, че ти ще се побъркаш. Въпрос на личен избор е. Нашите лични избори трябва да са в посока на по-морална култура. Убеден съм, че това ще зарази и други хора. Въпрос на време е, вярно по-бавно. Но пък по-бавното развитие е по-мощно и по-сигурно. Защото бързата промяна, революцията, задължително води до някакъв вид омраза, сила и агресия.
– Никой вече не чака в днешно време…
– Това ще изиграе лоша шега, защото човек, който иска „сега, сега, сега“, в един момент ще се окаже на 90 години и единственото, което ще му е останало, е това негово желание за „сега“. А пък нищо няма да е било променено. Докато аз съм убеден по някакъв принцип, че по някакъв начин вървим в една по-градивна посока. Дори и резултатът да е налице след 400 години, трябва да се радваме, че изобщо сме част от някакъв възход, макар да се развива свръхбавно. Така си мисля…
– Кое послание от първите сезони ви вълнува най-силно?
– Аз си спомням конкретно една от темите за първия сезон и репликата „Все едно не е в България“. Това ниско самочувствие ме дразни и трябва да се промени. Около нас има много хубави неща, но когато се появи нещо хубаво, казваме: „Гледай, все едно не е в България“. Невероятно е! Това мислене е пагубно! Понякога се дразним на хубавите неща, на успелите хора и основно забелязваме негативните неща – в хората, в приятелите си. Вместо да забелязваме градивните и да се опитваме да ги крадем. Значително по-добре е да пожелаем някоя добродетел.
– Понякога не се ли отчайвате?
– Чак до отчаяние едва ли, но понякога ми е неприятно. Не мога да отрека. Отчаянието е директният път към ада.
– А като ви налегнат тежки мисли, откъде черпите оптимизъм?
– Не знам. Надявам се и вярвам, че това е временно и ще се промени.
– В новия сезон нали никой от зрителите няма да си пререже вените?
– Ха, не знам. Надявам се, че не. Вярно е, че предлагаме различни гледни точки на проблемите и те да са доста добре логически обосновани. Но винаги се опитваме да търсим позитивното. Смятам, че дори да сме свидетели на нещо грозно, трябва да се замислим и да се опитаме да го променим към по-добро.
Видео с К. Тодоров:
* Още през 2004 година Нетера започва разработването на IT проект, който обединява функциите на телевизията и възможностите за разпространение на мултимедия в Интернет, което позволява онлайн да се излъчват телевизионни канали на живо. Нетера ТВ закупува права от българските телевизионни канали за излъчването им извън граница и разполага с лиценз от ПРОФОН за публично излъчване на музика в Интернет, като така предлага на сънародниците ни по света да гледат легално българска телевизия, музикални клипове и филми.
