На 31 октомври се състоя заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.; 2. Разни.“ На заседанието присътваха представители на Министерство на външните работи, Министерство на образоването, Министерство на културата, Министерство на финансите.
Гост на това заседание бе и основателят на Еврочикаго Петър Стаматов, на когото също бе дадена думата и той попита членовете на Комисията, които са депутати от управляващата коалиция, защо не изпълняват заложената в правителствената програма на този кабинет Мярка 42, която е за подпомагане на български организации и медии зад граница. Оказа, че това, че има такава конкретна мярка в четиригодишната управленска програма на кабинета „Борисов 3“, обявена още в началото на мандата му, е изненада за мнозина депутати.
По-късно по време на заседанието председателят на Комисията Андон Дончев предложи на следващия ден да се направи извънредно заседание, на което да се обсъди предложението на депутата от БСП Георги Йорданов, направено междувременно, за създаване на фонд за финансирането на проекти на български организации и медии зад граница, което да бъде внесено между първо и второ четене за проектозакона за Държавния бюждет.
Такова заседание, обаче, както разбрахме по-късно, не се е състояло. Членовете на Комисията или поне повечето от тях не са пожелали да се съберат на другия ден. И никакво предложение за подпомагането на български организации и медии зад граница не е било внесено между първо и второ четене на бюджета. Така и в края на тази година, както стана и миналата, и по-миналата (по време на предишния парламент), в Държавния бюджет на Р. България за следващата не са предвидени средства за подпомагане на български организации и медии зад граница. (Единствените предвидени средства са за българските неделни училища зад граница, които вече традиционно присъстват в бюджета на МОН).
И това не се случи, защото още при изготвянето на проектобюджета управляващите не са предвидили подобно нещо, както не бяха предвидили това и миналата година, въпреки Мярка 42 в управленската си програма. И защото и депутатите от Комисията по политиките за българите в чужбина не са се събрали на извънредно заседание, на което да обсъдят и приемат предложение за подпомагане на българските организации и медии зад граница, което да бъде внесено между първо и второ четене на закона за бюджета. Такова предложение, впрочем, и да бе внесено, можеше и да не мине в Бюджетна комисия и в пленарна зала, както не мина още преди две години, по време на 43-ия парламент, когато нито един депутат от ГЕРБ не го подкрепи, не го подкрепиха и повечето депутати в НС тогава. Но така или иначе се оказа, че и тази година няма политическа воля за него. Нито у управляващите, които не изпълняват собствената си управленска програма, нито дори у достатъчно депутати в Комисията по политиките за българите в чужбина, които да направят поне опит за него.
Следва стенограмата от заседанието на Комисията, проведено на 31 октомври, която е публикувана в сайта на НС. Стенограмата, впрочем, не съдържа всичко казано по време на това заседание, защото по искане на депутата от ГЕРБ Красен Кръстев част от дискусията, която касаеше именно подпомагането на български организации и медии зад граница, се проведе извън протокола. Редакцията на Еврочикаго разполага с аудиозапис на цялото заседание, по време на което се случиха интересни реплики и разговори, някои и извън протокола, но в крайна сметка от това пак не произлезе нищо.
ПРОТОКОЛ
№ 23
На 31 октомври, сряда, 2018 г. от 16,00 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
2. Разни.
Списък на гостите и присъствалите народни представители, членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина господин Андон Дончев.
* * *
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, предлагам да започнем. Заместник-министър Георг Георгиев ще се забави, тъй като е в друга комисия, но ще дойде.
Тъй като комисиите днес са много, някои колеги трябва да присъстват и на други комисии, затова давам думата на господин Маноил Манев да декларира своята позиция относно гласуванията.
МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми колеги, в момента тече и друга комисия, на която трябва да присъствам, затова гласувам „за“ бюджета и упълномощавам колегите ми да гласуват от мое име. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Започваме днешното заседание.
Имате дневния ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
Приема се единодушно. (Представя гостите.)
Първо ще дам думата на Министерството на културата.
Заповядайте, госпожо Гешева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители!
В Проектобюджета, който касае функция „култура“, са заложени приблизително 194 млн. лв. за 2019 г., от които 38 млн. лв. са за училищата, които са под юрисдикцията на Министерството на културата – знаете, това са 23 училища по изкуство и култура и 156 млн. лв. са за функция „култура“.
За 2019 г. се предвижда ръст в бюджета на Министерството с около 20 млн. лв. спрямо предходната година, като са заложени с 10% повече средствата за заплати и осигурителни вноски, с което ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнати резултати.
Има увеличение на възнагражденията средно с 20% за 2019 г. за педагогическия персонал, зает в училищата по изкуствата и културата. Приоритетна дейност, за която е осигурено допълнително финансиране през 2019 г., е филмопроизводството. За последните три години се утвърждаваха около 13 млн. 200 хил. лв., за 2019 г. са осигурени допълнително 1 млн. 500 хил., като ръстът спрямо предходната година е около 12%.
За „Библиотечно информационно обслужване“ също имаме увеличение в бюджета, като то касае създаването на условия за по широк кръг потребители, за активизиране на интереса към книгата и четенето у българските граждани особено младите хора чрез обогатяването на библиотечните фондове и подпомагане на книгоиздаването. През миналата година бяха осигурени 1 млн., а за 2019 г. се предвижда да бъдат осигурени 2 млн. лв.
Увеличени са субсидиите за творчески проекти и други разходи, свързани със създаване, съхраняване и разпространение на произведения на изкуството и културата, за опазване и популяризиране на културно-историческото наследство в областта на театъра, музиката, танца, на музейното дело и визуалните изкуства.
Увеличен е и Национален фонд „Култура“, като предвидените увеличения са със милион и петстотин хиляди, или ръстът е приблизително 100% спрямо бюджета от предходната – 2018 г.
Завишава се и подкрепата, която Министерството на културата традиционно оказва при провеждането на национални международни фестивали и събития, като са осигурени 500 хил. лв. Миналата година имаше 740 хил. лв. осигурени в тази част на бюджета от Министерството на културата.
За 2019 г. са осигурени допълнително и 500 хил. лв. повече за археологически проучвания, консервация и реставрация на недвижими културни ценности.
През следващата година има завишение на бюджетите на общините за увеличаване на единните разходи и стандарти на делегираните от държавата дейности, които са включени във функция „Почивно дело, култура и религиозни дейности“, като при „Музеи и художествени галерии“ имаме увеличение на субсидията с 8,6%. Това е за регионалните общински музеи и художествени галерии, където са предвидени допълнително 20 субсидирани бройки и увеличаване на разходния стандарт от 14 хил. 120 лв. на 15 хил. 334 лв. Общото увеличение е 2 млн. 550 хил. лв.
Отделеният бюджет за музеи и галерии – за регионалните музеи и художествените галерии през 2019 г. са предвидени допълнително 20 бройки за цялата страна и увеличение на разходния стандарт, който нараства от 14 хил. 120 лв. на 15 хил. 334 лв., тоест нарастването е общо с 8,6%, а средствата от общото увеличение са 2 млн. 550 хил. лв.
Разбира се, имаме увеличение и при регионалните библиотеки и библиотечната мрежа в страната. Увеличението също е 8,6% спрямо 2018 г., като са осигурени допълнителни средства по бюджета за 2019 г. в размер на 1 млн. 592 хил. лв., които са предвидени за увеличение на единния държавен стандарт от 14 хил. 750 лв. на 16 хил. 17 лв. Имаме и увеличение на субсидираната численост с 10 бройки.
Увеличение има и във финансирането за народните читалища – с 13,3 процента, на размера на стандарта на народните читалища спрямо 2018 г., което значи от 8 хил. 375 лв. за 2018 г. на 9 хил. 490 лв. за 2019 г. Това покрива исканото завишение по бюджета от страна на Министерството на културата с 10%. Тук имаме завишаване на субсидираните бройки за читалищата – 97 за следващата година в повече. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ще дам думата на заместник-министър Георг Георгиев, тъй като времето му е ограничено.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, бюджетът на Министерството на външните работи за тази година – имаме частично преодолян дефицит, поне що се отнася до издръжката на дипломатическите и консулските ни представителства в чужбина. Тази година приходите ни са с 4 млн. 599 хил. лв. повече от предходната или 59 млн. 789 хил. лв. за тази.
Разходният таван за 2019 г. е увеличен със 6 млн. 699 хил. и 200 лв., което прави 132 млн. 669 хил. и 200 лв. За щастие ще разполагаме с тези почти 7 млн. лв. повече, които се надяваме да бъдат подходящо оползотворени и в разпределението на бюджета сме ги дали по пера.
Обезпечено е допълнително финансиране за персонал в размер на 2 млн. 375 хил. и 300 лв., като тук отразяваме индексирането на работната заплата на служителите – 10%-ното нарастване, което бяхме заложили и нарастването на минималната работна заплата. Обезпечено е и допълнителното финансиране за издръжка по бюджета на Външно министерство в размер на 4 млн. 183 хил. и 900 лв.
Догодина откриваме ново посолство в Риад, Саудитска Арабия, за издръжката на което сме предвидили 1 млн. 261 хил. и 800 лв. Тук мога да Ви цитирам и средствата, които България ще заплати в рамките на ежегодните приноси, които имаме например към Агенция на НАТО за комуникация и информация – 122 хил. и 100 лв.; обезпечаване на дългосрочни командировки, допълнително финансово обезпечаване на капиталови разходи; участието на Министерството на външните работи в проекти с финансиране, по които Министерството на външните работи е бенефициент.
Нещо, на което ще Ви обърна внимание – за 2019 г. областите и политиките, върху които ще акцентираме са три.
Първата е „Политики в областта на развитието на ефективната дипломатическа служба“, втората – „Политики в областта на публичната дипломация“, и третата – „Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация“, като политиката в областта на развитие на ефективната дипломатическа служба и средствата, предвидени по това перо, са 110 млн. 295 хил. и 500 лв., като в нея ще бъдат реализирани две програми: Администриране и осигуряване на дипломатическата служба и Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина. Вероятно това е една от най-значимите, които касаят и държавата ни.
По направлението „Политики в областта на публичната администрация“ имаме предвидени 853 хил. и 200 лв. със следните две програми: за публични дейности и за културна дипломация. За щастие мога да кажа, че през следващата година ще акцентираме изключително много при културната дипломация, тъй като това е иновативен, гъвкав метод за комуникация, върху който Министерството на външните работи посредством Културния институт.
По третото направление: „Политиката в областта на активната двустранна и многостранна дипломация“ са предвидени 21 млн. 520 хил. лв. Обхваща седем програми:
– Принос за формиране политиките на Европейския съюз и НАТО;
– Програмата за двустранни отношения;
– Програмата за международно сътрудничество;
– Програмата за европейска политика;
– Визова политика и управление при кризи;
– Програмата за осигуряване на контрол на външнополитическата дейност и
– Програмата за международно сътрудничество за развитие и хуманитарни въпроси, като в последната също се стараем да сме изключително последователни и педантични в действията си.
Знаете, солидарното участие с партньорите в рамките на различни мисии за развитие и хуманитарни операции показва всъщност и нагласата на държавата към разрешаването на глобални въпроси, каквито например имаме в Афганистан или в Ирак, или участието ни в други мисии. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря на господин Георгиев.
Колеги, имате ли въпроси по темата?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Въпросът ми е: какви са капиталовите разходи за имотите в чужбина, за посолствата в чужбина?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Първото, което трябва да Ви кажа, че имаме увеличение в сравнение с 2018 г., когато са били 8 млн. 63 хил. лв.; за догодина имаме 8 млн. 203 хил. Това включва 84 задгранични представителства, сред които посолства и генерални консулства.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря.
Ако няма други въпроси към заместник-министъра на външните работи, да преминем към някои от другите ни гости.
Колеги, имате ли въпроси към госпожа Гешева, тъй като я прекъснахме заради господин заместник-министъра?
Ако няма въпроси, предлагам да чуем становището на Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Балчева.
ВАНЯ БАЛЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
За реализиране на политиките за българите в чужбина от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката са планирани 13 млн. 336 хил. и 900 лв., като най-голямото перо и тази година е за българските държавни и неделни училища в чужбина – 11 млн. 336 хил. и 900 лв.
Българските неделни училища в чужбина се подпомагат финансово, организационно и методически по правила, регламентирани в нов акт на Министерския съвет – Постановление на Министерския съвет № 90 в сила от 29 май 2018 г., и по Националната програма „Роден език и култура зад граница“, която се одобрява ежегодно с решение на Министерския съвет.
Правилата, определени с Постановление № 90, въвеждат нови принципи за определяне на финансирането на българските училища в чужбина и за отчитането на средствата, които те получават. Споменавам това, защото разходването на бюджета и определянето на средствата за тези училища гарантира реализиране на нови политики за тях, като обхваща по-голям брой деца и ученици. Това се наблюдава чрез реализирането на електронно обучение за първи път и включването на четиригодишните деца в подготвителните групи. Досега се подпомагаха само петгодишните.
Гарантира се повишаване на качеството на обучението и на допълнителни училищни дейности, конкретно за съхраняване на българската идентичност. Създадени са предпоставки за продължаване на обучението на наши сънародници при завръщането им в България в български висши училища и се реализира намаляване на административната тежест за организациите, които провеждат обучението, както и повишаване на контрола. Към настоящия момент събираме актуална информация за новата 2018 – 2019 г. учебна година чрез електронната система. При въпроси мога да дам и конкретни параметри.
В Проектобюджета за българските граждани зад граница са предвидени средства за издръжка на българските електорати в чужбина. За тези електорати също е подготвен проект на нов нормативен акт, който е подложен на обществено обсъждане до 9 ноември.
Планирани са средства за командироване на преподаватели по Постановление на Министерския съвет № 103 по българки език, литература, история и география за осигуряване на литература за преподавателите в чуждестранните средни училища, както и за тяхната квалификация. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, въпрос на господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Каква е бройката неделни училища в чужбина и предвижда ли се увеличаване на техния брой? Тук нееднократно коментирахме, че искаме с около 30 да се увеличи броят на училищата в чужбина.
ВАНЯ БАЛЧЕВА: Миналата учебна година са започнали общо 361 училища. От тях по ПМС – 207, и бенефициенти по националната програма – 154. Увеличението е с 33. В някои от държавите за първи път имаме такива неделни училища.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Вангелов?
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Първо, искам да поздравя госпожа Шекерлетова, която лично познавам от служебното си посещение при българската общност във Виена и да споделя, че тя е един прекрасен дипломат. Според българската общност там тя беше установила прекрасни отношения. Много ми е драго да я видя сред нас сега.
Стипендията за българите в чужбина в какъв размер остава за тази година?
ВАНЯ БАЛЧЕВА: Няма промяна на сумата. Мога да Ви дам общото перо за това подпомагане по Постановление 103.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Запазиха ли се тези 200 лв.? Вие все пак два пъти я увеличавахте. Това са сериозни стъпки.
ВАНЯ БАЛЧЕВА: Това е стипендията, да.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, има ли други въпроси?
Благодаря за изнесената информация.
Като за финал да чуем от Министерството на финансите – най-важната институция.
ИВАЙЛО ТАНЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости!
Най-често срещаната дума, която чух до момента от колегите от министерствата, е увеличение, което се радвам да го чуя. Не чух критики.
Министерството на финансите няма конкретни дейности, свързани с българите в чужбина. Само мога да благодаря на колегите за техните бюджети. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Бих искал да дам думата и на господин Петър Стаматов от „Еврочикаго“. Знаете, че на предходни заседания сме разглеждали въпроса за финансиране на български медии зад граница. Нека да чуем и неговото становище. Явно той е запознат с Проектобюджета за следващата година.
Заповядайте, господин Стаматов.
ПЕТЪР СТАМАТОВ: Тъй като най-важната наша структура е Държавната агенция за българите в чужбина, възможно ли е Министерството на финансите да ни представи финансова рамка.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Логично е да поискаме някой да ни представи финансовите рамки накратко, свързани с Държавната агенция за българите в чужбина. В момента нямаме представител оттам поради известни причини.
Господин Танев, бихте ли представили някаква информация, свързана с бюджета – какво е предвидено за Държавната агенция за българите в чужбина.
ИВАЙЛО ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател! Държавната агенция за българите в чужбина, знаете, че е второстепенен разпоредител по бюджета на Министерския съвет, който е в правомощията си да определи бюджета в рамките на общия разход, предвиден за Министерския съвет.
Изискал съм информация от Министерския съвет за параметрите на бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина, който за настоящата година е в общ размер 943 хил. лв., за следващата година –994 хил. лв. Увеличението е най-вече в показател „персонал“.
Това е в общи линии. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Не виждам въпроси от колегите.
Ще продължим с господин Стаматов.
ПЕТЪР СТАМАТОВ: Добър ден на всички!
Няма да говоря дълго. Единственият ми въпрос е: колко от членовете на тази комисия са от управляващата коалиция и колко от тях смятат, че трябва да си изпълнят поетите обещания, залегнали в тяхната програма – мярка 42?
Господинът от Министерството на финансите каза, че в Програмата няма нищо заложено за българите в чужбина. Това е много жалко. Връщам се от медийната среща в Скопие, на която ме беше срам от местните хора – македонци. Срам ме е да ги гледам.
Смятате ли да си изпълните обещанията, заложени в Програмата, защото между двете четения има възможност да се внесат предложения? Обръщам се конкретно към управляващите. Моля Ви да ми отговорите на това.
От Държавната агенция за българите в чужбина присъстваше Петър Харалампиев. Лично разговарях с него и може би съм последният човек, който е седял на една маса с него преди да го арестуват. В това си състояние тя не изпълнява функциите, които се възлагат на нея при толкова милиони души зад граница – бюджет по-малко от милион е просто смешен. Занимават се само с паспорти, с раздаване на значки и на знаменца. Господин Вангелов също беше голям ентусиаст и раздаде много значки и знаменца, но реално погледнато работа не се върши.
Лично пред мен ръководителите на ВМРО и заместник-председател са обещавали, че ще настояват да се създаде Министерство на българите в чужбина. Както обикновено, и те не си изпълниха обещанието.
Моля Ви да ми отговорите: смятате ли да си изпълните обещанията?
ТОМА БИКОВ: Ако може с едно изречение: какво е обещанието – да направим Министерство ли? Кое?
ПЕТЪР СТАМАТОВ: Във Вашата Програма – мярка 42.
ТОМА БИКОВ: Вие знаете ли какво пише в точката? Покажете я.
АНДОН ДОНЧЕВ: Госпожо Христова, заповядайте.
ГОСПОЖА ХРИСТОВА: Ще цитирам по памет. Става въпрос за мярка 42, която се съдържа в официалната Програма на правителството за четири години напред. Там се казва: подпомагане на български организации и медии зад граница съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България.
Може би предполага и някаква промяна в този закон. Не знам защо точно така е записана тази мярка. Има такава мярка, която беше оповестена още от встъпването на този кабинет в управлението. Качена е на сайта на Министерския съвет, публикувана е и в „Еврочикаго“, а сега е свалена от сайта на Министерството.
ТОМА БИКОВ: Това, което цитирахте, не е Програмата. Точка по точка не я знам наизуст.
Господин Стаматов, ние подпомагане организации, така че в този смисъл обещанието е изпълнено. Подпомагаме редица организации на българи в чужбина и това не е някаква тайна.
Второ, преди малко тук беше заместник-министърът на външните работи, можеше и него да питате, защото цитирате правителствената програма, а не програмата на ГЕРБ или на „Обединените патриоти“. Тук сме народни представители и не ми пречи да Ви отговоря в този смисъл.
Ако имате конкретен казус, който засяга Вас или пък някакви конкретни организации, кажете. Но да подпомагаме организации и ще си спазим ли обещанието – да, така или иначе българската държава и преди нас е подпомагала организации на българи в чужбина. Не знам какво да Ви отговоря. Виждам, че имате някакво желание да спорим, но ако искате кажете нещо конкретно.
ПЕТЪР СТАМАТОВ: Вие много добре знаете, че в Комисията са разглеждани тези въпроси. И в миналия, и в по-предишния бюджет е имало предвиждане да се внесат пари за българските организации в чужбина. Вие отново не ги предвиждате.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Искам само да уточня с колегите от образованието: колко милиона лева са по двата финансови инструмента, с които България подпомага българските организации в чужбина?
ВАНЯ БАЛЧЕВА: Девет милиона и половина, като бюджетът на Министерството на образованието и науката има актуализация и е завишен по постановление на Министерския съвет, така че е 10,5 млн. лв. за 2018 – 2019 г.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Ето това са сумите за българските организации в чужбина.
ПЕТЪР СТАМАТОВ: Само за училищата.
Вие, когато бяхте председател на Държавната агенция за българите в чужбина, лично Вие се оплаквахте, че не Ви предоставят добър бюджет и че в същото време в Унгария, в Румъния бюджетите са доста по-големи. Ако смятате, че с това си изпълнявате обещанията?!
Вие, за съжаление, ходите само там, където Ви посрещат с хляб и сол. Не виждате хората на улицата, които се оплакват, че са изоставени от държавата. Има трагични изказвания. Не съм настроен за спорове. Решението е Ваше, Вие си носите отговорността.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ще дам думата на господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Колеги, да успокоим малко тона на заседанието.
Българската държава спрямо своите възможности достатъчно се опитва според моите виждания, защото и аз съм за първи депутат и за първи път съм в тази комисия, да прави колкото е по силите й да помага на българите в чужбина, особено в образователната сфера, в читалищната дейност, в културната програма на нашите съграждани извън граница. Разбира се, с общи усилия и с програма, която ще се залага с всеки изминал бюджет, трябва тези пропуски да се отстранят.
Явно има някаква причина за този тон, явно преди това има някакви обещания, с които някои народни представители не сме запознати. Въпреки че съм от опозиционната страна, мисля, че достатъчно усилия се полагат в тази връзка.
Скоро България отвори своите граници. Не са минали още толкова години, ние не сме от държавите, родени в демокрация, за да се грижат за своите сънародници по начина, както давате пример с други държави. Мисля, че в най-скоро време и тези неща ще влязат в нормативните линии, за да има ефект и българските ни сънародници да не бъдат забравени.
Не съм запознат, но успяхте да ме провокирате и ще прочета мярка 42 и за следващото заседание ще имам готовност за отношение, за да си бъдем взаимно полезни. Няма смисъл да нажежаваме обстановката с тон, непозволен от дипломацията. Мисля, че всеки един на тази маса е достатъчно съвестен и при всякакъв удобен момент да лобира за нашите организации извън граница. Това исках да допълня. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Милкова.
ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Благодаря, господин Председател.
Исках само да кажа на нашите гости, че очевидно не можем да цитираме точно тази мярка. Трябва обаче да имаме предвид усилията и факта, че тук са представители на няколко министерства. Процесът е комплексен. Работи се по различни направления – в сферата на образованието, на културата, в ресора на Външно министерство, работи се с различните организации. Мисля, че не е имало дискриминация към нито една организация с българи, която официално е заявила своето присъствие и официално е регламентирала своята дейност. В крайна сметка помощта към тези сънародници може да се изрази в този поток и в тази комуникация. Няма друга възможност и начин да се случи.
Мисля, че всеки от колегите винаги е отворен за срещи, за разговори, за подкрепа. Това че сме ходили само на определени места е било по повод някакъв празник или тържествено събитие, за което е имало покани. Всички сме отворени да подкрепим и да бъдем съпричастни към нещата, които се случват.
И аз като колегата ще обърна внимание точно на тази мярка. Така или иначе винаги сме спазвали добрия тон и мисля, че няма колега, който да има друго мнение по темата, освен че нашите сънародници могат да разчитат изцяло на подкрепата, която можем да им дадем в качеството ни на народни представители, а и в лично качество. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ще допълня, че миналата година бяхме посветили две заседания относно финансирането на българските медии зад граница. Тази година дали не остана време, или просто очаквахме все пак от управляващата страна, тъй като колегите от „Обединени патриоти“ сякаш най-активно вземаха участие и общо взето останахме с впечатлението, че ръководейки Държавната агенция за българите в чужбина, ще има инициатива от тяхна страна. Приемам и упрека, че тази година аз не отделих достатъчно внимание, за да инициирам отново този въпрос.
Между първо и второ четене на Законопроекта за бюджета ще имаме възможност да обсъдим някакъв вариант или да направим нещо по въпроса за подпомагане на българските медии зад граница.
Господин Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Колеги, считам, че господинът има основание до известна степен, защото парите, които се отделят за политики за българите в чужбина, включително за медии, са изключително малко. На фона на това, което става в съвременния свят, те просто са почти нищо, една прашинка.
По непотвърдени данни българите сме 15 милиона, от които в страната, знаете, живеят седем милиона, но в действително живеят около 4 милиона и половина.
Във връзка с това искам да кажа нещо. За съжаление, по разбираеми причини няма представител на Държавната агенция за българите в чужбина. Това е втори бюджет, който тази комисия гледа. С повечето от Вас съм говорил за една идея, за която исках да разбера как мисли Агенцията за политиките за българите в чужбина – мисля, че повечето от Вас изказаха съгласие. Става дума, че Държавната агенция за политиките за българите в чужбина в момента изпълнява технически функции, тя няма бюджет, с който да прави политика за българите в чужбина.
Говорихме, че би било добре да има фонд примерно в размер около 2 млн. лв. и този фонд да финансира проекти на организации на етнически българи в чужбина, включително и медии, които на конкурсно начало да защитават своите проекти и да получават частично или цялостно финансиране. Ако има становище от Комисията и сме готови като Комисия да го внесем между първо и второ четене, мисля, че ще запълним тази празнина макар и не с парите, които би ни се искало.
Аз бих се нагърбил с такава инициатива, ако всички изразите съгласие да направим това нещо. Ако нямаме съгласие всички, ние като опозиция няма да имаме сили да го направим, няма да стане. Тогава до голяма степен ще бъде изпълнено това, което господинът искаше да каже, доколкото го разбрах. Благодаря.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Йорданов, ако предлагате, направо да гласуваме становище на Комисията за разработката му и предлагането му между първо и второ четене.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Искам само да уточня, че много трябва да внимаваме с думата „фонд“, тъй като фонд означава да има администрация, собственост, сгради, апарат, заплати и от тези два милиона не знам колко ще останат за финансиране на дейности. Едно време предлагахме да бъде към Агенцията, но и това не се прие.
Тук се направи политически намек за „Обединени патриоти“, но ние загубихме изборите, народът не ни класира първи и не можем да диктуваме каквото ние пожелаем. Най-добре е да има Министерство за българите в чужбина, но такова ще се създаде може би, когато узреят всички партии. Толкова по този въпрос. Мисълта ми беше за думата „фонд“.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Предлагам да гласуваме предложението на господин Йорданов.
Уважаеми колеги, предлагам утре, в 11,30 ч. в почивката да направим извънредно заседание на Комисията. Дотогава господин Йорданов ще подготви предложението си.
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Уважаеми господин Председател, колеги, гости! Обръщам се към Вас с една-единствена молба. Нека да разгледаме двояко нещата. Има Законопроект за държавния бюджет на Висшия съдебен съвет, който е със становище на Висшия съдебен съвет. Аз ще се въздържа по Законопроекта за държавния бюджет на Република България от Висшия съдебен съвет, а ще подкрепя Законопроекта за държавния бюджет със становището на Министерския съвет.
Предлагам двата да се гласуват поотделно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, приемаме да гласуваме поотделно двата варианта.
Първо, подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
За – 6, против – няма, въздържали се – 10.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
За – 9, против – 7, въздържал се – 1.
Приема се.
По точка Разни има ли предложения?
Господин Йорданов има предложение да обсъдим какво се случва в Държавната агенция за българите в чужбина.
Получих информация, че в момента Агенцията не функционира и не се приемат никакви документи от граждани. Апелирам към господата от управляващата коалиция да предприемат мерки поне гишето на Агенцията да приема документи, защото има назначени дати, хората идват и трябва да ги уважим. Те не са виновни за това, което се случва.
Уважаеми колеги, закривам заседанието.
.
