„МАГУРА“ ОТВОРИ ВРАТИ ЗА ТЕАТЪР И ЗА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ
Има много пътища, за да стигнеш до мястото. Аз тръгвам от изток, оттам, където е и езерото Мичигън. Карам само по Голф роуд (Golf Rd.), а пред мен – панорамна картина на залязващото слънце, което разпръсква жарава на необятния хоризонт. Има доста път, докато стигна, минавам кварталите Дес Плейнс (Des Plaines), Монт Проспект (Mount Prospect) и, докато мислите се търкалят заедно с колата ми, навлизам в Арлингтън Хайтс (Arlington Heights). Защо точно тук е това българско място? Сещам се за думите на нашия приятел от Украинския музей, който преди време ми каза: „Ако избирате място за културен център, правете го там, където българите имат свободно време и могат да си позволят да го посвещават.“
И беше прав, точно тук, далеч от Чикаго, има много българи и повечето млади семейства, които странно как, но намират време да водят децата си на класове като: български език, народни танци, изобразително изкуство, музика, таекуондо, балет и какви ли не още програми за деца и възрастни, с които разполага този център, носещ името „Магура“. Пришпорвам колата да не закъснея за театъра и гузно се оглеждам за полиция, че никак не ми се дава стотарка и половина за превишена скорост. Вече съм в залата и, щом видях завесите, ми се разтупка сърцето, по стар навик от България, че ще срещна любими, познати актьори. Е, тук не бяха познати, но ми станаха любими, щом ги видях как играят.
Пиесата по разказите на Николай Хайтов „Лодка в гората“ и „Мерак“ ме грабна от първото изречение. Не усетих кога измина времето и актьорите-самодейци Радост Павлова и Димитар Илчев вече се поклониха. Една театрална постановка, режисирана и поставена изцяло със собствени ресурси, средства и колективен труд. Постановчик и режисьор Емил Стоев, който участва в пиесата с монолог на разказа „Мерак“. В този моноспектакъл Радост и Димитър, в ролята на Гина и Марин, с пестеливия диалог, в който имаше много подтекст, ни разсмиваха на глас. Всеки беше прав за себе си и всеки защитаваше собствената си територия. От една страна – пазителят на закона, защитаващ гората с пушка, макар и срещу жена; и, от друга – младата, самотна майка, търсеща начин да се справи по мъжки с битовите проблеми. Героите са чувствителни души, но прикриват емоциите си, защото всеки се е парил от живота и не иска да бъде нараняван. Кой кого ще победи, кой е по-убедителен? Неочаквано от вражески, диалогът преминава в приятелски, за да завърши с…
Е, ще оставим края сами да го разберете. Знам, че не бях в Народния театър „Иван Вазов“ или в Сатиричния, но актьорите стават симпатични на зрителя, заради човешките нюанси, които ни поднасят, заради похвата на режисьора да вмъкне на място фоклорен танц-надиграване и любовен дует с танцьори от ансамбъл „Хоро“, заради Петя и Слави, както и заради монолога от Хайтовия „Мерак“, виртуозно изпълнение на Емил Стоев. Адмирации за формация „Сцена без граници“, за тези уж непрофесионални актьори Радост и Димитър, а така професионално изигран диалог. Затова и публиката не искаше да ги пусне дълго след представлението.
Ражда се нашият, чикагски театър на най-младата имиграция, която дойде след 90-те години в САЩ и е жадна да има български училища, народни танци, библиотека, музика, изкуство, театър. Трябваше ни само пространството, където тази духовна енергия да намери своето предназначение и място. И ето, роди се център „Магура“, българското място, което отвори врати за тези, които искат да се чува българска реч, да се четат български книги, да танцуват хора и да се прави театър. Надя Желязкова, Валя Лимов и Станислав Станимиров – един екип с добре балансирани възможности, за които няма невъзможни неща. Заслугите са най-вече техни за импровизираната театрална сцена, завеси, декори, осветление, като в рамките на дни те успяха да намерят най-доброто за тази пиеса и да покажат как може едно пространство да се трансформира в театър от зала за танци, партита, библиотека, изложбена зала, бизнес срещи и др.
Това място е българско, но колко хубаво е, че събира и американци, и всеки, който търси подслон за изява на талант, способности, идеи; място, където се общува истински, не виртуално. Това е едно истинско, българско духовно огнище, пренесено на запад за тези, които са тук, и за тези, които ще се родят.
Чудесно е, че постановката ще се играе още веднъж на 1 декември, за да даде шанс на повече хора, които не успяха, защото билетите за 3 ноември отдавна се разпродадоха. Разбрах от разговор след представлението, че вече има план за следващ театрален проект.
Успех!
Кина Бъговска
