Стоящите в следствения арест вече седем месеца Десислава Иванчева и Биляна Петрова се обърнаха вчера с писмо до правосъдния министър Цецка Цачева, националния омбудсман Мая Манолова и българските медии. Ето какво пише в това писмо:
Уважаема г-жо Цачева,
Уважаема г-жо Манолова,
Уважаеми представители на четвъртата власт,
В писмо рег. №10963/6.11.2018 г. Главният директор на ГДИН твърди, че в килиите в арест “М-р Г. Векилски” (цитираме) “Прозорците са отваряеми, което осигурява достъп до пряка слънчева слветлина и свеж въздух”.
Категорично заявяваме, че това НЕ Е вярно. Прозорците в килиите са неотваряеми, армирани и непрозрачни. Каним всички отговорни институции и медиите да дойдат и да видят с очите си.
В житейски смисъл директорът на ГДИН лъже, а от юридическа гледна точка той е съставил и подписал документ с невярно съдържание и трябва да понесе отговорност. Той трябва да освободи високата и отговорна позиция, която заема. Главният директор на ГДИН ръководи и поощрява безобразията в софийските арести – системно нарушаване на законите в Република България, нарушаване на човешките права на стотици хора, безстопанственост и разпиляване на бюджетни средства, като потенциалните щети са за милиони левове.
Затова настояваме и другите отговорни лица – Началник ОСИН – гр. София и Началник сектор “Арести” също да подадат оставка.
Накратко най-съществените нарушения са:
1. В нарушение на чл. 248 от ЗИНЗС (Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража) стотици неосъдени лица са държани постоянно заключени (без да попадат в хипотезите на ал. 1, т. 1 и 2 от цитирания член), без да се издават индивидуални заповеди, изискуеми по ал. 2 и арестантите са лишени от правата си за съдебен контрол, гарантирани от чл. 248, ал. 4 и при условията и по реда на чл. 111 ЗИНЗС.
Реално всички арестувани, дори най-кротките и с най-леки обвинения, са третирани като осъдени с доживотна присъда убийци. Припомняме, че това са неосъдени лица и, че в България все още не са отменени нито презумпцията за невинност, нито правовият ред. ЗИНЗС е приет преди почти 10 години и е време и най-бавната администрация да започне да го спазва.
2. Нарушаване на чл. 3 и чл. 43, ал. 2, изр. последно от ЗИНЗС, чл. 3 от Европейската конвенция за човешките права и основни свободи (ЕКПЧ) и чл. 9 от МПГПП (Международен пакт за граждански и политически права), т.е. липса на условия, които да запазват физическото и психическо здраве, подлагане на изтезания, на нечовешко, жестоко и унизително отношение.
Ако опишем всички издевателства и лоши условия, ще запълним няколко тома. Затова, за да се види обективната истина, предлагаме медиите да дойдат и да видят всички килии, бани и общи помещения.
3. Безстопанственост, разпиляване на бюджетни средства и некачествени ремонти.
Сградата на ареста не се поддържа и се руши, външната мазилка пада, по фасадата растат дървета. Течовете от канализацията са повсеместни и от години – това е опасно за конструкцията на сградата.
Липсва поддържане – в банята има 2 развалени кранчета и всеки ден се пилеят тонове питейна вода и стотици левове отиват в канала. Смяната им струва 5-10 лв., но вече почти 8 месеца на ръководството не му пука.
В килията ни беше направен ремонт, който е некачествен, течът не е отстранен, на 22 ноември отново имаше наводнение с мръсна вода. Никой не търси гаранции от изпълнителя, не се прави ремонт на ремонта.
Тази безстопанственост влошава състоянието на сградата. Ремонтите ще струват все по-скъпо и по-скъпо. Или ще трябва да се вложат милиони, или ще се наложи да бъде разрушена, а на нейно място да изникнат небостъргачи (апетитните парцели почти в центъра на София са малко).
4. Не на последно място, поради лошите условия в арестите и нарушаване на човешките права България ще трябва да плати милиони левове обезщетения на пострадалите. Ще плащаме двойно, защото ще се наложи и да се платят ремонтите.
5. Относно жалбите – в началото част от тях “уж” се губеха или директно ни ги връщаха с “приятелска препоръка” да ги оттеглим, защото ще стоим дълго време и не е добре да настройваме охранителите и ръководството. Не само трима, повече задържани пускаха по 1-2 жалби и се отказваха, защото нямаше ефект – ръководството на ОСИН упорито отказва да реши важните проблеми. Но ние сме упорити и тези откази ни мотивираха да пишем отново и отново, да сезираме и по-високите нива, за да се върне доверието в институциите и за да може истината да излезе извън стените на арест “Векилски”. А истината ни прави свободни.
26.11.2018 г.
Десислава Иванчева
Биляна Петрова
