Банките на Поднебесната империя
отказват обслужването на руски компании и граждани
Коментар на Григор Лилов
От дни насам настъпи гробна тишина, след съобщението на всички руски медии, че „Китай заби нож в гърба на Русия“, „гонят руснаците заради риска от санкции“, „не желаят да обслужват руски компании и граждани“, „отказват финансови операции с Русия“ и т.н.
„Комерсанть“ съобщи, че според Протокола от заседанието на Подкомисията по сътрудничество във финансовата сфера двете държави са обсъдили „бариерите, препятстващи своевременното извършване на междубанкови плащания и откриването на кореспондентски сметки“. Това заседание е било на 27-28 септември в Шънчжън.
„Изтеклата“ информация от него, поместена във всички руски медии, вероятно е била израз на недоволството на Москва, че въпреки изминалия месец проблемите не са се решили, и своебразен сондаж за евентуална публична реакция от Китай. А последвалото мълчание след сензацията говори, че проблемът въобще не е решен.
Факт е, че той не е от тези дни, а прогресира във времето. През юни 2015 г. Юрий Соловьов, първи заместник-председател на ВТБ, втората по големина руска банка и най-мощна на международните пазар, се оплака, че „голяма част от китайските банки отказват операции с руските банки“. През декември 2015 г. за трудностите с набирането на средства „не само на западните, но и на източните пазари“ разказа Герман Граф, шеф на най-голямата руска „Сбербанк“.
После настъпи тишина за три години и сега изплува острият протест на руската страна пред китайските власти, във връзка със задълбочаващите се трудности в междубанковите операции и обслужването на руски компании и лица – включително и такива, които въобще не са заплашени от санкции.
Според информацията, трудностите и пречките през руски клиенти рязко са нараснали от началото на тази година. Китай обаче не предприема нищо по въпроса, защото за него, за разлика от Русия, проблемът не е стратегически.
Над 90% от финансовите операции на китайските банки са със САЩ и Европа, докато с Русия едва-едва правят няколко процента. При това не само формално частните китайски банки задържат или отказват операции, но и най-големите държавни, включително и Bank of China.
Поделения на руски компании и руснаци, базирани в Китай, разказват пред „Комерсанть“ каква огромна бюрократична бумажщина, като претекст за бавене или отказ, се изисква от началото на годината, включително и до „посещения на китайски банкови чиновници за изясняване на произхода на парите, дори и в домовете ни“.
На този фон кухо звучат всякакви обещания как двете страни ще преминат на разчети в свои валути, елиминирайки долара (и еврото). Политическите документи се оказват кухи декларации, защото реалната политика се води от съвсем други правила, логика и интереси.
Б.а.: Демографската инвазия на Китай в руския Далечен Изток сериозно притеснява Кремъл. Както вече съм отбелязвал, почти две-трети от руската армия е базирана в онези райони. Руската държава раздава на всеки желаещ руснак и напълно безплатно по десетки декари земя в Сибир и Далечния Изток, но желаещите не могат да запълнят дори един влак.
Въобще, Китай и Русия исторически са геополитически конкуренти и дори социалистическата им история, стигнала и до военни сблъсъци за остров Даманский, го доказва.
.
И през август вместо традиционния отпуск Си мобилизира ЦК на комунистическата партия за борба с неравенството. Той свика заседание на централния партиен комитет и постави цел: „да се съдейства за социално равенство, справедливост и всестранно развитие на човека, за да могат всички хора уверено да напредват към целта за общо процъфтяване“.
Как точно?
„Да се увеличи делът на хората със средни доходи, да се повишат доходите на бедното население и разумно да се регулират високите доходи“, съобщи резултатите от съвещанието държавната агенция Синхуа.
Намекът за преразпределяне на богатството предизвика лека паника и след 10 дни преводачите от Синхуа изложиха волята на партията на по-достъпен език. „Общото процъфтяване съвсем не означава „ограбване на богатите и даване на взетото от тях на бедните“, както това неправилно се тълкува от някои западни медии. Защитата на законната частна собственост е заложена в Конституцията на КНР“, се казва в съобщението, озаглавено „Обективен поглед върху стремежа на Китай към общо процъфтяване“. „Нещо повече, общото процъфтяване означава изобилие, споделяно от всички както в материално, така и в културно отношение. Общото процъфтяване е не просто икономически въпрос и съвсем не е обикновено преразпределяне на богатство“, – написа Синхуа.
И наистина, последвалите събития показаха, че работата няма да се ограничи с милиардери и интернет гиганти. „Общото процъфтяване“ ще изисква корекция в много сфери на китайския живот.
Гибелното влияние на Запада
Първа жертва на укрепването на властта на главния китайски комунист Си стана главният капиталист Джак Ма. Това се случи още преди една година.
Джак Ма, основател на гиганта за интернет търговия Alibaba, смяташе да продаде на борсата акциите на нейното подразделение за мобилни плащания Ant Group за рекордната в историята на първичното предлагане сума от над 30 милиарда долара. Но няколко дни преди IPO той бе бойкотиран от финансовите власти и банките в Китай.
IPO не се състоя, Ма изчезна от полезрението за няколко месеца, а в живота на китайския интернет бизнес започна черен период. Той продължава и до днес и уверено се разпространява и в други сфери на китайския живот – от образованието до масовата култура.
Децата – от компютърните игри към патриотичния оптимизъм
Първо китайските власти се заеха с възпитанието на децата. Те на практика забраниха преподаването и чуждестранното финансиране на институции за извънкласно образование, а в училищата въведоха изучаване на „Мислите на Председателя Си Дзинпин“ – нравоучителна книга, която преди това беше включена в устава на комунистическата партия и конституцията на Китай. За да не се разсейват децата с „духовния опиум“, властите забраниха на всички непълнолетни да играят на компютърни игри повече от три часа седмично – само от 8 до 9 часа вечерта в петък и през уикенда.
Следваща мишена стана шоу бизнесът. Една от най-популярните китайски актриси Чжен Шуан бе глобена от данъчните с почти 50 милиона долара, а филмите и телевизионните шоу програми с нейно участие едновременно изчезнаха от всички платформи.
Подобна съдба сполетя още една популярна актриса, както и телевизионен водещ, който някога оглавяваше киностудията на Джак Ма Alibaba Entertainment. Последният бе притиснат по идеологическа линия, за „исторически нихилизъм“, и изпратен „на бунището на историята“.
Рана Митър, професор по политическа история на Китай в Оксфордския университет, нарича атаката срещу бизнеса и знаменитостите звено от една верига. „Видните личности със солидни състояния винаги ще бъдат лесна мишена, тъй като критиката по техен адрес резонира широко в социалните мрежи, – каза той. – Като започна от милиардерите, партията сега дава да се разбере, че следващата цел ще бъдат звездите на шоу бизнеса“. И шоу бизнесът като цяло.
Китайският комитет за надзор на печата и телевизията забрани публикуването на всякакви рейтинги на звезди и платеното гласуване в телевизионни шоу програми. Той поиска от телевизиите да намалят заплатите на мегазвездите, да премахнат от ефира “женоподобните мъже“ и да се откажат от „вулгарните инфлуенсъри“.
Всичко това е „вредно съдържание“ и „пагубно влияние на Запада“, обясни своите забрани Китайският комитет за надзор и препоръча в телевизионните шоу да се прокарва мъжествеността, културата на развития социализъм и патриотизмът.
„Изчистват всичко, което Си и комунистическата партия смятат за нежелана култура, – казва Линет Онг, професор в Института за азиатски страни на Университета в Торонто. – Това е поредното доказателство за пълзящото проникване на партията във всички сфери на живота на обикновените граждани“.
Но защо Си предприе корекция на курса точно сега?
Има много версии, само обяснение няма: не е в традициите на китайското политбюро да се отчита за причините за всяко кривване в линията на партията. Първите стъпки по обновения път към процъфтяване, обаче, дават представа за това къде точно ръководството на Китай е видяло заплаха.
От една страна, населението се увлече от потребление и развлечения в западен стил, боготвори знаменитостите и капитала и все по-малко се интересува от изграждането на справедливо общество според чертежите на марксизма-ленинизма.
Но това е само половината беда.
Освен монопола върху идеологията, комунистическата партия постепенно изпуска и монопола върху контрола на придвижването, кръга на общуване, интересите, финансовото положение и личните данни на китайците. Предизвикателство към този монопол неволно беше хвърлено от хай-тек гигантите – китайските версии на Facebook и Яндекс, с които над милиард поданици на Си с желание споделят инфромация за себе си.
Мобилното банкиране и социалните мрежи за пръв път в историята на съвременен Китай позволиха на жителите му да изграждат хоризонтални връзки в обществото, заобикаляйки държавата, а на частния бизнес дадоха шанса да изземе ролята на локомотив на икономиката от държавните компании, намиращи се под контрола на комунистическата партия.
Преди китайците бяха като на длан – нито едно плащане, нито един телефонен разговор между гражданите не можеше да се осъществи, без да се задейства държавната инфраструктура, прозрачна за властта. Сега те се изплъзват в мобилните приложения, игрови услуги и частни системи за плащане.
Всичко това противоречи на генералната линия на партията, насочена към укрепване на нейната роля в живота на обществото и консолидиране на властта в ръцете на Си.
Ситуацията се усложнява от това, че докато властта на Си укрепва, китайската икономика отслабва – главно по независещи от председателя причини. Корекцията след десетилетия на бурен ръст е неизбежна и тя само бе ускорена от търговската война със САЩ и пандемията от коронавирус, сринала глобалното търсене на китайски стоки. В страната отдавна е назряла дългова криза, балонът на пазара на недвижими имоти е силно надут, а евтината работна сила се е изчерпила.
Големият частен хай-тек бизнес, обаче, се чувства прекрасно. През цялото това време той продължи да расте, както и влиянието на шепа милиардери върху китайското общество и икономика.
Даже по-малко чувствителните автократи биха изпитали ревност към такива потенциални съперници. А какво да кажем за Си, който използва всички тези години за консолидиране на властта в своите ръце и преуспя толкова много, че неговите цитати станаха част от конституцията и училищната програма, а въпросът за приемник година преди изтичането на десетгодишния срок дори не се повдига.
Обхватът на китайския Биг Брадър се увеличава всеки ден – цифрови социални карти, стотици милиони камери за следене, системи за разпознаване на лица, задължителни държавни мобилни приложения. А през следващата година ще се появи и официална криптовалута – цифровият юан.
Но дори и стоокото чудовище не вижда всичко.
Който притежава информацията, той притежава света
Общуване, пазаруване, поръчка на храна и такси, плащания, игри и развлечения –всичко това се прави през мобилните приложения на частните интернет гиганти като Alibaba и Tencent. И те не бързат да споделят с властите цялата информация за навиците и поведението на ползвателите, събрана в този процес.
На комунистическата партия това не й харесва. И тя насочи главния удар на новата кампания върху интернет икономиката на големи данни и върху услугите, които по-дълбоко от идеите на марксизма-ленинизма проникнаха в центъра на живота на съвременния китаец – мобилния телефон.
Най-напред властите откриха първото в китайската история антимонополно разследване срещу Alibaba на Джак Ма и през април го глобиха с 2,8 милиарда долара. Това беше последвано от второ дело срещу най-голямата в страната услуга за доставка на храна Meituan.
В края на август Върховният народен съд на Китай посегна на светинята на китайските капиталисти – традицията за извънреден труд, известна като „996“. Съдът излезе с обширно становище за това, че да бъдат заставяни хората да работят от 9 часа сутринта до 9 часа вечерта 6 дни в седмицата всъщност е нарушение на законодателството. Сега всички народни съдилища в Китай ще вземат предвид това становище при разрешаването на трудови спорове.
След съдилищата в битката с хай-тек гигантите влязоха чиновниците. През септември на килимчето в министерството на транспорта бяха привикани топ мениджърите на 11-те най-големи мобилни услуги за поръчка на такси. Беше им обяснена порочността на модела на техния бизнес и им бе предложено до края на годината самостоятелно да отстранят проблемите със сенчестото наемане на персонал и оборота на лични данни. Обещаха им да проверят дали са го изпълнили.
На свой ред, интернет надзорът поиска от социалните мрежи да се пренастроят алгоритмите им така, че препоръките към ползвателите – какво видео да гледат или какви статии да четат – да се издават „въз основа на ориентацията към традиционните ценности“ и „активно да излъчват положителна енергия“.
Законодателите също не спят. Те утвърдиха изграждането на още една голяма стена – около всички събрани в Китай данни на ползвателите на интернет услуги. Законът за защита на частната информация влиза в сила през ноември и забранява експорт на данните на ползвателите без официално разрешение, а законът за защита на данните задължава компаниите да пазят „важната информация“, засягаща почти всичко. На практика това означава, че международните компании са принудени да изграждат центрове за данни в Китай и не могат да търгуват с данни на китайските си ползватели по целия свят.
Новите правила са гъвкави и отворени за интерпретации, а това означава, че никой не е застрахован от проблеми като тези, които застигнаха Ant Group и таксиметровата услуга Didi Chuxing.
“Бой” за назидание
Чиновниците принудиха Джак Ма да разцепи Ant, да отдели кредитния бизнес в отделна компания и да допусне там нови акционери. Така му бе натрапена компанията Zhejiang Tourism Investment Group, която нищо не разбира от специфичния бизнес с определяне на кредитни рейтинги, но отговаря на основното изискване – зад нея стоят държавата и чиновниците, а не частният капитал.
Ако по-рано частната компания оценяваше финансовото положение на гражданите и моментално вземаше решение за отпускане на микрокредит или кредитна карта, то сега в този процес се появи посредник под формата на държавен наблюдател, а чиновниците получават достъп до личните данни на ползвателите на най-голямата система за електронни плащания Alipay. Тази история все още се развива и не е ясно как ще приключи.
Както и наказателната акция срещу таксиметровата услуга Didi Chuxing. Didi реши да продаде на Нюйоркската фондова борса акции на стойност 4 милиарда долара, без да дочака приключването на проверката на китайския интернет надзор за потенциално нарушаване на забраните в сферата на обмяната на данни. В отговор Държавната канцелария по въпросите на интернет информацията не само лиши всички китайци от възможността да изтеглят приложението на Didi, но и изпрати в компанията още няколко проверки, включително данъчна и антишпионска. Цената на прясно продадените акции се срина; американските инвеститори решиха, че са измамени, и се обърнаха към съд. Сега Didi ще трябва да плати сметката за своята дързост и от двете страни на Тихия океан.
Но това са изключения, уверяват тълкувателите на идеята за „общото процъфтяване“ от Синхуа. Те напълно съответстват на световната практика, и тези, които не спазват правилата, няма от какво да се боят.
„В процеса на постигане на общо процъфтяване активизирането на антимонополните мерки, борбата с незаконното обогатяване и поощряването на благотворителни дарения – всичко това са международно признати средства за регулиране и внасяне на корективи. Тези стъпки не означават, че капиталът или частните компании като цяло стават мишена в преследването на общото процъфтяване. Посочените мерки служат като предупреждение срещу недобросъвестната делова практика“, пише държавната агенция.
Правилата за добросъвестност, обаче, никъде ясно не са написани и могат да се променят всеки ден по волята на лидерите. Това поражда объркване. Милиардерите не знаят колко трябва да дават.
След запомнящото се изказване на Си пред комитета на ЦК на комунистическата партия в средата на август хай-тек гигантите се втурнаха да даряват за всеобщото процъфтяване. Отначало Tencent, собственик на най-популярния китайски месинджър WeChat, отдели 50 милиарда юана за социални програми. След това помисли и удвои ставката до 100 милиарда юана (над 15 милиарда долара).
Ма прие предизвикателството и обеща да раздаде също толкова от бъдещата печалба на Alibaba. След гигантите кесии започнаха да отварят и по-малки компании. Интернет магазинът Pinduoduo обеща на селяните 10 милиарда юана, а като цяло китайските милиардери през тази година вече са отделили за благотворителност с 20% повече, отколкото за цялата минала година, пресметна Bloomberg.
Никой от тях, обаче, не дочака насърчение или порицание от Пекин. Единственото мерило за достатъчност на усърдието остават даренията на конкурентите в бизнеса и отдавна установената неофициална представа, че за общата кауза не трябва да е жалко да се даде една трета от печалбата.
„Хай-тек диктатура“
Инициативата няма да се ограничи само с милиардерите и техните „доброволни“ дарения за общественото благо. Китай отдавна се замисля над повишаването на данъка върху доходите и въвеждането на данъци върху недвижимото имущество и наследството. А те ще ударят преди всичко средната класа.
За обикновените граждани перестройката на Си обещава ръст на доходите в замяна на достъп до техния личен живот. Това не на всички се харесва. Много от тези, които сега с удоволствие споделят данните си с приложенията на Ма, не се доверяват на чиновниците.
Ето една история за държавно приложение. Властите го прокарват като защита на обикновените китайци от чуждестранните мошеници и задължават да се инсталира на телефоните. Без този апп не може да се запишат децата в училище, не може да се наеме жилище, не може да се устроиш на работа в държавна институция. Той е инсталиран на 200 милиона телефона и собственикът на всеки от тях е дал 29 разрешения за пряк достъп до логовете на разговори, съобщения и всичко останало. Както, обаче, показа разследване на Financial Times, данните от телефони с инсталирано държавно приложение изтичат към полицията и някои ползватели вече са били канени за разговор там – да обсъдят защо са чели чуждестранни финансови новини, например.
Си създава модел на съвременна хай-тек диктатура – именно така оценява неговата политика в областта на информационните технологии западната преса – тази, която Синхуа упреква в предубеденост.
„Голям експеримент на авторитарно управление през XXI век“, характеризира новата линия на Китай FT, който посвети поредица от статии на укрепването на властта на Си.
Пътят към третия мандат
Затягането на гайките може да предизвика забавяне и даже отказ на Китай от интегриране в световната капиталистическа система, с която той развива взаимноизгодни отношения в продължение на две десетилетия от момента на присъединяване на Китай към Световната търговска организация (СТО), предполага Паскал Лами, който оглавяваше СТО почти половината от този срок.
„В дългосрочна перспектива това е проблем, особено за сектора на интернет услугите, който трябва да осигури лъвския дял от икономическия прираст в бъдеще, каза той в интервю за Bloomberg. – Това е нов облак на хоризонта на светлото бъдеще на китайската икономика; само преди няколко години него го нямаше там“.
Привържениците на Си смятат целта му за благородна, подбудите – за искрени, а действията – пропорционални на заплахата. Те посочват, че даже демократичният пазарен Запад се стреми да обуздае властта на интернет компаниите и да регулира новата икономика на мобилните приложения, където основен ресурс са личните данни на потребителите. Китай се движи в същата посока, но без дискусии.
Критиците на Си се опасяват, че при цялото благородство на целта за всеобщо благоденствие, избраните методи за потискане на онлайн заплахата са прекомерни и са призвани да защитят властта, а не гражданите. Икономистите посочват социалните успехи на страните с пазарна икономика и примери за това как насилственото преразпределяне на богатство по преценка на чиновниците е довеждало държави от общо процъфтяване до повсеместно обедняване.
Но Китай има свой път, не се уморява да повтаря Си.
Ако новата кампания му помогне да мобилизира обществото за подкрепа на комунистическата партия в трудните времена на пандемия и забавяща икономика, то на XX конгрес на комунистическата партия след година ще му бъде по-лесно да погази едва установилата се традиция да се сменят лидерите на всеки 10 години и да остане на власт за трети мандат.