Сашо Сариев е автор, непознат за широката публика, част от чието творчество вече представихме на читателите (вж. тук), публикувайки няколко от неговите истории. Сашо пише и стихове, някои от които са в стистистиката на народните песни, но са негови собствени, авторски творби. В тази публикация може да се види част от поетичното творчество на Сариев.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ВАЗ ПРОЛЕТЕ САМ СА РАЗШЕНИЛА
16 февруари 2016 г.
ВАЗ ПРОЛЕТЕ БЕХ СА РАЗШЕНИЛА,
НА ЛИВАДКАНА РАНКУ БЕХ ОТИШЛА!
КИЧИЦИ ДА НАБЕРАМ ЛИБЕ ДА СИ ДОЧЕКАМ,
АГА МИ ЛИБЕ МИНЕ С НЕГВЕН БИЛЮК
С ДЮЗЕНЬ ЧЕНВЕ,
С КИЧИЦА ДА ГУ ЗАКИЧЕМ, САС ЗДРАВИЦЕ ДА ГУ ПРЕВУДЕМ.
ТА СИ МИ РОСНА СИТНА РОСИЦА,
АГА АРНИСА ВАЗ ДУПАРАН СА ЗУНКЕ САРПИЧНА ЕЛЕНДИСА.
ТУГАЙ СИ НА ЗУНКЕ ПРИДУМАХ ЗАДУМАХ ЗАПЕХ.
ЗУНКЕЛЕ, ЗУНКЕ ШЕРАНА КАМАТНА,
ЩЕШ ЛИ МИ, ЗУНКЕ, ДА КАЖЕШ,
ДЕНЕС ЛИБЕ УТ ТУВ ЛИ ШЕ МИНЕ?
ИЕ ША СА ВИСОЧКУ ДА ПОКАЧЕМ,
МЕНЕ УТ ДЕЛЕЧКУ ДА ВИДЕ.
АГА МИ БЛИЗКУ НАБЛИЖИ,
ПРИЗ КОРСТАС ДА МА ПРИФАТИ,
В СРАДЕ ЛИВАДАСА ДА МА ЗАВЕДЕ,
НА ДАБАН МОЙСА СНАЖКА ДА ВАЗПРЕ!
КУПРИНЕНУ ЕЛЕЧЕ ДА МИ ВАЗБЕРЕ,
ВАРКАЗУНЧЕ ДА МИ ОТВЪРЖЕ.
КАРВАНКУВЕ ДА СВАЛЕМ,
НА СЛАНЧИЦЕ ДА ГИ ТУРЕМ,
РОСАНА ДА ИМ УБЕРЕ.
ТА СЕТНЕ УТ ТУВ СУХКА ДА СИ ТАРНАМ,
СУХКА ОЩЕ… РАЗШЕНЕНА…
.
КУТРИ САМ ИЕ
11 март 2016 г.
Мене ма майка рудила пуд БЕЛАНА АНТАШЕ в рекана.
В КРАПКУ ми ЛЮЛКЕ варзала, низ два бука ЧЕТАЛНАТИ.
С БАКАР ут КАЙНАКАН е БИСТРА вода дунела, та ма УМИЛА, умила още ПУВИЛА.
С десна си РАКА мене залюлела, с другана рака е огань НАКЛАЛА.
Че ми е и ЗАВЕТЬ СТОРИЛА, да ма ни ТУРМИ ТУРМАНА.
ЛЕТВА ми песне запела, запела още ЗАНАРЕДАЛА.
Расти ми, расти, ЗЛАТАН син, ГУЛЕМКУ КОПЕЛЧЕ да станеш.
ДУР два ми АРШИНЕ височку, височку още черночку.
Приз ДЕНЬОН хи СУРКУ пиле ПРИПЕВАЛУ, НАЩЕС хи ДЖУРКАЛЬЧЕ ДЖУРКАЛУ.
Расти ми, расти, синольо, ага ми ГУЛЕМКУ нарастеш, с УЙКУТИ нах УВАНА да идеш, УВЧЕРЧЕ ДА ТА КАЛЕСА, равнички три гудини.
На третана гудина ЕГРЕК увчици да ми дукараш, та и с увчицине БАРАБАР и млада НЕВЕСТА.
.
ЗИМНА ПРИКАЗКА
17 декември 2013 г.
Ех, шейна! С коне игриви!
Сякаш красотата сама ги влече.
Развяват гриви през пъртината бяла,
под звуците на не едно звънче.
Пей, коларю, Коледна песен запей,
пей за младост отминала вече,
и нека се чуе в бялата шир – надалече.
Помниш ли как прилегнал на капрата зиме,
препусках с конският впряг…? Ех, забравил съм вече.
Забравих дори и твоето име.
Но отде имах тази осанка,
та уговарях момите аз сам
и в руслото на моята талянка,
изгаряха от любов с огън и плам.
Но всичко свърши, конете отдавна умряха,
оредя моят буен перчем,
обезлюди се и моята стряха.
А шейната прогнила замлъкна съвсем.
.
ПОВИКАЙ МЕ ПРЕЗ АПРИЛ
16 април 2014 г.
Повикай ме рано на сутринта,
да посрещнем заедно деня.
Ще се изгубим в люлякова гора,
там нейде ще потърсим любовта.
Ти ще слушаш как славеят възпява утринта,
аз ще ти разказвам за моята зла беда.
Букет от люляк ще ти набера,
синчец в косата ти ще забода.
Порив пролетен в теб ще посадя,
а той в сърцето ти ще разцъфти любовта.
Ще литнеш като всяка волна птичка,
през уханната цъфнала горичка.
Времето лети, то никога не спира,
то отнася радост и мечти от всемира.
Без да подозира, че във всяка душа,
пролетният порив никога не умира.
ЮЛСКА СЕНКЕ В РОДОПИТЕ
4 юли 2014 г.
Саид си на Фатма думаше:
Хайде си, Фатме, да идем.
нах нашну месту в рекана,
в рекана зад барчинкана.
Тарнали ми са двамина,
стигнали са по планина.
Нашли са ливадка зелена,
с бистра вода студена.
Саид си на Фатме вели:
Свали си, Фатме, либадие,
сенчица да си направим.
сланцену да на ни изгури.
Свалила й Фатма либадие,
станала сенке мутинка.
Свалила й Фатма карване,
леснали бели бажеци,
сенкена й още рехавка.
Свалила й Фатма аленко елeче,
сенкена й още шерана.
Свалилай Фатма ризка копринена,
ройнала биски розави кабальки.
сенкена тамань натаманена,
с анна ми дупка на варан.
Свалила й Фатма гашкуве,
сенкена са й натакмила.
Ам си са еце усрамила,
та си на Саид продума:
Хайде са, Саид, посбарзай,
пуд сенкеса да легнем,
мене йот очи да скриеш…
.
Творби и илюстрации:
Сашо Сариев
