Днес, 9 декември, Православната християнска църква почита Зачатие на Св. Анна, която е майката на Света Дева Мария. Чества се като покровителка на бременните жени и вдовиците, брака, семейството, девствеността, раждането и майчинството.
На този ден не се работи, защото жените ще раждат трудно или ще помятат. Иконата на св. Ана се окичва с цветя, пред нея се поставят дарове. Света и праведна Анна. Този празник е известен още като Зимна Св. Ана или Анино зачатие, Ановден.
На този ден именници са: Ана, Анна, Анка, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Янко, Янка, Аньо, Анчо,Анабел, Нуша, Нушка, Теменушка
Църквата почита света Анна няколко пъти в годината:
Днес 9 декември, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна;
на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоминаваме Нейните родители – св. Иоаким и Анна,
и на 25 юли – денят на успението (смъртта) й.
Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария.
Още от началото на VII век за него има написан специален текст и беседа от св. Андрей Критски – автор на църковни молитви и химни. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна:
“Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше.”
Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на нашия Господ.
Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария.
Още от началото на VII век за него има написан специален текст и беседа от св. Андрей Критски – автор на църковни молитви и химни. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна:
“Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше.”
Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на нашия Господ.
Традиции и обичаи
Св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците. този ден е и празник на врачките, вещиците, омайниците.
Св. Анна е и майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците.
В нощта срещу празника магьосниците могат да примамват чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък.
Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат зътворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.
Всички стопани следят кой ще влезе пръв в къщата им; ако е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, ако е жена – женски. Момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клонки от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през следващата година.
Гости посрещат именничките.
Със зимния празник на св. Анна са свързани и празниците на св. Спиридон (12 декември) и на прор. Даниил (17 декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново.
В деня на св. Спиридон жените месят колаци и ги раздават за здраве и бъдещо благополучие (житна жертва). На 17 декември празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината. И двата празника, подобно на Аньовден, са женски, в същността си са честване на женското, плодотворящото начало. Целта им е да осигурят щастлив преход и успех в новия годишен цикъл.
Поверия
Поверията твърдят, че тогава черните магии “хващат”. Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Гадания и предсказания
Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи първият гост в къщата. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.
Моми гадаят как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.
Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад.
Традиционна храна за денят на Св. Ана е посна (Коледни пости)
- Варено жито
- Варена царевица
- Баница със зеле
- Праз с ориз и маслини
- Имамбаялдъ
Честит имен ден на всички именници!
