Здравей, непознати приятелю или приятелко. И двамата сме български емигранти. И двамата пишем разкази и стихове на български. Това ни прави по-близки от някои роднини. Носталгията сродява, да знаете.
Забелязах, че понякога се чувствам по-близък с колежката си от Бангладеш, отколкото с някоя братовчедка, останала в България. И то не е защото не си обичам братовчедките или имам някакво перверзно влечение към бангладешците. Просто един емигрант понякога разбира друг без думи, а от друга страна неемигрантът, и най-близък да ти е, често те гледа, все едно говориш на китайски, когато се опиташ да си отвориш душата.
Знам защо пишете. В този огромен и пъстър свят най-добре разбираш какво чудо е, че все още някой говори, пише и чете на български.
И аз като Вас писах и даже публикувах разказчетата си. Един ден ми скимна да публикувам разкази на други писатели – емигранти и неемигранти, та белким поне на белия лист се съберем заедно. Да направим книжка и да я даваме на хора да я четат безплатно. Ей така просто, за да го има българското слово в душите.
Намериха се неколцина добри приятели, с които организирахме и финансирахме това начинание. Пет човека, за да бъда по-точен. Публикувахме и представихме три сборника с разкази и стихове в три поредни години, и всяка година, приятели, аз очаквах някакво събуждане. Очаквах да се присъединят хора към тази кауза, да станат повече спомоществователите – дарители и идеята за безплатна българска литература да литне. Да вземат хората да четат повече книжки и по-малко компютри. Да се научат на български изказ и на българщина, да не се загубят българският език и култура.
Оказа се, обаче, че не съм бил прав. Казаха ми го даже. Бил съм давал криле на графоманите. Бил съм грешал, като не съм продавал книжките. Абе, изобщо голям съм бил глупак и наивник.
И така, и тази идея се приземи в калта, както толкова много други български идеи преди нея.
Така мина една поредна година, в която Еврочикаго публикуваше разкази и стихове – Вашите разкази и стихове. Тази година обаче няма финансиране. Омръзна ми, да знаете, да бъда „богатият чичко американец“, който имал бол пари и дал бол пари. Друга ми беше идеята.
Тази година няма да стане чудото, което може би някои от Вас чакат. Извинявам се най-искрено. Три години подарявахме чудеса на пишещите българи по света и у нас. Три години бяхме чудотворци. Тази година нямаме желание да сътворим чудото.
Коледно време е.
Кольо – Босия има една хубава идея. Тя е за разликата между католицизма и православието.
Православните за най-важен празник са си избрали Великден. То е, защото православието е прехласнато пред мистерията на Чудото на Възкресението. Затова и православните все чакаме да стане Чудото.
Католиците пък за най-важен празник признават Рождество. Сещате ли се? Онзи празник, на който ние си колим прасетата. Рождество е празникът на рождението на Бога – Човек. Те празнуват, защото всеки човек може да бъде Бог – всесилен, безсмъртен и да прави чудеса.
Пиша Ви, защото тази година аз няма да правя чудо за българската литература. Ако някой от Вас иска чудо, то просто искам да Ви напомня, че всеки от Вас може да го направи. Рождество е. Ако на този празник няколко десетки български писатели от целия свят съберат две хиляди лева, то на Великден ще има чудото на раждането на поредния безплатен сборник с български разкази и стихове.
Как да съберете парите ли?
Много просто. Преведете ги на Пей Пал сметката на нашия редактор Мариана Христова. Знаете електронната й поща – [email protected] .
Отивате в Пей Пал сметката си и избирате да пратите, колкото прецените на Мариана. Слагате адреса на електронната й поща и тя получава парите тутакси. Поне аз така й пращам пари. Доколкото я познавам, тя персонално ще благодари на всички изпратили пари на страниците на Еврочикаго и във Фейсбук.
Тези пари тя ще използва за да редактира и подреди произведенията Ви, да ги събере в книжка, да контактува персонално с всеки един от Вас, да организира и заплати предпечатна подготовка, изработка на корица, печат и представяне на книжката. Мисля, че сумата е повече от разумна за цялата тази дейност.
И запомнете от мен. Чудесата не стават, ако сами не си ги направим.
Честито Ви Рождество и се надявам да се видим по Великден!
С обич!
Виктор Хинов – български емигрант
––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред: Ако се съберат средства за издаването на четвърти литературен сборник с творби на български автори от различни страни по света, публикувани тази година в литературната рубрика на Еврочикаго, имената на всички дарители ще бъдат написани в книгата. Всички дарени средства за издаването на такъв сборник ще бъдат публично огласявани във ФБ група „Литературни откровения“. Основният дарител за трите досега издадени сборника – „Черга пъстроцветна“, „Часовниковата кула“ и „Читател до поискване“ – Виктор Хинов вече направи първото дарение за четвърта книга. Ако тя бъде създадена, би съдържала разкази и стихотворения на български автори от пет континента и следните страни: Австралия, Бразилия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Нова Зеландия, Република Южна Африка, САЩ (Илинойс, Индиана, Колорадо), Турция, Украйна, Швейцария и Швеция.
.
