Вчера Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание обсъди актуалното състояние и изпълнението на задачите, възложени на Държавната агенция за българите в чужбина до края на 2018 г. На заседанието на Комисията присъства и.д. председател на ДАБЧ Димитър Владимиров. Информация на БНР по темата:
Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) работи, след като бе спряла само за 7 дни заради разследването на търговията с българско гражданство, но има значително, забавяне на обработването на документите. Това каза пред ресорната парламентарна комисия временно изпълняващият длъжността председател на ДАБЧ Димитър Владимиров.
Той посочи пред депутатите, че агенцията работи, въпреки заканите на премиера, че ще бъде закрита, както и, че обработката на документите за удостоверения за български произход затруднява същинската дейност на ДАБЧ. И, че липсва нормативна база с регламент, критерии и процедури за установяване на български произход.
Димитър Владимиров каза, че в момента са обработени преписки, подадени до март тази година, а са издадени удостоверения от 2017 г.
От 2010 г. са били приети 126 000 заявление, издадени са около 200 хиляди удостоверения. За седем години агенцията е проверявана от седем институции, включително от ДАНС. А в същото време дейността на ДАБЧ е описана само в един текст в законодателството.
„В Закона за българите, живеещи извън Република България, агенцията не съществува. Няма критерии за удостоверяване на български произход, няма регламент, няма процедура в нито един нормативен документ“, каза Владимиров.
И посочи, че ДАБЧ е пред огромно предизвикателство, защото 2002 г. е имало около 250 организации на българи зад граница, а сега са над 1000, като в чужбина има над 2,5 млн. български граждани.
„Агенцията трябва да се занимава основно със съхраняване на българската култура. Но неумолимата реалност за обработка на преписки затруднява същинската дейност на агенцията, за която е създадена“, каза Димитър Владимиров.
И предупреди, че при липсата на регламент, критерии и процедури за удостоверяване на български произход, ДАБЧ ще е в това положение и за в бъдеще.
Много депутатите се произнесоха в полза на това агенцията да продължи да работи.
Според ДПС депутата Ахмед Ахмедов, агенцията не трябва да бъде закривана.
Андон Дончев от „Воля“, който е председател на комисията, проверяваща дейността на ДАБЧ, каза, че до този момент не са направени законодателни предложения, с които закриването да бъде стартирано.
От ВМРО пък поддържат тезата, че ако агенцията бъде закрита, трябва да бъде разкрито министерство.
Депутати препоръчаха, че трябва да се черпи опит от други държави по отношение на даването на гражданство.
Коментар по темата на д-р Спас Ташев, бивш зам.-председател на ДАБЧ:
Оказва се, че в нашата държава има значителни проблеми при установяването на българския произход. Поради тази причина държавната ни политика към българите зад граница е в криза. Очаквам мнения и предложения към предложената работна дефиниция за български произход и нейното тълкуване, част от която бях развил в доктората си през 2014 г. (в момента акцентът е по-скоро върху принципите, самата дефиниция сигурно има несъвършенства и може да се подобри в процеса на дискусията).
Лице от български произход: лице, в чието родословие поне един от предците:
1. Преди освобождението на България е живял на територия, която след 1878 г. е влязла в нейния състав, и не се е декларирал като лице от друг/небългарски произход; или
2. Е живял на територия, влизала в диоцеза на Българската екзархия след 1870 г., и не се е декларирал като лице от друг/небългарски произход; или
3. Е бил български гражданин и не е загубил българското си гражданство на основание на чужд/небългарски произход.
Бележка: Т. 1 засяга лицата като банатски, бесарабски или таврийски българи, чиито предци в миналото са живели на територия, която след 1878 г. е влязла в състава на България, но и в емиграция са се декларирали като българи; т. 2 се доказва с кръщелно или училищно екзархийско свидетелство; т. 3 се отнася за всички, които са били български граждани и не са загубили българското си гражданство против волята си или на основание на чужд произход. Тук не влизат тези лица, които по силите на изселнически спогодби са напуснали България и са придобили чуждо гражданство на основание на деклариран чужд произход. В тази категория всички, които в момента са български граждани, са и българи (което е така и съгласно тълкуванията на ВАС, който дава приоритет на гражданското начало). Това е така до момента, в който някои лица, в случай, че станат чужди граждани на основание на чужд произход, губят българския си произход, тъй като не е възможно едно и също лице да бъде с два произхода, освен ако не е от смесен брак.
.
