2018-та е годината на КПКОНПИ!
Каза го Главният прокурор, а как да не се съгласиш с него? Мега органът за епична битка с корупцията и отнемане имуществото на незаконно забогателите навлезе навсякъде в живота ни, дори и в детските градини. Децата ще борят корупцията в семействата, като дори може да бъдат задържани за 24 часа без уведомление на родителите им, ако не слушат. Всеки може да се окаже с възбранено имущество и запорирани сметки, ако прокурор му повдигне обвинение за каквото и да е, а добрият чичко Пламен от онзи орган му образува проверка на неговото и на роднините имане и му наложи едни обезпечителни мерки. После дали има, дали няма обвинение в съда, дали ще е осъден или оправдан, няма значение – имуществото си остава в КПКОНПИ и се чака иск в съда (неизвестно кога). Така вече ще имаме четири вида собственост, независимо от Конституцията – държавна, общинска, частна и… на КПКОНПИ.
Всъщност се оказа, че вече най-лесното нещо е да се окажете обвиняем и без имущество, стига прокуратурата да го поиска. Но пък това не се отнася до крупните бизнесмени – символ на родния бизнес и обществен елит. Там е тишина и невинност, като се започне от куорпулентния медиен олигарх, който се оказа най-проверяваният и чист човек в държавата, мине се през футболния благодетел с неизпълнените приватизационни договори и се стигне до онзи, когото самият премиер нарече истинския собственик на „ЮЛЕН“…
А всъщност митичното дружество-концесионер на половината национален парк „Пирин“ се оказа изведнъж собственост на ски легендата Марк Жирардели – така било от 2016 г., но никой не го знаел, при все, че половината държава издирваше собственика му преди година! Марк е купил една огромна офшорка чрез свой инвестиционен фонд и чрез нея е придобил концесия на земи, ски зона и водохващания в национален парк. А с какви пари, дали някой изследва техния произход и направи ли поне проверка по Закона за мерките срещу изпиране на пари? НЕ, ще обидим чужденците, човекът просто показал един документи (никой не знае какви) пред трима министри и готово, всичко е точно. Търговски регистър, финансови отчети – подробности… Сега ще му разширяват концесията, за която предишният собственик на „ЮЛЕН“ – кипърецът Георгиус (по документи) не е плащал, а истинският, който, според премиера, бил Цеко Минев, е ползвал много над разрешената. Но и Марк няма да плаща – той е легенда! Пари за болниците, училищата и пътищата, извън магистралите, няма обаче.
Скоро очакваме да разберем дали Борис Бекер пък няма да се окаже собственик на онова дружество с цистерните, които се взривиха на гара Хитрино (понеже и там собственик бе митичният кипърски гражданин Георгиус), а Мика Хакинен – на „Джи Пи груп“, че си има писта с колчета на „Графа“.
И така, в шеги и закачки, се сещаме да попитаме пък дали КПКОНПИ е проверявала някога „социално слабия“ собственик на „ЛУКОЙЛ България“, че зер човекът едвам преживява, след като повереното му дружество работи на загуба от едни 15 години и лев не внася в държавната хазна. Но за сметка на това държи комай целия бизнес с петролни продукти на едро и половината на дребно?!
Или пък питаме за собствеността на друг митичен герой, който се издирва от година, след като добрият български съд го пусна под гаранция, при все, че бе осъден в две държави, а добрата прокуратура не го намери, след като и у нас бе осъден – за кокаиновия крал Брендо става въпрос! КПКОНПИ се сети да му възбрани имуществото половин година след влизане на присъдата му в сила – да познаем ли какво е възбранила? За сметка на това, единственото жилище на обвинената за получаване на подкуп от 70 000 евро бивша кметица на „Младост“ е възбранено, а сметките й запорирани от КПКОНПИ – чутовен успех, с който напълно се изчерпва май битката с корупцията!
И така се замислям наново и стигам до извода, че 2018 г. не бе годината на КПКОНПИ, нито на прокуратурата, а на бутафорията във всяка една област на живота ни! Годината, в която Правото бе системно потъпквано, правата ни системно ограничавани, парите ни системно присвоявани, а достойнството ни системно поругавано!
В държавата, управлявана от олигарсите, властта им прислужва по най-скандалния и циничен начин.
В нея агент Сава – Ахмед Доган, променя закони и сменя правителства от Сараите, малко след като е придобил един ТЕЦ и парите за студения резерв на държавата.
ЛУКОЙЛ не плаща данъци, Гешев и Георгиев са шерифите в държавата, а главният прокурор го играе „властелинът на пръстените“.
Държавата, в която най-големият враг на държавността се оказа председателят на Върховния касационен съд, защото каза, че прокуратурата е опънала чадър над приятелите си, а преследва неудобните на властта.
Държавата, в която зад всяка голяма сделка или концесия стои по един олигарх, удобно скрит зад кипърски гражданин или ски легенда.
В която майките на деца с увреждания трябва да стоят десет месеца на улицата и да бъдат наричани с обидни епитети, за да се вслуша най-накрая под натиск властта в исканията им…
Как се нарича такава държава?! И въобще държава ли е това? И дали другите ни разпознават като истинска държава? Отговорът е на площад „Света Неделя“ в София, където се намира една елха, дарена от друга държава – изцяло бутафорна, защото дори не е елха, но пък много точно ни адресира, точно такива, каквито сме, и като държава, и като общество!
Да Ви е честита Новата 1949-та… Оппааа, пардон, 2019-та година, другарки и другари, и вие, господа „капиталисти“!
Велислав Величков
