Сдружение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система „Солидарност“ е изпратило жалба до българските институции и до Европейската комисия и Европейския парламент.
В жалбата се казва:
„УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
С настоящата жалба се свързваме с Вас, за да Ви запознаем със системния и масов проблем, засягащ ежедневно живота на стотици хиляди българи, граждани на Европейския съюз, за който е налице пълно бездействие от страна на българските институции, и правим искане за незабавна и неотложна среща на членове от Сдружението ни с Вас.
Накратко за проблема, за разрешението на който очакваме съдействие от европейските институции:
1) По делата липсва удостоверяване, че заповедта по чл. 417 ГПК е връчена заедно с разпореждането, видно от съобщението по Наредба №7/2008 г. – чл. 2, т. 20.
2) Частните съдебни изпълнители не е връчват и не удостоверяват връчването на книжата и съдебните актове. По тази причина всички книжа се намират все още в кориците на делата, а самите дела се съхраняват в т.нар. „тъмна стая“ в СРС;
3) В регистрите на Софийски районен съд (СРС) няма издадени и заведени валидните съдебни изпълнителни основания – разпореждане, с което се допуска незабавното изпълнение на вече издадената заповед за изпълнение;
4) Частните съдебни изпълнители действат без възлагане от съда по чл. 42, ал. 2 от ГПК;
5) Съдебните състави, до които се подават възражения, частни жалби и искове за спиране на делата, приемат, че преклузивните срокове са изтекли, а те дори не са започнали да текат, защото липсва удостоверено връчване на актовете на съда.
Всичко, което е изброено горе, е констатирано от прокурор Ивайло Занев от Специализирано звено „Антикорупция“ към Софийска градска прокуратура, които сме приложили във всичките си жалби, изпратени до всевъзможните институции.
Прокурорът чрез своите писма се опитва да сезира Инспектората към Висшия съдебен съвет и Камарата на частните съдебни изпълнители с искане за извършване на проверка на всички приключени заповедни производства в страната, което е доказателство за масовостта и системността на проблема – във връзка нарушението както на българското законодателство, така и на правото на Европейския съюз. Последните обаче цели две години бездействат, а дори отказват да се произнесат със становище по темата. По същия начин не получаваме ответна реакция и от Европейската комисия, до която сме се позовавали множество пъти.
Провеждали сме поредица срещи, за да представим проблема и да получим съдействие с: Върховен касационен съд, Висшия съдебен съвет, Комисията по правни въпроси към Народното събрание, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание, Камарата на частните съдебни изпълнители, Омбудсмана на Република България, по време на които се сблъскахме с пълна некомпетентност и непознаване на закона от страна на нашите институции. Всичките разговори бяха безрезултатни, като всяка институция ни препращаше към друга поради липса на компетентност, което води до пълен порочен кръг, който се опитваме да прекъснем.
Например, по време на проведената ни среща в Камарата на частните съдебни изпълнители, за която сме приложили стенографски протокол, от който е видно, че не успяхме да получим адекватни отговори, на съвсем конкретно и ясно зададени въпроси, председателят на Камарата не беше наясно кой връчва разпорежданията (съдебното решение, което е издадено в отсъствие на длъжника), как се удостоверява връчването, дали частният съдебен изпълнител е длъжен да прави това изобщо. От това всеки обикновен гражданин може да стигне до извода, че от 10 години насам частните съдебни изпълнители са позволявали всякакви своеволия, не са връчвали съдебните книжа на длъжниците, с което им се нанася пряка вреда, тъй като същите не могат да се защитят поради липса на информираност. При опит да се защитят, съдът им отказва, тъй като приема, че преклузивните срокове за предявяване на претенции са изтекли, а те реално не са започнали дори да текат, тъй като няма връчване, което явно стеснява правото на длъжниците на справедлив съдебен процес, уреден в чл. 47 от ХОПЕС.
Друг пример е, че по време на поредната проведена среща със заместник-министъра на правосъдието – Десислава Ахладова на 26.11.2018 г., която заяви, че частните съдебни изпълнители не действат в нарушение, а връчват непълен комплект от документи, тъй като това им е предоставено на тях от съда. Уважаеми дами и господа, не смятате ли, че това е правен абсурд – съдът да ограничава правата, достъпът до информация, на гражданите?!
По този повод, поради практиката да липсва връчване на книжа, в СРС съществува обособена отделна т.нар. „тъмна стая“, в която се съхраняват делата, които не са приключили поради именно това бездействие от страна на частните съдебни изпълнители – невръчването. За наличието на „тъмна стая“ получихме отговор от СРС, в който се гласи, че тя съществува от 2009 г. насам, което е поредно доказателство за масовостта на проблема и огромният размер на делата, по които не е налице надлежно връчване на книжа.
От съдия в СРС сме получавали разпореждане, в което по явен начин се казва, че и да има проблем, от приемането на новия ГПК до момента по такъв начин са решени и приключили милиони дела, т.е. при констатиране на проблема, те трябва да бъдат пререшени, което същата смята за ненужно и най-вече за невъзможно поради утвърдилата се практика.
Съдът е намерил начин да легализира всичките си незаконосъобразни действия и действа заедно с частните съдебни изпълнители, както и с други висшестоящи институции като организирана престъпна група на държавно ниво.
Всичко горепосочено нанася пряка вреда на бюджета, защото не се събират държавните такси в пълен размер, налице е нерегламентирана държавна помощ, а всичките дупки в бюджета се запълват по друг начин – отново чрез нанасяне вреди на обикновените граждани на Република България и Европейския съюз.
От друга страна, съдът не проверява за неравноправни клаузи в договорите, както и не констатира правилно дали вземанията са безспорни, което по изключително груб начин погазва правото на ЕС – Директива 93/13, Регламент 805/2004. В тази връзка практиката показва, че по голям брой дела банките са променяли незаконосъобразно дължимите се лихви, неоснователно са обявявали кредитите за предсрочно изискуеми, а по делата с комуналните доставчици, че има надписване на дължими суми, погрешни калкулации и злоупотреби. Нарушава се системно основния принцип, че по такива дела съдът издава заповеди за изпълнение и изпълнителен лист, само при законосъобразно изготвени и редовни платежни документи, както и при доказана безспорност на вземанията. На практика по този вид съдебни дела българските съдилища работят по опорочен шаблон, като е създадена трайно установена незаконосъобразна практика. Системно не се издава като отделен писмен акт съдебно Разпореждане, което е задължително и в което съдът следва да изложи мотивите си по фактологията и по правото и да обясни защо приема представените му документи за редовни и защо издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Издаването на разпореждане е изрично предвидено в чл. 413, ал. 2; чл. 418, ал. 4; чл. 419, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на ГПК.
Големият брой на пострадалите, на значителна част от които бяха продадени домовете и то на нищожно ниски цени /поради несъвършенства в регламента за продажби на търг/, при което останалите без жилища хора продължиха да дължат пари и бяха превърнати от нормални граждани не само в клошари, но и във „вечни длъжници”. Това масово явление доведе до инициатива на обмудсмана, която завърши с промени в ГПК, публикувани в Държавен вестник бр. 86 от 2017 г., но тези промени бяха частични и недостатъчни, поради което българския закон остане недокрай съобразен с правото на ЕС. Остана и порочната съдебна практика по неприлагане примата на правото на ЕС и решенията на СЕС. При обжалване на незаконните актове на районните съдилища пред окръжните съдилища, въззивните съдии открито прикриват закононарушенията на своите колеги.
Стигна се дотам, че за да прикрият явното масово нарушение да не се издава съдебно разпореждане като отделен съдебен акт, въззивните съдии измислиха нова правна теория за възможното съединение на съдържанието на неиздадения съдебен акт – разпореждане в последващия друг отделен съдебен акт-заповед за изпълнение! Това е причина години наред обществото ни да бъде ограничено в правата си. В България съществува противоречива и порочна практика относно издаването актове на съда по заповедното производство. Видно от заповедта за изпълнение, изпълнителният лист се получава преди да са връчени заповедта и разпорежданията, тоест имаме издаване и получаване на един вторичен акт на съда, без да са надлежно издадени и влезли в сила неговите законни основания. Книжата за връчване на длъжниците продължават да стоят по делата и никой не ги връчва заедно с издадената заповед в оригинал, което е пречка длъжниците са могат да се защитят правомерно, с абсолютните права, които имат като равнопоставени граждани. Искали сме и и сме провели няколко срещи с български институции, но без реално разрешение на проблема или поне отговор на спорните въпроси, а именно: Трябва ли всеки съд да издава разпореждания и те да бъдат надлежно връчени на длъжниците, за да се приключват коректно и в срок заповедните производства? Цялата практика на Софийски районен съд, както и на много други съдилища в страната е съдът да прескача възлагането на Частния съдебен изпълнител да бъде връчител на актовете на съда и по този начин, когато Частния съдебен изпълнител връчва актове на длъжните, той превишава пределите на своите правомощия и съответно действа незаконно.“
Целият текст на жалбата може да се прочете тук – Жалба ЕК.
.
