Людмила Калоянова (Питсбърг, Пенсилвания) е лауреатът на първото издание на конкурса „Нова социална поезия“. За престижната награда се съревноваваха 300 творби, представени от 100 автора, седем от които достигнаха до финалния кръг.
Жури в състав: Златомир Златанов (председател), Александър Николов, Венцислав Арнаудов, Кирил Василев, Красимир Кавалджиев, Кристофър Бъкстон, Марко Видал и Томас Хюбнер единодушно отсъди първо място за стихотворението “Ийст Ривър“ на Людмила Калоянова.
Това е поредното признание за Калоянова, която е носител на първа награда за стихотворение на емигрантска тема от международния конкурс „Изящното Перо“ в Чикаго – 2017 и на специална награда в конкурса „Биньо Иванов“.
В специална реч до журито на конкурса авторката сподели мисли за самобитната роля на поезията и нуждата от отърсване на творческия акт от условностите на меркантилната и номенклатурна самодоволност.
„Уважаеми членове на журито, гости и приятели на Нова социална поезия,
Пиша тези редове с удовлетворение и признателност за предоставената ми възможност да участвам в първото издание на конкурс „Нова социална поезия“. Изключително съм благодарна за вниманието и честта, които журито ми оказва с присъждането на наградата.
Макар и далеч от родината, българските емигранти следят с интерес динамиките на литературния ни небосклон. На фона на повсевместното опошляване и срастване на литература и литературен естаблишмънт, Нова социална поезия отстоява кардинално различна визия, в която авторът, освободен от дискурсивните и меркантилни условности на една противоречива постмодерност, се превръща в „яростен“ и съзнателен субект на своето слово.
Rage, rage against the dying of the light. Възприемам Нова социална поезия като „литература на яростта“. Така, както героят на Дилън Томас се бунтува срещу смъртта на деня, така и Нова социална поезия ни подканя да се изправим срещу смъртта и обезличаването на поезията. Усилията на основателите на групата и на движението като цяло да скъсат безкомпромисно с вулгаризирането на литературата и на творческия акт заслужават безспорни адмирации.
За мен е изключително признание да бъда част от този процес на „яростно“ съзидаване. Пожелавам на членовете на Нова социална поезия сила и творческо вдъхновение.
Искрено Ваша,
Людмила Калоянова“
–––––––––––––––––––––––––
Награденото стихотворение на български и в превод на английски.
Преводът е на авторката.
Ийст Ривър
В мъгливия следобед
на Карл Шурц парк
попивам пръски дъжд и
мирис на река
пуерториканки с колички
разхождат приветливи
френски
булдози
два сиви гълъба
надничат
от ръждясалите перила
във водовъртежните ями
на Ийст Ривър
дошъл тук
преди повече от столетие
вуйчо Теодор
ми маха с ръка
дъщеря ми
(която не подозира за съществуването му)
обича да си прави
снимки пред
статуята на свободата
…отронена памет
ентропия на пренесени гени
парадокси на скъпо
платената свобода…
гълъбите-въжеиграчи
продължават своя танц
върху перилата
протягам ръка
East River
In the foggy afternoon
at Carl Schurz Park
I soak up rain drops and
river scent
Puerto Ricanas with strollers
walk amiable
French bulldogs
two grey pigeons
peek
from the rusted railings
into the cyclonic pits of
East River
anchored here more than
a century ago
uncle Theodore waves
to me
my daughter (who doesn’t suspect
his existence)
likes taking photos in front of
the Statue of Liberty
…crumbling memory
entropy of displaced genes
paradoxes of freedom
paid dearly for…
the pigeons–
tightrope walkers–
resume their dance
on the railings
I reach out
.
