.
МИГ
Защо е кратък всеки миг,
даряващ ни с божествен полъх?!
Нима душата няма вик,
чрез който да зове и моли?!
Съзрях лика ти като в сън.
Ти бе реална, но далечна –
гласът ти бе камбанен звън,
усмивката – наслада вечна!
Прочетох мислите ти чисти.
Прегърнах тон от твойта струна.
И устните ти златолистни
аз тайно, със очи целунах…
.
.
СИРЕНА
Попитах те тихо за твоето име,
а ти ми отвърна „Не знам”…
С целувки солени лицето покри ми
и рече: „Не те ли е срам!”…
С ръка нарисувах на пясъка цвете,
под него написах „За теб”.
(Нали все цветя подаряват мъжете,
дори сред пустиня и степ.)
Ти после повика вълна белокоса
и цветето тя ми изтри.
А сетне целуна нозете ти боси,
обгърна ги, после се скри…
Под бледия месец танцува ти гола,
а той те погледна смутен.
Светулка в косата ти бе се забола,
ревнуваща тайно от мен.
Поисках за миг да докосна гръдта ти,
но облак луната изпи.
И буйният вятър надви песента ти,
а ти сред нощта се стопи.
Фил Бандов
––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Фил Бандов е роден и израснал в София, потомък е на македонски българи. От дълги години живее в областта Южен Тирол, Австрия. Изследовател, публицист, поет, писател. Автор на книгата ”Омар Хаям, 100 избрани рубаи”, както и на две собствени стихосбирки. Носител на първа награда за поезия от Литературния конкурс „Изящното перо“ – Чикаго ‘2017.
.
