Стихове от Магдалена Шумарова
.
ПЪТУВАЩИЯТ ЧОВЕК
Светът е станал дом за бездомните.
Но защо сме хукнали по света,
като се връщаме все същите?
И все търсим обратния път
към дома си…
И моето сърце стана
дом за бездомните…
Тесен е пътят и трънлив,
този, дето води към спасение.
Нека всеки поема Кръста си
като един малък Христос…
И аз пътувам като Одисей,
но не по света, а към себе си!
Пътуващ човек.
Никой не го познава отвътре,
никой не го разбира.
Пътувам, за да открия мястото
на своето покаяние.
Не осъждам никого,
на никой не се гневя.
Ще изпия горчивата чаша –
търся място за своето покаяние.
Ще се покая,
не искам да отнеса товара.
Светът е дом за бездомните
и аз ще избягам от него.
Сега и завинаги.
АКО
Животът е просто една спирка
по пътя към смъртта…
Защото всеки човек е машина с определен ритъм.
корабокрушенец, изпаднал от кораба на живите…
А може би животът е просто един оброк
оброк между майстор и калфа –
кой от двамата ще нарисува по-хубаво слънце?
Оброк между двама корабокрушенци,
чия болка е по-силна
и тръпка,
която ме кара да допра лицето си до нейното…
Но…
Това красиво лице,
макар и близко до мене,
се отдръпна…
И аз реших:
Ако щастието на човека
е тази страшна болка,
която изпитвам сега,
едва ли си струва трудът да оцелявам!
Магдалена Шумарова
–––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук, тук и тук.
.
