Днес, 20 декември, е денят на свети Игнатий Богоносец – Игнажден.
Свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски, е роден в гр. Антиохия. Въпреки, че името му има латински произход, запазените оскъдни сведения за него сочат, че той е с източно потекло.
Смята се, че той е детето, което Иисус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога.
Свети Йоан Златоуст, обаче, който прекарал част от служението си в Антиохия, в похвалното си слово за светеца споменава, че той не е виждал лично Христос. Според текста на „Мъченичеството на Свети Игнатий“ той е бил „ученикът на Свети Йоан“. Така че вероятно е познавал и други от апостолите.
Св. Игнатий Богоносец бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква. Той управлявал паството си в продължение на 40 години, без да жали труд и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познание на Христос. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В акта на мъченичеството му се споменава, че е бил „мъж апостолски във всичко“ и, че „грижливо управлявал църквата в Антиохия“, както и, че я превел през гоненията на император Доминициян. Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което после било прието и от другите християнски църкви.
Посланията на свети Игнатий са написани набързо на път за Рим. В малоазийския град Смирна пише послание до ефеската, магнезийската, римската и тралийската църква, а от град Троада изпраща послания до филаделфийската, смирненската църква и до Поликарп, епископ на Смирна.
Осъден на смърт от римския император Траян, заради верските си убеждения. През 107 г. загива мъченически в голям цирк в град Рим, разкъсан от лъвове
Традиции и обичаи на Игнажден
Според народните вярвания, от този ден до Бъдни вечер са продължили родилните мъки на Света Богородица. От Игнажден денят започва да нараства – „обръща се към пролет и лято“.
Според народното поверие, на този ден е началото на Новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” “Идинажден”, “Игнатьовден”, “Полаз”, “Полязов ден“ и “Млада година”. На Игнажден са и сбирките на коледарите.
На Игнажден започват Коледните празници. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо.
Характерен за празника е обичаят “Полазване”, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година. Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие. По това кой човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. На него домакинята дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата. Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци.
На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника – дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер. На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват т.нар. Мръсни дни, които траят до Нова година.
Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питат, у него ще късметът. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, сърми, туршии и зеленчуци.
Дните през този период се наричат още „Мъчници“. Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
Имен ден днес празнуват Игнатий (от лат. “игнеос” – огнен, „пламенен ден”), Игнат, Игната, Игньо, Игна, Ига, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Плама, Пламка, Пламо и др.
Честито на всички именници!
.
