На 27 декември, на третия ден след честването на Рождество Христово, Църквата чества паметта на св. първомъченик и архидякон Стефан. На този ден се чества и паметта на св. свещеномъченик Стефан, папа Римски, загинал мъченически през 257 г. при царуването на император Валериан.
Днес имен ден празнуват: Венчо, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Стефан, Стефана, Стефанка, Стефания, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Таня, Теки, Теньо, Фани, Цако, Цанка, Цанко, Цано, Цанчо, Цоко, Цона, Цонко, Цоню, Шон, Шона.
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
След Възнесението на Иисус Христос и след слизането на Св. Дух над апостолите, словото Господне бързо се разпространявало и числото на вярващите растяло. Юдейските началници и членовете на Синедриона с ожесточение наблюдава успехите на новото учение. След като предали Месията на кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но после видели, че смирените рибари безстрашно и уверено проповядват името на възкръсналия Христос, че на всички езици се разпространява Христово учение и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат все повече и повече последователи.
Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмници, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричали ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало. Както пише апостол и евангелист Лука: “…апостолите пък свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата”.
Между тия, които получавали храна, имало хора от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на словото Божие, те решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени “дякони” (служители). Апостолите се помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.
Междувременно в Йерусалим сред числото на вярващите се присъединили дори еврейски свещеници. Това силно обезпокоило членовете на Синедриона. Те започнали спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени думите му. Тогава те прибегнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили, че уж хулел Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.
Повикали Стефан в Синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Стефан припомнил всички Божии благодеяния към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, как го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за обещания Спасител; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от Него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Месията. “Твърдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан – вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, чиито предатели и убийци станахте вие!”
Тези думи възбудили яростта на слушателите. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, прекъснал речта си, погледнал нагоре към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: “Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!”. Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: “Господи Иисусе, приеми духа ми!“. След това коленичил и извикал с висок глас: “Господи, не зачитай им тоя грях!” – и с тия думи издъхнал.
Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те били изпълнени със злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на Христовата вяра и славен апостол Павел.
Има предание, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молела за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел тялото му и го погребал в своето имение. Вярващите християни скърбили много за праведния Стефан.
През 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез видение, което имал един свещеник. За мястото, гдето светите мощи се намирали, получил откровение йерусалимският презвитер Лукиан. Тялото на св. Стефан лежало в пещерата в някогашното имение на еврейския учител Гамалиил, където били погребани по-късно самият той и неговите синове. Над техните гробници построили църква. Мощите на св. първомъченик Стефан най-напред били пренесени в Йерусалим, а по-късно – в Цариград.
По текста за Свети Стефан в Жития на светиите, Синодално издателство, С., 1991
.
