„Станишев пак поиска да е евродепутат.“
Нали с годините се трупа жизнен опит, та почти за всяко нещо току изплува някакъв спомен.
Като прочетох горното, съвсем неволно си спомних, как преди много години, има-няма поне 20, пием кафе с един също бивш депутат, само че от БСП. Но съхранил влиянието си в страната Позитания.
При нас сяда внезапно бивша депутатка от БСП. Извинява се, че ни прекъсва разговора, ние отговаряме, че нямаме нищо специално, а една дама винаги може да ни зарадва с присъствието си, и още такива гланцирани формалности.
Тя веднага хваща бика за рогата, слага си неволно ръката върху ръката на колегата от БСП и започва тирада, направо като корида:
– Трябва на всяка цена да ми помогнеш да вляза в някоя листа на БСП на избираемо място! Това е за мен въпрос на живот и смърт, на чест и достойнство!
Колегата отговаря:
– Първо, няма да е лесно, аз не съм всесилен. Освен това, ти нали се бе поразграничила от БСП. А и много добре знаеш кой и как пише листите. И защо ти е на всяка цена да си и в този парламент? Животът не свършва и не започва с Народното събрание. Ето, аз не искам да бъда депутат, Ники и той не се натиска за там. Човек може много неща да постигне и без да е народен представител! Наистина не разбирам защо толкова активно, направо агресивно се натискаш да си в листите, и то на гарантирано избираемо място, защо ти е да си депутат?!?!
– Защото нищо друго не мога да правя!
Проф. Николай Слатински
