Българска делегация от директори на училища и детски градини посети Лондон от 23 до 27.01.2019 г., за да участва в „BETT 2019 – LONDON – THE FUTURE IS HERE – БЪДЕЩЕТО Е ТУК“. Колегите пожелаха да гостуват в Българското училище „Иван Станчов” към Посолството ни в Лондон и с радост се подготвихме да ги посрещнем като приятели.
Срещата се състоя на 24 януари в Българския културен институт, любезно предоставен от директора на института – г-жа Светла Дионисиева. Всички преподаватели от БУ „Иван Станчов” очаквахме делегацията от двадесетина души, ведно с ръководителите на неделните училища във Великобритания: Милена Везенкова („В. Левски”– кв. Баркинг, Лондон, „Розова долина” – кв. Тотнъм, Лондон), Филка Ананиева („Звънче”, графство Съри), Людмила Юнакова („Букваран” – кв. Лейтън, Лондон, с клон и в Манчестър), Петър Минчев („Климент Охридски”, Годалминг, графство Съри), д-р Валентина Александрова („Слово”, Оксфорд).
В 19.30 ч. пристигна първата група (Лондон по това време не е лесен за прекосяване – трафикът краде време). Колко приятно бе да ги видим всички засмени, явно с радост идваха тези, които знаят, че срещите с нас са винаги приятни. В тази първа група имаше и хора, с които за първи път се срещнахме. Но и те веднага почувстваха, че вечерта ще е повече от добра. Малко по-късно пристигна и останалата по-голяма част от групата и насядахме на столовете, подредени в кръг, за да сме очи в очи и да си поприказваме за всичко, което ни свързва, което ни боли и радва.
Делегацията на нашите гости бе водена от г-жа Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН и г-жа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители. Много са годините, в които работим заедно с тях, много е преживяното и в трудно, и в добро. Професионалният контакт се е превърнал от необходимост в умение да си помагаме, да гледаме в една посока, да търсим решения на проблемите като съмишленици. Когато работиш с доверие – това си е и приятелство.
Гостуваха ни и други колеги от България, с които се знаем отдавна: г-жа Весела Палдъмова – директор на 134 СУ „Д. Дебелянов” в София с изучаване на иврит, г-н Деян Стаматов (директор на столичното 119 СОУ „Акад. Михаил Арнаудов” и екс зам.-министър на образованието), Асен Александров (директор на 51 СОУ „Елисавета Багряна” в София, председател на Съюза на директорите на училища и детски градини в страната).
Първо към всички ни се обърна г-жа Янка Такева, за да благодари за посрещането и да сподели колко добре се чувства в обкръжението на хора, с които работи ежедневно от години и с които заедно се борят животът на учителите да става все по-добър в социално и материално отношение. Тя наблегна на необходимостта да се обърне повече внимание на запознаването на учениците ни с основните добродетели на православието, в което МОН ще ни сътрудничи как това да се случва, ведно с преподавания материал по литература и история.
Някъде по средата на приветствието й в салона влезе нашият посланик, г-н Константин Димитров. Точно тази вечер в салоните на посолството той се сбогуваше с представителите на дипломатическите мисии и с колектива на българското посолство, защото приключваше мандатът му в Лондон. Придружаваше го г-н Светозар Димитров от политическата секция, който отговаря за училищата във Великобритания. Благодарни сме, че г-н Посланикът отдели време от важния си ангажимент, за да дойде и поздрави нашите гости и да сподели няколко думи, в които високо оцени работата на българските училища зад граница.
На сбогуване за пореден път благодарихме на посланик Димитров за доброто ни сътрудничество. На съвещанията на посланиците в МВнР защити достойно мисията на българските училища в чужбина и посъветва колегите си – дипломати, да бъдат по-гъвкави, за да подпомагат дейността на образователните ни звена зад граница. За подкрепата си, на 24 май 2018 г. той получи Благодарствена грамота от АБУЧ. Направихме си обща снимка с г-н Посланика, след което ангажиментът към неговите гости в посолството му наложи да продължи задълженията си на домакин.
Г-жа Наталия Михалевска пожела преди да започнат приятелските ни разговори с гостите от България, да се отделим с представителите на българските училища във Великобритания, за да обсъдим някои предстоящи мероприятия и да споделим с нея някои проблеми, свързани с дейността ни. Г-жа Михалевска наблегна на необходимостта да започнем сериозна подготовка по обучението на децата по български език като чужд още в първите класове и съобщи, че инструкциите в помощ на това обучение вече са на сайта на МОН. Покани ни да се включим в предстоящата среща с министър Красимир Вълчев в Малага, където ще се обсъждат въпросите на дистанционното обучение. Говорихмe за предстоящата Конференция на АБУЧ, която тази година ще бъде в гр. Пловдив, за да се съчетаят събитията с тези на „Пловдив 2019 – европейска столица на културата”. Г-жа Михалевска ни информира, че тази година ще има обучение за квалификация на преподавателите по български език и литература, и трябва да намерим начин да изпратим преподаватели през лятото за двудневно обучение. Това приехме малко с притеснение, тъй като много хора си идват за една до две седмици в България и трябва да намерят време за покупка на учебници, за конференцията на АБУЧ, за обучение, за почивка, което не е толкова безпроблемно. Поставих за пореден път въпроса, че УС на АБУЧ отдавна иска от МОН да направи обучение за директори на училища и очакваме това да се случи тази година в Пловдив.
След това се присъединихме към гостите ни в залата (които междувременно използваха времето, за да се почерпят с чаша вино и някои лакомства). В напълно неформална обстановка запознахме разговор с всички. Един по един се представиха директорите на български училища във Великобритания:
Милена Везенкова – първата, която направи училище след нашето в посолството, и днес ръководи успешно най-голямото по брой ученици в Европа – „Васил Левски” с 440 възпитаници. За другото, основано от нея – „Розова долина”, спомена, че тази година е малко, само със 150 ученици, защото се наложи да сменя сградата, но обеща догодина бройката да е увеличена. Малко по-късно г-н Деян Стаматов изрази учудването си как е възможно да нарича училище със 150 деца „малко”, след като в София много голям процент от училищата са с под 100 ученици.
След Милена думата взе членът на УС на АБУЧ, г-жа Филка Ананиева (БУ „Звънче”) и сподели как навремето е започнала с 4 деца, а сега училището й има два филиала с голям брой ученици.
След нея говори г-н Петър Минчев (БУ „Кл. Охридски”, Годалминг). С чувство за хумор той сподели, че Великобритания не е само Лондон, има и провинция, и те са именно провинциалисти от Югозападна Англия. Така, както навремето Климент Охридски е имал мисия в Югозападна България, така и те се трудят на югозапад, затова са избрали за свой патрон този ученик на Светите братя. В Годалминг проблемът е, че няма струпване на българска общност на едно място, хората са разпръснати по селца и не е лесно да бъдат групирани. Започнали са с 5 деца, днес имат 50.
Последни говориха Людмила Юнакова (БУ „Букваран”) и Григор Григоров, с чиято помощ тяхното училище се разрасна с 5 филиала, един от които е в Манчестър.
Накрая взех думата, за да представя колектива от БУ „Иван Станчов” към посолството. Винаги е удоволствие да изтъкна, че работя с висококвалифицирани и талантливи учители, всеки от които е незаменим. Невяна Анастасова – води малките ни азбукарчета на възраст от 4 до 6 години и всички просто са влюбени в добротата й. Г-жа Здравка Момчева – преподавател на 50 ученици от 9-ти до 12-ти клас, автор на две помагала за 9-ти клас в помощ на преподавателите по литература, магнит за големите ни тийнейджъри; д-р Валентина Александрова – преподавател по история и география, автор на две методики за преподаване по история в задграничните училища, а също и на много ценния труд, разказващ историята на всички български училища във Великобритания, с паралел между тях и училищата на другите общности във Великобритания като полската, румънската и унгарската. Изданието е на български и английски, и включва информация за цялостната дейност на АБУЧ.
Гордеем се и с дейността на нашия хореограф и помощник-учител в 1-ви и 2-ри клас, г-жа Елена Роблес, която с ентусиазъм обучава учениците ни на народните танци и е сред най-големите инициатори на благотворителна дейност.
Особена гордост изпитваме от факта, че преподавателят ни по народно пеене е г-жа Десислава Стефанова, ръководител на Лондонския български хор и носител на отличието на ДАБЧ „Българка на годината – 2017”. Тя ни развесели със закачливата народна песен „Аляна-галяна, портукаляна” и дори ни накара да запеем с нея.
Сред гостите ни имаше и някои, с които се срещахме за първи път:
Емилия Иванова – съветник на министъра и директор на Втора английска гимназия в София, Мария Минчева – директор на дирекция „Образование“ и още двама нейни колеги от Столична община, директори на училища извън столицата, както и директори на детски градини.
И започна най-хубавото. Заговорихме си. Като стари приятели, като разбиращи се, като хора, които ги свързва мисията да предават знания и възпитават. Колегите споделиха колко много биха желали да попият от нашия ентусиазъм. Споделихме, че носталгията помага… и задължава. В чужбина си все чужд и имаш вопиюща нужда от Свое. Ние го даряваме на децата – те на нас отвръщат с любов. Защото само любов може да те връща отново и отново в класната стая зад граница, друго не те задължава.
В личните разговори помежду ни намерихме толкова общо, толкова за споделяне. Оказа се, че с г-н Асен Александров сме учили в едно училище в София, после и двамата сме следвали в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, сега и двамата сме директори на училища. А той живял в Чикаго две години, но в България го върнала носталгията. Както се случва с мнозина наши сънародници, случва се и с учениците ни.
И тук присъствахме на нещо много вълнуващо. Думата взе г-н Бойко Иванов, директор на училище „Петър Бонев” в Перущица. С такава нежност разказа как и той е бил първопроходец като учител по градове и села, но в България, как се е борил през годините за всичко и с всички в името на децата. Най-голямата му награда днес е, когато върви по улицата – да го спре стар ученик, за да му благодари за годините, прекарани с него в училище.
Спирам, за да вмъкна цитат от едно вълнуващо преживяване, което сподели с нас г-жа Невяна Анастасова – преподавател в предучилищната група „Азбукарче“ на нашето училище:
„Сред гостите на тази приятелска среща неочаквано открих своя учител по български език и класен ръководител от времето, когато бях петокласничка в китно пловдивско село, сгушено в подножието на Родопите…
Сега, почти 35 години по-късно, ние се срещнахме на чужда земя, в Лондон, по време на тази топла, приятелска среща: господин Бойко Иванов – директор на училище “Петър Бонев” в Перущица и аз – преподавател по български език в училище “Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон. Тръгнах по този път заради всички учители като него, които ми показаха сърцето на тази професия. Невероятно е, че съдбата ми даде възможност да му кажа още веднъж своето “Благодаря”, да споделя най-мили спомени отпреди толкова много години… Мислено се върнах назад, седнах на чина си в старата класна стая, в задружния ни клас, заслушах се в урока… А урокът… урокът ми каза, че времето минава, но следите остават.
Благодаря, учителю!“
След това късче на обич ще добавя само едно:
Преди началото на срещата ни г-жа Михалевска ме попита колко според мен ще трае тя. Отговорих, че зависи изцяло от гостите. Дойдоха в 19.30 ч. при нас, останахме заедно до 23.00. Не ни се разделяше. Това говори достатъчно. Допълнението може да видите в автографите, оставени за спомен в Почетната ни книга.
И Ви уверявам, че всеки един от тях не е написан от куртоазия. Ние не предразполагаме към това. Истински сме.
Снежина Мечева,
директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството ни в Лондон
говорител на АБУЧ
