Коментар на Лъчезар Иванов
Те не знаят какво е бунт. Смятат, че за бунта се иска съгласие на всички, обединение и единство. Смятат, че бунтът се случва, когато всички излязат на улицата и скандират, подскачат и викат. Смятат, че бунтът е да свалят правителството и търпеливо да изчакат служебният кабинет да назначи новите избори.
С две думи, смятат че бунтът е нещо колективно, към което ще се присъединят, когато другите го започнат.
Главното, което пречи да се разбере какво е това бунт, е, че не се разбира индивидуалната природа на бунта.
Бунтът е индивидуален, колективно е робството.
Предстои да се случи нещо важно в Брюксел на 10-ти този месец. Обърнете внимание, взето е разрешение превозвачите от няколко държави с камионите си, да излязат на протест.
Това бунт ли е?
Щеше да бъде, ако всеки превозвач откаже да изпълни решението на Комисията.
Представете си един камион, който не се подчинява на един несправедлив закон.
Бунтът е непокорство, независимо от обстоятелствата.
Ти го спираш, а той продължава. Ти го глобяваш, а той не плаща. Ти го конфискуваш, а той не ти дава камиона си. Ти го арестуваш, а той разбива стената с камиона си.
И за всичко това не ти трябва колектив.
Можеш да го направиш сам и лично, но само ако си бунтар.
И, ако си такъв, неизбежно към теб ще се присъедини още един и още един.
Защото бунтарският дух е заразен, а ако не е, нищо не означава.
Властта се страхува и трепери пред бунта, и се развлича с протеста.
Нека да видим на 10-ти някой ще превърне ли протеста в бунт, или българските превозвачи ще си останат поредните примерни европейци.
А евродепутатите ни ще гласуват против и ще се гордеят с постъпката си, въпреки че законът ще бъде приет.
Лично аз съм много любопитен какво ще се случи!
И запомнете,
условия за бунт има всеки ден.
.
