„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.“
Мартин Нимьолер (1892-1984)
Историята продължава… Тя може да се разкаже и така:
Когато уволниха колеги, защото бяха несъгласни с началството, аз мълчах; не бях несъгласен с началството.
Когато издевателстваха над една жена, заради някаква история с подкуп, аз мълчах; не бях имал когато и да било история с подкуп.
Когато се гавриха с родителите на деца с увреждания, аз мълчах; не бях родител на дете с увреждания.
Когато унищожаваха с хиляди домашни животни, аз мълчах; нямах нито едно домашно животно.
Когато отнемаха завода на един бизнесмен, аз мълчах; нямах завод и дори не съм започвал собствен бизнес.
Когато обвиниха Елена Йончева, аз мълчах; не бях социалист и никога няма да бъда.
Когато спряха телевизионно предаване, аз мълчах; отдавна съм спрял да участвам в телевизионни предавания.
Когато арестуваха журналисти, аз мълчах; не бях журналист.
Когато хвърлиха в затвора опозиционери, аз мълчах; не бях опозиционер и изобщо нямам повече политически амбиции.
Когато се захванаха с мен – вече не бяха останали хора, които да ме защитят.
Проф. Николай Слатински
