Имаше някога, ама наистина някога, вече много някога, за жалост, телевизионна рубрика „Усмивки от старите ленти“. Досетих се в днешното неприветливо утро за нея.
В метрото си чета книга. Чувам зад гърба ми си говорят Той и Тя. Той:
– Пак чете, само чете, хората няма какво да ядат, тоя само ще ми чете!
– Какво ти пречи човекът?
– Дразни ме. Много ме дразни.
– А не си ли помисляш, че и защото от хората нищо и никой не чете, затова няма какво да ядат!?
На „Вардар“ до мен буквално се сплескват двама на моя възраст. Не искам да ги слушам, пречат ми на четенето, но няма къде да се дяна, чувам ги.
– Епа краднем си ток, та стой, та гледай! Политическият башибозук краде милиони, аз крадем ток.
– А съседите, те нали страдат от твоето краднене?
– Хич не ми пука, нека плащат по 200-300 лева, щом гласуват за това крадливо племе и мълчат!
На слизане на „Орлов мост“ ме посрещат все така спрели ескалатори. Хората пъплят по стълбите – кой както може.
Зад завоя и дългата подвижна пътека е спряла. Тя е във вечен ремонт.
Наоколо нахвърляни хартии, недоядена баничка, три празни кена от бира… Мръсно.
Клошар, вече от няколко дни, се е излегнал до подлезните заведения, зъзне под завивките, не му пука, че наоколо има все повече боклуци – основно негови.
Питам недалеч от клошаря за „Златна възраст“ – майка ми в студеното време не може да излиза, помолила ме е да й я купя. Продавачът търси вестника заедно с мен.
– Няма го, свършил се е; или го е замъкнал някой, докато го обслужвам, често се случва.
Зад мен чакат за кафе трима души в работническо облекло. Единият подхвърля:
– Каква ти златна възраст, то си е направо зла възраст, а нас какво ни чака – не ми се мисли!
Вторият допълва:
– Няма време за мислене, трябва само да се бачка.
А третият въздъхва:
– Какво ни чака, какво ни чака, мизерия и умирачка, това ни чака!
В автобус 72 две ученички, много интелигенти деца, ме довършват:
– Не казвай на компанията колко имам по математика!
– Защоооо?
– Ами те и без това вече ми викат зубрачка, ако разберат, че само аз имам пълна шестица, още повече ще ме намразят!
– Ти да не си мислиш, че вече не ни мразят?
.
Проф. Николай Слатински
София, 11.01.2019 г.
