Патрик Т. Стоукс, преподавател по философия в Deakin University, в статия в сайта „The Conversation“ заявява:
„Не, нямате право на мнение!“
И прави две уточнения.
На първо място:
Какво се разбира под „право“ на мнение?
Естествено никой няма право да спре хората да мислят или да говорят, каквото си искат, независимо дали е вярно.
Свободата на мнение е неотменимо човешко право. Всяко правителство ограничава свободата на словото до известна степен (език на омразата, военни тайни и т.н.), но никой не може да Ви спре да казвате, че американците не са кацнали на Луната, без значение колко пъти твърдението Ви е било опровергавано.
Но ако „право на мнение“ означава за Вас „да се разглежда възгледът Ви по презумция като равноправен кандидат за истина“, това няма да стане. Защото има разлика между „свободата на изразяване“ и свободата да се налагат всякакви вредни за здравето и здравия разум фантазми и предразсъдъци. За съжаление, тази разлика има тенденция да се размива.
Когато сблъсъкът на мнения е на битово ниво, тази грешка няма големи последици. В един телевизионен дебат, например, общоприетото представяне „и на другата гледна точка“ е грешка, при положение, че „другата страна“ няма равна компетентност по въпроса.
Ето как Шърли Браун от WIN-TV на ABC отговаря на жалба на активистката срещу ваксините Мерил Дърей за „точно, справедливо и балансирано представяне на мненията“.
„Но това предполага еднакво право да бъдат изслушани две страни по въпрос, по който само една от двете страни има съответната експертиза. Ако темата беше за политика, това би било адекватно, но дебатът засяга въпроси, отнасящи се до самата наука.“
Ярък пример имаме сравнително наскоро и у нас с референдумът за развитието на ядрената енергетика. Не може по въпроси, които изискват експертност и решаването им касае благополучието, здравето и дори живота на много хора, всяко мнение да е равнопоставено.
Мнозина, въпреки своята некомпетентност, смятат, че и те имат „право на мнение“, при това равно по тежест със становището на специалистите. Този феномен е пряко свързан с „Ефектът на Дънинг-Крюгер“ (неосъзнаването на собствената си некомпетентност).
Друго важно уточнение, което внася проф. Стоукс, е:
Какъв е предметът на становището?
Платон прави разлика между мнение, общоприето мнение (докса) и обективни знания. Това разграничение работи и днес: за разлика от „1 + 1 = 2“, има становища с различна степен на субективност и несигурност. Последното може да се степенува по влиянието на субективния фактор условно на:
– вкусове и предпочитания;
– становища относно въпроси, относно благоразумие или политика;
– възгледи, основани на техническа, правна или научна експертиза.
Мнение без факти – възможно ли е?
Даниел Патрик Мойнихан заявява: „Вие имате право на собствено мнение. Но нямате право на собствени факти.“ (“You are entitled to your opinion. But you are not entitled to your own facts.”)
Според една широкоизвесна поговорка: „Когато фактите говорят, и боговете мълчат“. Всеки има право на собствено мнение по огромен кръг от въпроси. Но това не ни дава право да игнорираме фактите при формулиране на становища ни, ако не искаме да приемат твърденията ни като чиста фантазия.
Да, но според проучване на Националната научна фондация (National Science Foundation), проведено преди няколко години, 24% от американците смятат, че Слънцето обикаля около Земята! Тяхното „мнение“ не се е повлияло нито от собствени наблюдения и разсъждения, нито от това, което са учили в училище, нито от снимките от космоса.
Например Мишел Бахман, конгресмен от Минесота, запитана за възгледите ѝ за еволюцията и интелигентен дизайн, отговаря, че трябва „всички науки да се сложат на масата и участниците да решават“, и че „не мисля, че е добра идея правителство да взема една или друга страна по един научен, когато са налице разумни доводи и от двете страни“. Там е работата обаче, че Интелигентният дизайн не е наука и няма никакво отношение към истината, защото изводите му не могат да бъдат тествани чрез научния метод, не може да бъде нито потвърден (верифициран), нито опроверган по критерия на Попър. Но хора като г-жа Бахман имат мнение, те нямат нужда от теоретични и емпирични доказателства или научен анализ.
Защо обаче обикновеният човек, неизкушен от науката, може да има мнение по въпросите на еволюцията, ГМО, а няма становище за изоспиновата симетрия на полето на Янг-Милс?
Но особена разлика в тези случаи няма. И двата въпроса изискват научна компетентност и знания, а не просто „мнение“. И биологията и космологията са науки, в които, ако се задълбочи човек, ще срещне също сложни диференциални уравнения и научни термини, които не разбира и за които, без необходимите знания, не би имал „мнение“.
Нека преди да настояваме за правото си на мнение по въпрос, изискващ обективни знания, внимателно да преценим дали нашата компетентност е адекватна. Ще живеем в един по-добър свят, ако всеки прави това, което умее най-добре, и се уважаваме взаимно.
Източник: ОФФнюз
.
